Български доброволчески „волентирски“ чети и отряди в Кримската война 1853-1856 Г.

След обявяването през октомври 1853 г. на Кримската война — между Русия, от една страна, и от друга — Турция, Англия, Франция и др., хиляди българи се включили като доброволци в помощ на руската армия в две главни насоки:
1. За формиране на отделни български батальони и роти;
2. За образуване на немалко самостоятелни български доброволчески чети, които действали на територията на Турция пред или след редовните части на руските войски. Тези части наброявали над 1500 доброволци, числящи се към различни чети.
За първия тип българи доброволци руското командване взело решение още през ноември 1853 г., като издало специална заповед за целта и назначило генерал Саллас за началник на „българските волентири“. В Букурещ и в други градове на Влахия и Молдова били съставени комитети и комисии за записване на доброволците. Един от главните организатори на българското доброволческо движение бил прочутият наш деец Иван Селимински.
На 29 декември 1853 г. главното командване на руската армия в Букурещ  утвърдило един важен документ, озаглавен: „Положение за сформирането на  доброволчески батальон в придунайските княжества“. Съгласно документа се  предвиждало батальонът да има 4 роти по 153 човека, т.е. да има числен състав към 600 души.
Но още през януари 1854 г. броят на доброволците станал 840, а на 5 юли с.г. — вече 2500 човека. Тези доброволци били разделени на 4 главни групи:
1. Причислени към войсковия отряд на ген. Лидерс;
2. Записани пряко във волентирския батальон с командир Григорий Забалкански;
3. Изпратени във войсковия отряд на ген. Бебутов;
4. Оставени в състава на частите на ген. Липранди, които действали край Силистра, в Добруджа.
В Българският волентирски батальон и отделните български доброволчески чети (роти) участвали във войната още от март 1854 г., след преминаването на руската армия в Добруджа, а по-късно и в отбраната на Севастопол, през май 1854 г. при обсадата на Силистра и на други места.
А самостоятелните български въоръжени чети, водени в много случаи от бивши хайдушки главатари или българи на руска военна служба и други смели хора, започнали да изпълняват разузнавателни, диверсионни и други задачи на дясната страна на Дунава на турска територия още от есента на 1853 г., преди утвърждаването на посочения документ.По архивни източници и други сведения по време на Кримската война в различните български доброволчески части (Волентирския батальон, отделни волентирски роти, в самостоятелните доброволчески чети и в разни поделения на руската армия) са участвали над 4000 българи доброволци.

Лит.: 3абунов, Ив. Болгарьi юга России и национальное болгарское возрождение в 50-е — 70-е гг. XIX в. Кишинев, 1981;
Участие болгар в Крьшской войне (1853—1856). — В: I международен конгрес по българистика. С., 1981. Сб. доклади. Т. 1, секц. 4, кн. 1, с. 296;
Тодорова, М. Участието на български доброволци в Кримската война (1853—1856). — ИДА, 1986, № 51, 249— 268;
Улунян, А. А. Документи об участии болгар в Крьшской войне и национально-освободительной борьбе в 60-е годм XIX в. — В:
Сб. Михаил Димитров. С., 1974;
Чакъров, Ст. Български волентирски отряд 1853/1856 г. — Ил. светлина, 16,1908, № 3.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов