Чети на Иван от с. Лехчево, Кара Стоян от с. Орешец, Ангел Кьопавия от Берковица и на Точо от Чипровци

Всички тези чети са отбелязани в изследванията на Д. Маринов за народноосвободителните борби и движения на българите в Северозападна България.
Той смята, че това са били „хайдушки чети“. Но обстоятелството, че те са тръгвали и са се връщали в Сърбия винаги във връзка с политическите движения и въстания в тези области на България през посочения период ни насочва към отричане на неговото схващане за същността им.
Те трябва да се приемат като „народни“, „доброволчески“, дори революционни чети, защото такова е било тяхното предназначение.
Трудността за определянето на техните цели и бойни, разузнавателни, пропагандаторски и пр. маршрути идва от липсата на по-конкретни сведения за тях. Но проявите им са останали в народната памет, помни се, че те са обикаляли Западна и Северозападна България през 1850—1857 г.
Знае се също, че четата на Точо войвода е била малобройна — състояла се от около 10 души, а войводата Кара Стоян после участвал в Първата българска легия в Белград през 1862 г.
Лит.: Маринов, Д. Цит. съч., с. 113.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов