Една от най-популярните чети в българската история. Дейността й, битките й с турските войски и потери през 1867 г. направили силно впечатление на поробеното българско население и революционната ни емиграция. Турската власт начело с валията на Русе Мидхат паша взела бързи и решителни мерки за разгрома на четата, а после за кървава разправа с ятаците и съчувствениците й. Но целта на четата станала широко известна. А тя била — заедно с четата на П. Хитов и другите български чети да се започне цялостна борба за освобождението на България.
В историческата литература и в разкази за нейни участници и съвременници се посочва, че в нея били включени 32-ма човека. Избити и заточени били още 7 души ятаци и пр., свързани с четата.
Начело с войводата си Филип Тотьо четата тръгнала от гр. Зимнич, Румъния, на 14 май 1867 г. Най-напред тя се укрила на един остров в Дунава пред Свищов и на следната нощ, на 15 май, слязла на българския бряг при устието на малка рекичка между Свищов и с. Вардим. Укрила се в гората „Мазуня“ до с. Царевец, Свищовско, където убила трима турци. На следната нощ продължила за вътрешността на страната. Преминала край селата Лъжене (дн. Малчика), Бутово и Върбовка, Павликенско. Но след вдигнатата тревога в Свищов, проследена от турските потери, четата била нападната в гората „Пустията“ край с. Върбовка и неколцина четници били убити, други заловени, трети разпръснати. Общи загуби — 16 души, половината чета. Изскубнала се от потерята, на 21 май войводата повел четата към с. Бяла черква, където се укрила в м. Илийчовата кория. Още същата вечер продължила за Дряново и Балкана. Край с. Ялово, Дряновско, последвало ново сражение и загуби на четата: трима убити, двама заловени и двама изгубени. С останалите десетина четници Филип Тотьо продължил движението към Балкана. Преминали през колибите Радковци—Търновци—Илювци—Кладин дял—Горановци и наближили Кръстец. При ново сражение с неотстъпно преследващите я потери четата изгубила още един четник. За да се оттърве от преследвачите си, войводата повел хората си на юг. Спуснали се към с. Шипка, прегазили р. Тунджа, минали наново през с. Павел баня и пак се върнали към Балкана, в посока Юмрукчал (дн. Ботев връх). Но с предводителя на четата вече останали само 4 четници. Най- сетне на 20 юли 1867 г. в Златишкия балкан след двумесечно движение останките от четата на Филип Тотю се присъединили към четата на П. Хитов и се насочили към Сърбия.
Участници в четата на Филип Тотьо:

1. Филип Тотьо — войвода на четата;
2. Никола (Нено) Тодоров Странджата — от Търново. Знаменосец на четата. Съдържател на кафене в Браила. Много известен сред българската революционна емигратция в Румъния; 3. Константин (Костаки) Атанасов Хаджипаков (Костаки Гюргевлията) — роден през 1845 г. в Плевен, обесен в Русе 1867 г. Дребен търговец. Писар (секретар) на четата;
3. Аврам Колев Дашков — роден в 1832 г. в колибите Дашковци до Габрово. Табак. Обесен в Габрово през 1867 г.;
4. Георги Иваницов Хаджиконстантинов — роден в Свищов. Присъединил се към четата в Свищов. Съсечен от турците;
5. Георги Замфиров Велезлията (Арнаутина) — от гр. Велес, Македония. Роден ок. 1840 г. Отделил се от четата при с. Ялово, убит при р. Искър;
6. Димитър Михалачков Търсина (Софиялията) — от София. Заловен след боя при с. Върбовка, обесен от турците в Търново;
7. Иван Кьордончев (Тончев, Свищовлията) — родом от Свищов, присъединил се към четата в родния си град. Заловен след боя в „Пустията“, обесен;
8. Иван (Йово) Петрович Черногореца — от Черна гора, Югославия. Вървял докрай с войводата. Присъединил се към П. Хитовата чета;
9. Иван Шипкалията — от с. Шипка, Казанлъшко. Подзнаменосец на четата. Убит при с. Върбовка;
10. Иван Шопа (Пиротчанина) — от Пиротско;
11. Киро Мирчев — от с. Павел баня, Казанлъшко. С Ф. Тотьо се присъединили към П. Хитовата чета. Участвал и във Ф. Тотьовата чета от 1866 г.;
12. Манол Чауш роден в Казанлък ок. 1840 г.;
13. Милан Лапчевич (Сърбина) — от гр. Крушевац, Югославия. След разгрома на четата с войводата се присъединили към П. Хитовата чета;
14. Михаил Делията (Дели Михал, Фурунджията) — от Сливен. Роден ок. 1840 г. Участвал и във Ф. Тотьовата чета от 1866 г. Убит от турците;
15. Хаджи Никола Костадинов Атанасов — Македонеца — роден ок. 1820 г. в гр. Тиквеш, Македония. Стар хайдутин. Спасил се, по-късно починал в един манастир в Света гора;
16. Никола (Кольо) Петров (Турчин Кольо) — от с. Турия, Казанлъшко;
17. Никола Софиялията (Касапина) — роден в София (Етрополе, с. Лъкатник Софийско). Обесен в Търново;
    19 Пано (Пани) Григоров Драгоев — роден в 1837 г. в с. Гозница, Ловешко (сега кв. на Ловеч). Заловен и хвърлен във видинския затвор. Избягал от затвора и се върнал в Румъния. След Освобождението живял в с. Сваленик, Русенско;
18. Петър Иванов Тичев (Кабакчииванов, Дългият, Петър Тютюнджи) — от Свищов. Роден в 1841 г. Присъединил се към четата в Свищов. Дребен търговец — бакалин. Убит около Дряново;
19. Стойчо Върбовкалията — от с. Върбовка, Павликенско. Убит в гората „Пустията“ край родното си село;
20. Стойчо Мазлев — роден ок. 1843 г. в с. Брестово, Ловешко. Заловен, осъден и обесен в Ловеч;
21. Тодор Пеев Кавръка (Каръка) — някъде отбелязван като Пейо Каръктодоров. Роден в Свищов, където се присъединил към четата. Ранен при с. Върбовка, заловен и обесен от турците.
22. Тодор Петров Чешмеджията (Чешмеджв Петров) — от Свищов. Участвал и в четата на Ф. Тотьо през 1866 г.;
23. Трайко… – от гр. Сопот. След боя при с. Върбовка заловен в гр. Бяла. Осъден и обесен в Русе;
24. Филип… — неизвестно откъде е. Заловен от турците;
25. Христо Марков Старика (Демиркапания) — от с. Бабово, Русенско, или от Македония. Хайдутин в Македония от 1847 до 1862 г.;
26. Цени (Цаньо) Георгиев Бояджиев (Свищовлията) — роден ок. 1839 г. в Свищов. Заловен в с. Абланово, Русенско, осъден и обесен в Русе;
27. Цоньо Захралията — от Стара Загора. Ранен при с. Върбовка, заловен, осъден и обесен в Търново;
28. Тодор Киряков Шекерджията — от Свищов. Присъединил се към четата от Свищов;
29. Симо Македонеца — от Свищов. Присъединил се към четата от там. Заловен и обесен в Търново;
30. Тодор Цанков Македонеца — от Свищов. Заловен при Върбовка, обесен в Свищов.

Други лица, чието участие в четата не е доказано или са били нейни ятаци, помагачи и са пострадали заради връзките си с нея:

33. Иваница Ангелов Иванов (1847 1938) — от Свищов. Осъден на заточение, изпратен в Диар Бекир. След Освобождението жител на Русе, банков чиновник;
34. Данаил Илиев Неболиев (1840—1915) — от Свищов. Заточен в Диар Бекир;
35. Хаджи Никола Григоров — роден в 1840 г. в Свищов. Заточен в Диар Бекир, където престоял до 1873 г.;
36. Димитър Цонков – роден в 1835 г. в Свищов. Осъден на 6 години заточение в Диар Бекир;
37. Иван Янков — абаджия. Неизвестно откъде е. Осъден на 15 години затвор, заточен в Диар Бекир с присъда, че бил „четник от четата на Филип Тотьо в 1867 г.;
38. Никола Т. Враджалиев — от Свищов. Заточен и починал в Диар Бекир;
39. Ангел Събев — от с. Лъжене (Малчика), община гр. Левски. Ятак на четата. Обесен в Търново.

Спорно е участието в четата на следните лица:

40. Иван Просешкия — неизвестно откъде;
41. Стефан Иовчев — от Лясковец;
42. Никола Ц. Щутйлов — от Лясковец;
43. Яни… — от Лясковец;
44. Димитър Цонев — от Елена;
45. Никола Иванов — от Елена;
46. Стефан Петков — от Елена;
47. Михаил Цанев — от Елена;
48. Г. Цонков — от Калофер;
49. Димитър Христов — от Калофер;
50. Никола Бракалов — от Калофер;
51. Стойко Косовски — от Калофер.

Лит.:Великов,Ст. Н.Ферманджиев.Филип-Тотьовата чета през 1867г. — ИП, 1969, № 6, 81—95;
Георгиев, Й. Цит. съч.;
Ганчев, Ст. Свищов. Принос за историята му. Свищов, 1929, 306—308, 324—358;
Димитров, Г. Княжество България, ч. 2, 257—258; Драганов, Т. Цит. съч.;
Кършовски, П. С. Из миналото. Документи по политическото ни възраждане. Кн. 1. Елена, 1927, с. 16; кн. 2, 1929, с. 22, 129, 137;
Луканов, Ст. Четата на Филип Тотьо из Балкана. Участието на ловчанци в нея. — Заря на комунизма (Ловеч), № 72, 22 юни 1978, с. 3;
Лулчев, Хр. Един заслужил българин. – Мир, 43, № 11223, 18 дек. 1937 с. 4;
Документи за българската история. Т. 3. С., 1940 с. 458,459,474;
Еленски сборник. С., 1968, с. 47, Сб. Лясковец. С., 1970, с. 112;
Начов, Н. Калоофер в миналото 1707-1877. С 338;
Симидов, Ф. Цит. съч., с. 281,412;
Стоянов, З. Четите в България на Филип Тотьо, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. С., 1940, 13—52;
Xристов, Г. Свищов в миналото. Свищов, 1937, 225-237.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---