Чета на Хаджи Димитър (1866)

Тя е третата по ред чета, на която става войвода Хаджи Димитър. Съставили я в Букурещ трима организатори: Хаджи Димитър, Жельо Хр. Чернев и Стефан Караджа. Предварително било извършено обучение на четниците в една гора близо до Плоещ.

Числото на четниците е било около 20 човека. След навлизането й в България през лятото на 1866 г., поради предварителен план или несговор с Жельо Чернев, четата се разпаднала на 3 групи (3 подчети) с предводители тримата й организатори.

Те повели хората си и започнали да действат в различни райони:
Жельо войвода — в Казанлъшко, Хаджи Димитър – в Сливенско и Стефан Караджа – в Източна Стара планина.
През есента на 1866 г. обаче четата се обединила наново в едно цяло и се върнала в Румъния.
Според проучвания на Захарий Стоянов тя обикаляла много райони в Балкана, срещали я и в Троянско и Златишко. Това се потвърждава, особено от хора в групата на Стефан Караджа, които отбелязват сражения с турските потери, говорят за убити и заловени четници, техни другари в Троянския балкан.

Като участници в третата чета на Хаджи Димитър могат да се посочат:

  1. Хаджи Димитър Асенов — от Сливен. Войвода на четата;
  2. Стефан Караджа — помощник-войвода, после предводител на отделна група;
  3. Жельо Хр. Чернев — помощник-войвода, после водач на отделна група (подчета);
  4. Деньо Стойков — роден 1821 г. в с. Шипка, Казанлъшко. Бил в групата на Стефан Караджа. След Освобождението живял в Казанлък;
  5. Димитър Николов Дишлията — от Сливен. Участвал и в предишните две чети на Хаджи Димитър, както и в четата на Хр. Ботев от 1876 г.;
  6. Иван (Иванчо) Сивов – от Котел. Знаменосец на четата. Заловен от турците, осъден и обесен в родния му град;
  7. Петко Стойков — бил в групата на Жельо Чернев; 8. Четник с неизвестно име, в групата на Жельо Чернев. Убит в сражение с турците в Казанлъшко.

Лит.: Войводата Хаджи Димитър. — Бълг. илюстрация, 1, 1880, № 6, с. 21; Дечев, В. Цит. съч с 37; Списък на пенсионерите-поборници опълченци и техните семейства. С., 1899; Tабаков, С. Цит. съч., с. 200; Xитов, П. Спомени от хайдутството, с. 111; Чолов, П. Цит. съч.;
НБКМ—БИА, 1 В 6423, л. 13.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов