Събрана в гр. Паракин, в Сърбия през пролетта на 1864 г., на 18 май с.г. четата се отправила за сръбско-турската граница и Северозападна България.
Начело на нея застанали Коста войвода (като пръв войвода) и Панайот Хитов. Границата била премината срещу с. Бойница, Кулско. След това четата се отправила към Дунав. Успяла да достигне до с. Арчар на устието на р. Арчар на Дунава. Оттук завила на изток към р. Лом. Преминала реката и се укрила в гората до с. Киселево, близо до с. Брусарци. И по-нататък пътят й вървял в посока с. Долна Вереница, близо до Монтана, след което наново се отправила на запад и през селата Каменна Рикса и Превала влязла в с. Мартиново (тогава Влашко село). Сега четата поела посока на юг. Покрай Чипровци тя излязла на билото на Стара планина в м. Трите чуки и слязла в Пиротско. От това място нейните предводители я повели през селата Дойкинци, Славиня, Сенокос, все на югоизток, и достигнала Петроханския проход, близо до с. Гинци, Годечко, на пътя от София за Берковица. Накрая влязла в с. Дупни връх, Врачанско.
Когато четата се формирала било решено отначало тя да бъде водена от Коста войвода, който познавал добре Балкана до р. Искър, а от Искър на юг до Търновско и Карлово, закъдето тя се била запътила, да я води Панайот Хитов. До Искър той изпълнявал длъжността знаменосец на четата. Но след с. Дойкинци, където ги издебнала турска потеря и един четник бил убит, и особено с приближаването на р. Искър, четата започнала да се разпилява. Коста войвода и другите четници, родени в западните български краища, отказали да продължат да вървят навътре в България, из непознати за тях райони. Повечето четници напуснали четата. Коста войвода все пак останал с нея.
Подгонена от турска потеря, от с. Дупни връх четата слязла от Врачанския балкан в Берковско. После заобиколила Монтана и стигнала с. Каменна Рикса в поречието на р. Огоста. След акция срещу турците тя преминала през с. Превала и през Балкана се спуснала към с. Топли дол, Пиротско, и достигнала близо до Пирот. По следите й обаче вече вървели турски потери от Видин, Берковица и Пирот, което принудило четата пак да се върне в Стара планина, в гъстите боази над с. Дойкинци. Там попаднала на турска засада и един четник бил убит. В този район вместо Коста войвода за предводител на четата бил избран П. Хитов.
От с. Дойкинци Хитов водил четата през цялото лято на 1864 г. и обикалял с нея един значителен район: Белоградчишко, Пиротско, Софийско, Видинско, сражавайки се на много места с турските потери. След една битка в боаза около с. Дойкинци, Пиротско, четата отново се прехвърлила в Северна България, в Берковския балкан. Преминала близо до селата Главановци и Копиловци, след което отишла във Врачанско. Оттук поела към Ломско, край Дунава, като стигнала до селата Добри дол и Арчар. После през Видинските села и Връшка чука се върнала в Сърбия и се спряла в Зайчар. Настъпвала есента на 1864 г. В този град четата завършила неколкомесечното си движение с боеве и преследвания на турска територия и била разпусната. Може да се твърди, че, предвождана от Коста войвода и Панайот Хитов, тя била една от най-дълго действащите в обширен район чети.
От четата, включваща 106 човека, между които и българи от Враня, Велес, Пирот, Северозападна България и други места, са известни имената на следните участници:
- Коста войвода — роден към 1830 г. в с. Мартиново, Чипровско. Преди това бил в четата на Тоше войвода, а и сам предвождал чета в Северозападна България;
- Панайот Хитов — подвойвода, знаменосец, после войвода на четата;
- Велко Видинлийчето — от с. Цар Петрово, Кулско;
- Димитър Велесчанчето — от гр. Велес;
- Никола… — от Велес;
- Петър… — от Пирот или пиротските села;
- Сава… — от с. Дойкинци, Пиротско.
Лит.: Кинов, Ив. и др. Въоръжената борба на българския народ. С., 1961,176—177;
Xитов, П. Моето пътуване по Стара планина. С., 1962,71—72; Как станах хайдутин…, 173—191,315; Спомени от хайдутството. С., 1975,67—86.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов