По числения си състав четата е била малобройна. Съгласно с предварителна договорка тя трябвало да премине в Балкана през 1868 г. и там да се присъедини към четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа, след което да се включи в освобождаването на България. Проектирало се и четата на Тодор Харбоолу и Илия Господинов да бъде с по-голям брой доброволци – 200 души, но се събрали само 20 човека. Ядрото й било съставено от сливенци и тя отишла на Балкана между 9-12 април 1868 г. Но в четата имало и хора, пристигнали заедно или поединично от Румъния.
В очакване на Хаджи Димитър Илия (Гунчо) Господинов предвождал четата в продължение на месец и половина с район на действие в Сливенския балкан и долината на р. Тунджа. Достигнала и гр. Котел. Имала 4 сблъсквания с турски потери. После се прехвърлила в Карловския балкан, достигнала и Хаин Боаз, Търновско. През цялото лято на 1868 г. четата кръстосвала Балкана в очакване да пристигнат Хаджи Димитър и Стефан Караджа с тяхната голяма чета. Но когато се разбрало за тежките им боеве с турските войски и потери, предводителите на малката чета решили да нападнат турската поща от Русе за Цариград, с цел да отвлекат вниманието на властта от Хаджидимитровата чета. Нападението било извършено на 13 август 1868 г. – още не се знаело за гибелта на Хаджи Димитър и на почти цялата му чета. За място на нападението била избрана м. Джендема в Котленския балкан. След това обаче четата се разпръснала. От нея се отделили няколко четници. Планът на войводите през есента тя да премине Дунав и да зимува в Румъния не се изпълнил. Макар че повечето четници останали до октомври с.г. с войводите си, движението на четата било затруднено от рано падналия сняг. Войводите били убити неизвестно от кого, вероятно с цел да бъдат ограбени, в околностите на с. Градец, Котленско. Така съществуването на четата приключило.
Знаят се имената на следните участници в четата:
1.Господинов (Гунчо, Гунчо Господинов) – от Сливен. Шивач. Войвода на четата. Убит;
- Тодор Денев Харбов (Харбоолу) – от Сливен. Помощник-войвода, може би и знаменосец на четата. Тюфекчия. Убит;
- Георги… – от с. Кипилово, Еленско. През август 1868 г. напуснал четата, отишъл в Балчик и бил заловен от турците;
- Добре… – от Калофер. Също се отделил от четата в средата на август;
- Дончо Влахът – от Ст. Загора. Отделил се от четата;
- Иван Моканчето – от Добруджа;
- Иван Минчев (Ненчов) – от Котел;
- Коста… – от с. Кипилово;
- Петър Кехая – от Панагюрище; 10. Петър Николов Катарджи – роден в Сливен. Заловен около Хаин Боаз, осъден от турците на 4 години затвор;
- Продан Илиев – от Сливен. Убит в Балкана;
- Сава Великов – от Сливен. Убит;
- Стефан Джемиджиев – от Търново;
- Христо Проданов – от Карлово. Напуснал четата в средата на август и се прехвърлил през Добруджа в Румъния;
- Яне… – от Битоля. Също напуснал четата през август и заминал за Измир, Мала Азия.
Лит.: Дечев, В. Късно хайдушко движение. – В: Дорде е Стара планина. С., 1968,113-114;
Димитров, Г. Княжество България, ч. 2, 312-315;
Богданов, Ив. Хайдути. С., 1967, с. 174.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов