Една от най-прославените в българската история чети. След хайдутство и след участието си и предвождането на по няколко народни и революционни чети Хаджи Димитър и Стефан Караджа придобили немалък боен и четнически опит. Тяхната чета всъщност била обединение на две отделни чети формирани от всеки един от двамата войводи, но в едно органично единство с колективно, но целенасочено ръководство. Обединението и обучението на четата се извършило в гората край Бъзау, Румъния.
Четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа преминала Дунав и навлязла в България. Тръгнала от с. Петрушан, от чифлика на Михаил Колони, на 20 км югозападно от Гюргево. Прехвърлянето на реката станало с каици, между с. Вардим, Свищовско, и устието на р. Янтра, в м. Янково гърло на 6 юли. Веднага тръгнала към с. Хаджидимитрово (Саръ Яр, Свищовско). Четата минала през самото село, после източно от с. Алеково и с. Александрово. След като видяла насреща си турска потеря – конници, башибозук и черкези, тя заела позиция на височината „Караисенските лозя“ и водила няколкочасово сражение. Тук паднали и първите убити четници.
През нощта срещу 7 юли 1868 г. четата заобиколила с. Караисен и с. Батак и се спряла в м. Карапановата кория в землището на с. Горна Липница. На това място четата била нападната от още по-многобройна турска потеря от 300-400 души. Започнало второ сражение. Паднали нови убити и ранени доброволци.През нощта срещу 8 юли завила на запад през нивите на селата Недан и Бяла Черква и стигнала до р. Росица. Последвало ново сражение в м. Урушките ливади – вече с редовна турска войска.
В землището на с. Вишовград, Павликенско, станала третата голяма битка между четата и турските сили. Вечерта на 8 юли Хаджи Димитър успял да изведе четата от обкръжението, но от нея останали само 68 души. На 9 юли тя достигнала и Канлъ дере и пак трябвало да води сражение срещу силния противник. Успял да продължи пътя си и покрай с. Добромирка, Севлиевско, на 10 юли се укрил около с. Кална кория. Отново през нощта срещу 11 юли минала покрай селата Идилево, Ловни дол, Здравковец, Армените и Саламаните, Враниловци и Стоевци; на 12 юли осъмнала над с. Дебели дял, Севлиевско. Оттук вече поела към Габровския, Троянския и Сливенския балкан.
На 16 срещу 17 юли около вр. Св. Никола се загубили 17 четници; с Хаджи Димитър останали 30. С тях войводата стигнал вр. Бузлуджа на 18 юли. Там станал още един решителен бой. Пресрещнала ги редовна турска войска от 150-200 войници и от башибозуци – общо над 500 души. Битката на Бузлуджа траяла 3-4 часа. Тук бил убит и Хаджи Димитър; почти всички четници, които вървели с войводата, също били избити. Изгубилата се на 16 юли група четници, водени от знаменосеца на четата Димитър Николов Заралията, успяла да стигне до Сливенския балкан – до Чумерна и Агликина поляна. Последната група участници в четата (9 човека) били открити от потеря, обкръжени и след съпротива заловени в махала Козин дол (Кечи дере) към с. Стара река, Еленско.
От всичките 130 четници се спасили само трима-четирима, 101 загинали, повече от 20 човека били осъдени на затвор и заточение. От войводите й Хаджи Димитър бил убит, а Стефан Караджа – заловен ранен, осъден в Русе. Четата на двамата войводи била напълно разгромена, но това станало след няколко сражения, след непрекъснато преследване и участие на турска редовна войска и стотици башибозуци и черкезка конница. Смелостта, безстрашието, умението на българските доброволци да се бият направили през 1868 г. голямо впечатление не само на българите и в Турската империя, но и в Европа.

С малки изключения са известни почти всички участници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

1. Хаджи Димитър Хаджиниколов Асенов (1840-1868) – от Сливен. Отначало хайдутин, после войвода на революционни чети през 1864, 1865, 1866, 1867, 1868 г. Пръв войвода на четата. Убит на Бузлуджа;
2. Стефан Тодоров Димов Караджа (1840-1868) – роден в с. Ичме, Елховско, обесен в Русе. Участвал и в Първата, и във Втората българска легия, както и в няколко чети в периода 1864-1868 г.;
3. Иванчо (Банката) Христов (Попхристов) Райчев (1843-1868) – от Габрово. Офицер на руска служба. Военен ръководител на четата. Самоубил се в Канлъ дере;
4. Димитър Николов (Колев) Стойнов Заралията (1833-1868) – роден в с. Знаменосец, Старозагорско, убит около махала Козин дол, община Стара река, Еленско. Знаменосец на четата. Участвал и в Първата българска легия, и в четата на Хаджи Димитър от 1864 г.;
5. Александър Василев Александров Читаклиев (1843-1868) – роден в Плоещ. Учител. Убит в първия бой на четата при Ка-раесенските лозя;
6. Ангел Тихов Обретенов (1837-1894) – от Русе. Участник и във Втората българска легия. Заловен, осъден, заточен в Сен Жан д’Акр, Мала Азия;
7. Андрей Марков (1842-1868) – от Шумен. Загинал на Бузлуджа;
8. Антон Пейов – от Дряново. Роден ок. 1838 г. Убит;
9. Антон Стоянов роден в с. Куманово, Варненско.
10. Арсений (Арсо) Мартинов – от Велес (или Велешко). Участник и във Втората легия. Убит в първия бой при Карае-сенските лозя;
11. Божил Димитров – от Куманово. Заловен, осъден, заточен в Сен Жан д’Акр. Починал на заточение;
12. Божил (Божин)… – от Лом;
13. Васил Пенчов Орханлията – от с. Правец, Ботевградско. Заловен в мах. Козин Дол, Еленско, обесен в Русе;
14. Васил Рахнев (1841-1880) – от с. Градец, Котленско. Участник ив четата на Хаджи Димитър от 1865 г.;
15. Велико Николов (1847-1868) – от Котел. Убит в Балкана, след боя наБузлуджа;
16. Велко Кръстев – роден в с. Махалата (Пелово), Плевенско. Убит;
17. Ганчо Стоянов – от гр.Сопот;
18. Хаджи Георги Хаджииванов – 27-годишен, жител на Тулча;
19. Георги Кочев – от с. Кучово село (Кучково), Скопско, 21-годишен;
20. Георги Н. Кавлаков – от Сливен; 21-годишен, абаджия. Обесен в родния си град;
21. Георги Пенчев – от Ст. Загора; 22-годишен;
22. Георги Кръстев – от с. Куманово, Варненско;
    23.Георги Стоянов – от Пазарджик; 23-годишен;
23. Георги Христов Палеоглу – от Търново; 22-годишен, убит;
    25.Георги А Чернев (1837-1868) – роден в Търново, знаменосец на подчетата на Ст. Караджа. Участник и в четата „Златна надежда“ – 1867 г., на П Хитов – 1867 г и във Втората българска легия от 1867-1868 г. Убит в сражението при Канлъ дере;
24. Господин Куманов – роден 1841 или 1845 г. Живял в Тулча;
    27 Димитър… – от Габрово. Обесен в родния си град;
25. Хаджи Димитър Хаджиатанасов – от Тулча; 27-годишен;
26. Димитър Илиев – 25-годишен, от Търново;
27. Димитър Момчилов – от Русе; 20-годишен. Обесен в Русе;
    31 Димитър Иванов (Николов) Мънзов (1842-1868) -от Лясковец, живял в Браила. Участвал и във Втората легия. Обесен в Търново;
28. Димитър П. Николов – 22-годишен, от Калофер, убит;
29. Димитър Стефанов – от Калофер; 21 годишен, убит;
30. Димитър Стойчев Агликин – от Стара Загора;
    35.Димитър Стоянов – от с. Церова кория, Търновско; 30-годишен;
31. Димитър Ценов – от Видин; 18-годишен;
32. Добри Тръбача – от Чирпан (или от Дивдядово, Шуменско, или от Кучево село, Скопско). Участник и във Втората легия;
33. Дочо Колев – от Ст. Загора; 30-годишен;
34. Еремия Петров Българов (1842 1868) – от Лом. Учител. Участвал и в Зайчарската чета от 1867, и във Втората легия. Убит.
35. Златю Пенев Ошански (1846-1868) – роден в с. Ошаните, Дряновско. Загинал при Караесенските лозя;
36. Иван Дружанов – от Котел; 34-годишен, обесен в родния си град;
37. Иван Иванов Качето – от Търново; 26-годишен, обесен в родния си град;
38. Иван Иванов Пеев Узуна (Дългият), (1841-1869) – от Казанлък. Участник и в други чети. Починал като заточеник в Сен Жан д’Акр;
39. Иван Пеев Пелов (1843-1921) – роден в с. Правец, Ботевградско. След Освобождението живял в Русе;
40. Иван Тотев -от Казанлък; 29-годишен;
41. Илия Димов – от Габрово; 24- годишен;
42. Илия (Линко) Дойчев Тодоров – от Никопол или Никополско;
43. Йонко (Цонко, Цанко) Балкански – роден в с. Етъра, Габровско в 1840 г. Живял в Плоещ;
44. Калчо Георгиев – от с. Шипка, Казанлъшко. Роден 1843 г. Убит на Бузлуджа;
45. Киро Йлиев – от с. В. Левски, Карловско; 28-годишен;
46. Колю Мартинов – от Казанлък; 25-годишен;
47. Коста Ефтимов Наполеона (1834-1868) -от Габрово. Участник и
    в Габровската чета от 1862 г., в Критското въстание 1866 г., във Втората легия. Загинал при Вишовград;
    53.Кръстю Велев – от Пловдив; 26-годишен;
48. Кръстю Минков (Милев) – роден 1848 г. в с. Горно Сахране, Казанлъшко. Осъден на 15 години заточение в Сен Жан д’Акр;
49. Иван Сивов (Симеонов), (1847-1868) от Котел. Овчар. Обесен в родния си град;
50. Курти Петков – от Видин; 27-годишен;
51. Манол Наков – от с. Долни Тодорак, Кукушко;
52. Марин Вичев Чочев (Димчов) – от Преслав. Обесен в Русе;
53. Марин Начев – от Ст. Загора; 23-годишен;
54. Марин Николов Нейков (1840-1919) – роден в Свищов. Кожухар. Участник и във Втората
    легия. Прекарал 10 години като заточеник в Сен Жан д’Акр;
55. Минчо Димитров – от Трявна; 20-годишен. Убит
    край махала Козин Дол, Еленско;
56. Михаил Юрданов – от Елена, 23-годишен, убит;
57. Найден Василев – от
    Копривщица, 22-годишен;
58. Начо Димитров – от гр. Димотика, Беломорска Тракия; 30-годишен;
59. Недялко
    Григоров – от Копривщица, 22-годишен;
60. Нено Маринов (Хайдут Нено) – от с. Отец Паисиево, Карловско. Убит
    в Балкана. Има сведения, че е бил и в отрядите на Гарибалди;
61. Нено Спиров -от гр. Воден, Македония, 19-годишен;
62. Никола Вълев (Валев) – от Ст. Загора (1840-1868). Служил и в Казак алая. Заловен, осъден,екзекутиран;
63. Никола Георгиев – от Търново, 22-годишен;
64. Никола Г. Красналията – оТ Русе, 20-годишен.
    Убит в Канлъ дере;
65. Никола Дочев – от Тетевен, 28-го-дишен;
66. Никола Иванов – от Прилеп. Ученик. Загинал;
67. Никола Савов -от Смолянско, 28-годишен;
68. Никола Стоянов – от с. Камен, Търновско, 25 годишен;
69. Паню (Пеню) Хаджипенев Тошооглу (1821-1868) – роден в Ст. Загора. Убит край с. Горна Липница, Търновско;
70. Никола Ненов – от Плевен 20-годишен. Убит;
71. Пенчо Попов – от с. Килифарево, Търновско, 28 годишен;
72. Пенчо Станьов – от Търново, 28-годишен. Дребен търговец. Обесен в родния си град;
73. Пенчо Стоянов – от Панагюрище; 28-годишен;
74. Петко Димитров – от Ловеч, 30-годишен. Убит при махала Козин дол, Еленско;
75. Петко Луканов Петков (1848-1907) – роден в Ловеч, след Освобождението живял в Русе;
76. Петър Вълчев – роден в Русе, 24-годишен. Убит в Канлъ дере;
77. Петър Кънчев Куюмджиев – от Търново, златар. Роден в 1843 г.;
78. Петър Наков (Ненов) – от Разград, 28-годишен;
79. Петър Сивков – от Котел, 20-годишен;
80. Петър Тихов Обретенов (1840-1868) – от Русе. Участник и във Втората българска легия. Убит при Канлъ дере;
81. Петър (Димитър) Тодоров (1846-1868) – от Сливен. Участник и в четата на П. Хитов от 1867 г., и във
    Втората легия. Обесен от турците;
82. Първо Трифонов – роден в с. Прогорелец, Ломско, 28-годишен;
83. Райчо Сивков – от Котел, 22-годишен;
84. Сава Кънчев Куюмджиев (1845-1881) – от Търново. Златар. Осъден, заточен в
    Сен Жан д’Акр;
85. Сава Г. Силов (Сава Захралията) – от Ст. Загора. Обесен в родния си град;
86. Симеон Кръстев – роден в Етрополе, 20-годишен, дребен търговец;
87. Симеон Милков Бакалчето – от с. Беброво, Еленско, 22-годишен. Убит в Канлъ дере;
88. Симеон Радев – от с. Черна, Шуменско (или с. Черна, Мачинско, Добруджа), 21-годишен;
89. Сотир Пейов – от Велес, 25-годишен;
90. Спас Ненов – роден в Копривщица, 20-годишен;
91. Спиро (Спиридон) Георгиев Джеров (Геров), (1822-1868) – роден в Битоля. Участник и в Критското въстание от 1866 г., и във Втората легия 1867-1868 г. Убит на Бузлуджа;
92. Станчо Николов – от Казанлък, 24-годишен;
93. Станю Стоянов – роден в Лясковец, 21-годишен. Убит;
94. Стефан П. Билчев (Мешо Попа), (1840-1868) – от Русе. Убит в Караисенските лозя;
95. Стефан Господинов (Хитрия, Топтанджията), (1841-1868) – от Сливен. Участвал и в четата на П. Хитов от 1867 г. Убит;
96. Стефан Данков Орешков (1846-1868) – роден в с. Шипка, Казанлъшко. Участвал и в четата на П. Хитов от 1867 г., и във Втората легия. Обесен в Казанлък;
97. Стефан Иванов Калцун – от Габрово, 28-годишен;
98. Стефан Панев – от Казанлък; 28-го-дишен. Бил хайдутин, участвал и във Втората българска легия. Обесен в родния си град;
99. Стоян… – от с. Летница, Ловешко. Обесен в Търново;
100. Стоян Пенчев – от Габрово, 19-годишен. Убит при махала Козин дол, Еленско;
101. Танас (Атанас) Боздугански – от Русе, 32-годишен. Дребен търговец. Обесен в родния му град;
102. Танас (Атанас) Ганчев – от Търново, 20-годишен;
103. Танас (Атанас) Лилов – от гр. Сопот, 19-годишен. Познат и с името Ачо Пиперков. Убит 1878 г. от власи при завръщането си от Румъния в родината си;
104. Тодор Хаджиниколов Асенов (1843-1868) – роден в Сливен, брат на войводата Хаджи Димитър. Касиер на четата. Убит в с. Дебели дял, Севлиевско;
105. Тодор Пейков – от Троян, 19-годишен. Убит при махала Козин дол, Еленско;
106. Тодор Симеонов – роден в с. Галиче, Врачанско. Осъден, заточен в Сен Жан д’Акр;
107. Тодор Стойнов – от Пловдив, 32-годишен. Обесен в родния си град;
108. Тончо (Дончо) Стоянов Загоров (ок. 1840-1891) – роден в Ст. Загора, жител на Бабадаг, Северна Добруджа. Заловен, осъден, заточен в Сен Жан д’Акр;
109. Филип Димитров – 23-годишен. Родом от с. Куманово, Варненско;
110. Филип Петров – от Копривщица, 27-годишен;
111. Христо… – от с. Килифарево, Търновско. Осъден и обесен в Русе;
112. Христо Вълчанов – от Котел, 30-годишен. Обесен в родния си град;
113. Христо Кольов Ахчийски (Ахчиолу) – от Калофер, роден 1833 г. Обесен в Русе;
114. Христо Милев Янъка (1840-1868) – от Казанлък. Кираджия и дребен търговец. Обесен в родния си град;
115. Христо Митев – от Калофер, 25 годишен убит;
116. Христо Николов Македонски (1835-1916) – роден в с. Горни Торак, Кукушко. Бил хайдутин. Участвал и в Първа, и във Втора българска легия. Предводител на революционни
     чети и на доброволческа чета през сръбско-турската война от 1876 г.;
117. Христо Николов Патрев (1848-1876) – роден в с. Шипка, Казанлъшко. Осъден, заточен, избягал от заточение. Войвода на Тревненската въстаническа чета от 1876 г. Убит около с. Аспарухово, Провадийско;
118. Христо Петков Дряновски – от с. Ганчовец, Дряновско. Участник и в Тулчанската чета от 1867 г., в четата на П. Хитов от 1867 г., и във Втората легия. Убит;
119. Христо Станчев Пашата (1837-1868) – от Шумен. Убит в Севлиевско;
120. Димитър Сирака – от Самоков;
121. Илия… – роден в с. Горна Студена, Свищовско. Обесен в Свищов.

Недоказано е участието в четата и на:

128. Георги Ангелов Бабаджанов (1826-сл.1898) – от Свищов;
129. Петър Стоянов Цонев – Царя – роден в с. Шабеците, Търновско;
130. Мико Нанов – от с. Равнище, Ботевградско; 131.
     Алексо Чучулков – от с. Лобош, Радомирско;
131. Коле (Никола) Софиялията.

Лит.: Бобчев, Ил. С. Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните другари. С., 1930;
Великов, Ст., Н. Ферманджиев. Още за участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. – ИП, 1968, № 2, 82-91;
Гализов, Н. Четата на X. Димитър и Ст. Караджа през Севлиевска околия. – Борба (Севлиево), № 91,1938;
Жечев, Н. Материали за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. – ИДА, 1968, № 15,139-150;
Македонски, Хр. Н. Записки на… 1852-1877. С., 1983;
Mаркова, 3. Подготовка и боен път на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. – ВИС, 1968, № 3, 84-93; Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. С., 1967;
Милев, Хр. Ив. Избиванието на X. Димитровата чета 1868 г. – Славянин (Русе) 7, № 14 10 септ. 1885,1-2; Как е била
преследвана четата на Хаджи Димитър. – Бълг. воин, 24 февр. 1930, 65-69;
Начов, Н. Калофер в миналото…, с. 338; Плевенският край през Възраждането. С., 1966, с. 75; Прослава на хайдутството. Търново,
1968, 48-53;
Стоянов, 3. Четите в България. Четата на … С., 1967;
Тонев, В. Добруджа през Възраждането…, с. 227; Еленски сборник, с., 1968, с. 47;
Архивни документи: ЦДИА, ф. 2, on. 1, а.е. 77 – е; ф. 173, оп. 2, а.е. 3693, л. 46; а.е. 2238, л. 30; ОДА- Пловдив, ф. 1397, оп. 2; НБКМ-БИА, п.д. 1459
б.п.; н.д. 11 1107, п.д. II 364, II-В-2286, II-В-395.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---

Още информация за четата е налична на страницата За четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

---

За четата от 1864 – Чета на Хаджи Димитър (1864)

За четата от 1865 – Чета на Хаджи Димитър (1865)

За четата от 1866 – Чета на Хаджи Димитър (1866)

За четата от 1867 – Чета на Хаджи Димитър (1867)

---