Чета на Христо Македонски

ключвала 300 доброволци. Организирана в Кладово, Сърбия, и на 20 юни 1876 г. потеглила оттук през Нови хан към сръбско-турската граница — Пан-дирало и Бабина глава. Предвождал я Христо Македонски — войвода, участник в легиите, революционен емигрант в Румъния. Четата участвала в 13 сражения — самостоятелно или съвместно с четите на Панайот Хитов, Филип Тотьо, Ильо Марков и др. В боевете с турците паднали убити и немалко от хората му. Значителни боеве с турците тя водила срещу селата Вратарница, Раяновци и Раковица, Кулско; при Мъртвешки мост, Пиротско, с. Засковци, над Бяла Паланка, при Ко-зино бърдо, Пандирало, Търси баба, зад Княжевац, на Барутана, Къдъ боаз, Зе-1 лено бърдо, Чипровския балкан и на други места. По едно време четата се съе-динила с тази на Ильо Марков и двете приминали отново в България при селата : Мрамор и Горни Лом, Белоградчишко. На 7 юли Христо Македонски по заповед ; на сръбското командване повел четата си към Пирот, за да следи движението на турските войски, след което се върнал зад фронта.

На 19 август 1876 г. и четата на Македонски се вляла във формиращите се батальони на Руско-българската бригада.

Известни са имената на повечето участници:

  1. Христо Николов Македонски — от с. Горни Тодорак, Кукушко. Войвода на четата. Участвал в Първата българска легия, предвождал четата през 1864 г., включил се и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.;
  2. Панчо Досев — от Варна. Помощник-войвода. Убит;
  3. Тодор Марков — от Елена. Секретар на четата;
  4. Капитан Леонци Леон Рамон — военен инструктор на четата;
  5. Доктор Димо Стефанов Коумджиев — от Разград, лекар на четата;
  6. Никола Атанасов — от Габрово, фелдшер на четата;
  7. Стефан Митров — от Куманово. Знаменосец на четата;
  8. Коста Павлов — от Свищов. Комисар на четата;
  9. Аврам Милчов — от Пиротско;
  10. Алеко Зарев;
  11. Алеко Николов;
  12. Алекси Георгиев — от София;
  13. Алекси Дамянов;
  14. Алекси Димчев — от София (или Софийско), убит;
  15. Алекси Зарев — от Македония;
  16. Андраш Варга — от Унгария;
  17. Арахангел Здравков;
  18. Аргир Георгиев — от Македония;
  19. Атанас Влахов — от Турно Северин, Румъния;
  20. Атанас Иванов — от Карлово;
  21. Атанас Костов;
  22. Атанас Спасоев — от Видинско;
  23. Атанас Христов;
  24. Атанас Шиваров — от Чирпан;
  25. Бени Хига (Геги) — от Унгария;
  26. Благо Антонов — от Разложко;
  27. Боде (Бада) ЯнуШ — от Унгария;
  28. Бойко Николов — от Македония;
  29. Вельо Костов;
  30. Васил Яков — от Разложко;
  31. Въльо Костов;
  32. Вълю (Велю) Стоянов — от с. Лесидрен, Ловешко. Участвал и в Руско-българската бригада, II батальон;
  33. Гаврил. ..;
  34. Гаврил Нейков;
  35. Гаврил Христов;
  36. Гено Иванов;
  37. Генчо Илиев (1845—1899) — от Дряново. Участвал и в четата на Стефан Караджа от 1866 г., и в четата на Цеко Петков в Сръбско-турската война. След Освобождението жител на с. Нова Черна, Тутраканско;
  38. Георги Ашков — от Македония;
  39. Георги Ацев;
  40. Георги Велков — от Видин;
  41. Георги Миков;
  42. Георги Наков — от с. Долни Тодорак, Кукушко;
  43. Георги Костов — от Разлог. Брат на войводата Лазар Костов. Убит в 1877 г. на Шипка като участник в Българското опълчение;
  44. Георги Самарджиев;
  45. Георги Славков — от Видин. Командир на II взвод;
  46. Георги Хр. Недялков;
  47. Гергей Хига (Хеги) — от Унгария;
  48. Григор Васрих — от Унгария;
  49. Гюро Атанасов;
  50. Джона Иванов — от Македония;
  51. Димитър Великов;
  52. Димитър Георгиев — от Прилепско;
  53. Димитър Иванов — от София, убит;
  54. Димитър Манев;
  55. Димитър Михайлов;
  56. Димитър Манойлов;
  57. Димитър П. Панчев — от Дупница;
  58. Димо Тодоров – of Македония;
  59. Димо Шишманов — от Пиротско;
  60. Добри Станчев;
  61. Добри Стоянов;
  62. Драга. .. — българка от с. Карановци, Кралевско. Медицинска сестра. Записана с името Драготин Стройкович;
  63. Дювини Петков — от Прилепско;
  64. Захарий Николов — от Самоков;
  65. Иван Василев;
  66. Иван Георгиев;
  67. Иван Бедров — десетник на IV десетка;
  68. Иван Георгиев — от Видинско;
  69. Иван Димитров;
  70. Иван Иванчев;
  71. Иван Констандинов (Константинов) — десетник на III десетка;
  72. Иван Костов — от София (или Софийско), убит;
  73. Иван Кънчев;
  74. Иван Маринчов — от София (или Софийско);
  75. Иван Хаджиниколов Бобевски — от Тетевен. Участвал и в Българското опълчение, II дружина, и в Сръбско-българската война като доброволец;
  76. Иван Райчев — от Габрово;
  77. Иванчо Спасов — от Македония;
  78. Иван Трайков;
  79. Иван Христов;
  80. Иван Цветков — от Струмишко;
  81. Илия Димитров;
  82. Илия Иванов;
  83. Илия Лясковски — от Лясковец;
  84. Йордан Арсов;
  85. Камен Цветков;
  86. Кимон Цветков — от Македония;
  87. Киро Стоянов — от Свищов;
  88. Кольо Цонев — от с. Долно Върпище, Дряновско. Убит;
  89. Константин Стоянов — от Свищов. Участвал и в Руско-българската бригада и в Българското опълчение, IV дружина;
  90. Коста Иванов — от Карлово. След Освобождението жител на Пловдив;
  91. Коста Пейчев — от Котел;
  92. Коста Т. Зелков (Зелката) — от гр. Меджидия, Добруджа;
  93. Коста Тодоров — от Търново;
  94. Коста Стерев (Щерев) — от Ловеч. Бил и в четата на Филип Тотьо;
  95. Костаки… — от Русе. Убит при с. Вратарница;
  96. Къльо Попатанасов Василев — от Тетевен (1848—1916). Участвал и в Руско-българската бригада;
  97. Лайош Бочо — от Унгария;
  98. Лалко… — от София;
  99. Ламбро П. Недялков — от Свищов;
  100. Ламбро Шишманов Даскалчето — от Търново;
  101. Ленко Радов — от Радомир;
  102. Лука Марков — от с. Черни връх, Пиротско;
  103. Маноил Сотков;
  104. Манол Илиев — от Разложко;
  105. Марин Николов;
  106. Марин Тотев;
  107. Марин Хаджисемков — от Тетевен;
  108. Марко Томов — от Малешево, Македония;
  109. Мато Пешев — от Кюстендил;
  110. Миладин Стойков — от Малешево;
  111. Милан Борчаков (Барчев);
  112. Милош Здравков — от Скопско;
  113. Мино Пенюв — от София (или Софийско);
  114. Минко Колев — от с. Долно Върпище, Дряновско, убит;
  115. Мито Христов;
  116. Михаил Пройнов — от Лозенград;
  117. Михо Пройчов;
  118. Михаил П. Хашлаков — от Севлиево;
  119. Михаил Христов — от София;
  120. Младен Живков;
  121. Наум Стефанов;
  122. Недялко Стойков;
  123. Ненко Ранов — от Радомир;
  124. Никола Георгиев;
  125. Никола Георгиев (втори);
  126. Никола Дрелеков;
  127. Никола Антонов;
  128. Никола Дончев Маджаров;
  129. Никола Корчев — от Самоков. Участвал и в Българското опълчение;
  130. Никола Христов — от Прилепско;
  131. Никола Христов — от Скопие;
  132. Никола Пешов — от Македония;
  133. Павел Йотов — от Тетевен. Участвал и в Българското опълчение, II дружина;
  134. Паун Стефанов;
  135. Паун Янков — от Македония;
  136. Пенчо Димитров;
  137. Кара Панчо — от Македония;
  138. Петко Минчев — от с. Велковци, Габровско;
  139. Петко Шишманов — от Пирот;
  140. Петко Карапанчов — от Турно Северин;
  141. Петър Димитров;
  142. Петър Константинов (Костадинов) — от Сливен;
  143. Петър Константинов – от гр. Кубрат, Разградско;
  144. Петър Минков;
  145. Рашко Георгев — от Скопско;
  146. Рубер Хамер — от Унгария;
  147. Руси Стоянов;
  148. Сава Димитров;
  149. Симеон Христов;
  150. Симо Савов — от Куманово;
  151. Сотир Иванов;
  152. Сотир Иванков;
  153. Спас Илиев — от Малешево;
  154. Спиро Попов — от Малешевско
  155. Станко Паунов — от Прилепско;
  156. Станко Дочев;
  157. Станчо Стоянов;
  158. Станьо Маринов — от Тетевен;
  159. Стефан Станков;
  160. Стефан Стойков — от с. Черни връх, Пиротско;
  161. Стефан Стоянов — от Малешево;
  162. Стойко Дочев;
  163. Стойко Стоянов — от Малешево;
  164. Стойко Тенев;
  165. Стою Филипов Комитата — от Чирпан. Бил и в четата на Панайот Хитов през същата война и в Българското опълчение, VI дружина;
  166. Стоян Тенев Проданов — от Казанлък, убит;
  167. Стоян Станков — от Прилепско;
  168. Петко Неделков;
  169. Тодор Българов — от Тетевен;
  170. Тодор Манолев — от Малешево;
  171. Тодор Тодоров;
  172. Тодор Филипов;
  173. Тома Тодоров;
  174. Тотьо Маринов — от Тетевен;
  175. Трендафил Костов;
  176. Филип Георгев — от Куманово;
  177. Филип Пенчов — от Ботевград;
  178. Холеш Моро — от Унгария;
  179. Христо Антов — от Скопие;
  180. Христо Георгиев;
  181. Христо Дюгмеджиев — от Самоков;
  182. Христо Казалмушев — от Казанлък;
  183. Христо Костов — от Македония;
  184. Христо Котев;
  185. Христо Менчов;
  186. Христо Минчев — от с. Велковци, Габровско;
  187. Христо Милчов — от Габрово;
  188. Христо Михайлов;
  189. Христо Пенчов;
  190. Христо Цанчев — от Котел;
  191. Цаню Панов;
  192. Цаню Паунов — от Македония;
  193. Цветко Неделков;
  194. Яким Христов — от Струга. Взводен командир в четата. Участвал и в четата на Ильо Марков и през същата война и в чети в Освободителната война и Кресненското въстание;
  195. Янко Софиянеца — от София;
  196. Янко Стефанов — от Македония.

Лит.: Братанов, Хр. Цит. съч., 2—6; № 1291, 13 авг. 1926, 2—7;
Колев, Т. Цит. съч.;
Македонски, Хр. Записки…, 1852—1877. С., 1896;
Цончев, П. Цит. съч., с. 358;
Четите в Кладово. Бележки от войводата Хр. Н. Македонски, намерени в архива на Ив. П. Хр. Кършовски. — Елен. зашита (Елена), 2, № 77, 24 септ. 1927;
Яким Христов — Ил. Илинден, 5, 1933, № 9—10, 19-21;
НБКМ-БИА, II А 9387, п. д. I 745; п. д. II 328.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов