Съществувала като конна чета. Район на действие срещу турските войски — Централна Стара планина, от Троянско до Ботевградско. Особено се отличила при преминаването на руските войски през Балкана, водени от ген. Гурко, при завладяването на Етрополския балкан от ген. Дандевил и на други места. Четата извършвала разузнавателни и охранителни операции, привличала българското население в помощ на руската армия и пр. Бойният ѝ път приключил в София, след освобождаването ѝ на 26 декември 1877 г. В четата влизали 60 доброволци. Руските релации за военните действия отбелязват нейни храбри прояви в боевете за Ловеч, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе, Ботевград.
Участници в четата: 1. Георги Антонов Суранджиев (1838—сл. 1910) — от Кочани, Македония. Войвода на четата. Награден с Георгиевски кръст за храброст. Участвал и в Сръбско-турската война като предводител на чета; 2. Никола Иванов Нонов — от с. Челопеч, Пирдопско. Бил и в Българското опълчение, V дружина.
Лит.: Георгиев, Г. Освободителната война 1877—1878. Енциклопедичен сборник. С., 1986, с. 43, 115, 119; Сливница, 1, № 11, 6 март 1910, с. 1; НБКМ—БИА, п.д.б.п. 779.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов