Предводителят на тази чета, родом от Враца, Христо Генов бил участник в сръбско-турската война от 1876 г. След като организирал четата във Враца, на 18 ноември 1878 г. той повел доброволците към София, оттам за Кюстендил и пристигнала в района на с. Кресна. Оттук заедно с четите на поп Коста Буфски и Коста Николов навлезли в турска територия и стигнали до Враня. Сетне наново се върнали към турско-българската граница. После четата продължила навътре в Пирин планина, минала през Родопите и вече през април 1879 г. излязла до с. Батак, Пазарджишко. Било решено тя да се разформира. От Батак през Балкана, през Севлиево и Ловеч се върнала във Враца.
Лит.: НБКМ—БИА, п.д. 351 б.п.; Харизанов, В. Доброволческите дружини от Врачанския край в Руско-турската освободителна война. — ВИС, 1967, № 3, с. 36.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов