Четата била събрана в с. Ясна поляна, Бургаско, през април 1897 г. Предвиждало се да бъдат 40 доброволци, но пристигнали само 15 души от Варна и Бургас. От гората до същото село на 23 април (Гергьовден) четата се отправила за турската граница. Преспала пак в гората до с. Визица, Бургаско. После преминали край с. Стоилово до р. Велека, където бил заловен от българската власт определеният за четен предводител Стоян Петров. Четата продължила към Малко Търново, след това към селата Пиргопуло и Маджура, вече на турска територия. Последното село било обсадено от четата и тя водила престрелка с турската полиция, а на другия ден водила бой около с. Курфоколиби. После се насочила към с. Велика. През с. Скопо (дн. Юскюп) и през други села в Бунархисарския район четата стигнала Лозенград. Останала в Лозенградско докъм средата на юни 1897 г. Поради продължителните дъждове, които затруднили движението ѝ, и недобрата връзка с местното българско население в района чета „Странджа“ се върнала отново в България. Преминала границата до с. Голямо Буково, Грудовско, където била разоръжена от българските власти.
Участници в четата: 1. Минчо Томов — предводител на четата; 2. Апостол Лонийов — от Лозенград; 3. Вангел Шуптов — от Бургас, гостилничар; 4. Иван Искюплията — от Старозагорско; 5. Киро Калудов — от с. Маджура, Лозенградско; 6. Марко … — от Македония; 7. Найден Шопът — от Софийско. Заловен и съден от турската власт; 8. Панайот … — от Македония; 9. Петър Димитров — от Лозенград. Жител на Варна; 10. Стефан Янакиев — от Македония; 11. Стоян Петров — от Малко Търново, жител на Варна (1874—1912). Учител. Секретар и агитатор на четата. Заловен, осъден от турската власт и прекарал в Лозенградския и Одринския затвор 5 години; 12. Страти Димитров — от Лозенград, жител на Карнобат. Помощник-предводител на четата; 13. Тодор … — от с. Курията, Лозенградско. Заловен от турската власт, осъден на 15 години затвор; 14. Христо Налбантина — от с. Цикнихор, Лозенградско. Куриер на четата; 15. Атанас Иванов — от Старозагорско. Живял в Браила, Румъния.
Лит.: Аянов, Г. П. Малко Търново и неговата покрайнина. Бургас, 1939, с. 372; Данаилов, Л., Ст. Нойков. Националноосвободителното движение в Тракия. 1878—1903. С., 1971, с. 175; Четническото движение в Тракия в периода 1897—1903 г. — Изв. на Трак. науч. инст., т. 2, 1970, с. 11 и сл.; Орманджиев, Ив. П. Принос към историята на въстаническото движение в Одринско (1895—1903). Кн. 3. Революционното движение в Малкотърновския район. С., 1933, с. 5, 7, 8, 12.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов