Формирана в гр. Галац, Влашко, в края на 1853 г. под ръководството на подпоручик Павел Грамадов. Отначало се наричала „волентирски легион“, но после в щаба на руската армия се водела като „доброволческа рота“. Към май—юни 1854 г. ротата напуснала Галац и се установила до Измаил, вече в състава на руските войски, и взела участие в боевете за града. В края на 1854 г. ротата била прикомандирована към Житомирския егерски полк със седалище Одеса, но на 17 януари 1855 г. била върната обратно в Измаил, където пристигнала в средата на февруари с.г.

Отначало ротата наброявала само 50—60 доброволци, но в Измаил те нараснали на 250 човека, от които се формирали 2 роти, в които се включили освен българите и около 20 сърби и 30 власи. Към март 1855 г. наново преместили ротата в селата Кайраклий и Дермендере, населени с българи, където тя останала до края на септември 1855 г.
Установени са имената на повечето българи доброволци, включени в ротата (четата, волентирския легион) на Павел Грамадов:1. Павел Петров Грамадов — роден в Търново, починал през 1877 г. в Бесарабия. Отначало подпоручик, после капитан в руската армия;
2. Панталеймон Иванов — свещеник, роден в Белоградчик;
3. Константин Бонев — фелдфебел; 4. Панфилий Маларчук — подпоручик, секретар и касиер на ротата;
5. Аврам Николов;
6. Александър Донесков;
7. Андрей Маринов;
8. Антон Иванов;
9. Антон Павлов;
10. Апостол Бочков;
11. Апостол Троянов;
12. Атанас Изванков — унтерофицер;
13. Атанас Николов;
14. Велко Стоилков (Столков, Стойков);
15. Васил Пенчов;
16. Васил Русев;
17. Георги Александров;
18. Георги Ангелов;
19. Георги Божилов;
20. Георги Божинов;
21. Георги Генов;
22. Георги Иванов;
23. Георги Изветков (Цветков?);
24. Георги Марков;
25. Георги Милованов;
26. Георги Митев;
27. Георги Пенев;
28. Георги Петков;
29. Георги Симеонов;
30. Гица Янков;
31. Гончо Петров; 32. Григор Илиев;
33. Димитър Живков;
34. Димитър Илиев;
35. Димитър Семирамов;
36. Димитър Стоянов — роден в Сливен, после офицер, участвал и в руско-турската война от 1828—1829 г. като доброволец;
37. Димитър Трендафилов;
38. Димитър Цветанов;
39. Димо Стоянов;
40. Димчо Арнаутина — от с. Дрента, Еленско;
41. Димитър Конов;
42. Живко Стоянов — унтерофицер;
43. Златан Милошев; 44. Иван Данчов;
45. Иваница Василев;
46. Иван Димитров;
47. Иван Желязков; 48. Иван Инавов;
49. Иван Йовчев;
50. Иван Мичик;
51. Иванчо Мичов;
52. Иван Наумов;
53. Иван Стоянов;
54. Иван Цуйков;
55. Илия Петров;
56. Иордаки Чакъров;
57. Иван Петров;
58. Илия Николаев;
59. Киряк Андреев — от Търново, унтерофицер;
60. Коста Бенчев — от Търново;
61. Костаки Георгиев;
62. Ламбри Бонев;
62. Лука Христов;
63. Манол Димов;
64. Марин Бапика;
65. Марин Добров;
66. Марин Иванов;
67. Милан Илиев;
68. Миленко Георгиев;
69. Милован Иванов — унтерофицер;
70. Милош Арсениев;
71. Мирон Бешков — от Ловеч. Фелдфебел на ротата. След Освобождението кмет на Свищов и народен представител;
72. Мирон Бликов — унтерофицер;
73. Михаил Гаврилов;
74. Михаил Лисидов — унтерофицер;
75. Недю Григоров;
76. Никола Василев;
77. Никола Иванов — от Русе;
78. Николай Павлов;
79. Никола Петков;
80. Николай Михайлов;
81. Никола Станев — от Габрово, подофицер;
82. Ноце Груев;
83. Павел Георгиев;84. Паун Недялков;
85. Пейко Киров;
86. Петър Бликов;
87. Петър Бързаков — унтерофицер;
88. Петър Иванов;
89. Петър Милитар;
90. Петър Петров; 91. Пончо Манов;
92. Рачо Калчов;
93. Симо Куцаров — унтерофицер;
94. Симо Попов;
95. Сирко Трифонов — от Ловеч;
96. Стан Стоянов;
97. Стойко Георгиев;
98. Стефан Константинов;
99. Стоян Георгиев;
100. Тодор Попов;
101. Тодор Тодоров Велков — от Шумен. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г. като войвода на чета;
102. Тома Атанасов; 103. Трифон Николов;
104. Харалампи Добрев;
105. Христо Апостолов;
106. Христо Милотинов;
107. Христо Наумов;
108. Христо Райов;
109. Яне Константинов;
110. Янко Наумов — унтерофицер;
111. Янко Николов — унтерофицер;
112. Янко Стефанов;
113. Коста П. Грамадов — от Търново. 

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---