Съставена е като конна чета в Панагюрище на 20 април 1876 г., веднага след избухването на Априлското въстание. Предвождал я Георги Бенковски — един от революционните апостоли и фактически главен ръководител на въс­танието. Първоначално четата наброявала около 20 човека, но после посте­пенно се разраснала. Тръгнала от Панагюрище и достигнала до с. Мечка (дн. Оборище). Към нея се присъединили нови 25 въстаници от това село. През нощта на 20 април в с. Поибрене броят на четниците се увеличил с още 30—40 човека — на коне и пешаци. От Поибрене се отправила за с. Мухово, където се записали още 30—35 човека. Така само за един-два дни четата надхвърлила 100 въстаници. След Мухово Бенковски я повел към с. Калугерово, Пазар­джишко, където станало сражение с турци от околните махали. Походът на чета­та продължил за с. Елшица и от него през с. Бъта тя се спуснала обратно към Панагюрище. След почивка в града, на 22 април, наброяваща вече над 130 въста­ници и наречена „хвърковатата“, четата на Бенковски поела пътя за с. Петрич, Пирдопско, и преминала през селата Мечка и Поибрене. На 23 април сутрин­та тя влязла в с. Петрич и после продължила пътя си. Но пред гр. Златица била пресрещната и нападната от черкезка орда, дошла откъм с. Колунларе (?). Започнало сражение и черкезите били обърнати в бягство от въстаниците. Четата останала в с. Петрич два дни — на 24 и 25 април, когато тук пристиг­нал с втора чета от 105 души и войводата Иван Орчо от Панагюрище. Същия ден двете чети отново пресрещнали конна орда черкези, дошла от Златица, и пак ги отблъснали и ги гонили до с. Смолско, Пирдопско. От Смолско четите на Бенковски и Иван Орчо потеглили към вр. Еледжик над Ихтиман. Едно отделение от Хвърковатата чета, водено от Захарий Стоянов, след преминаване­то през с. Смолско и нов бой с черкезите е запалило с. Мирково, после завило към с. Голяма Раковица и оттам се насочило към с. Поибрене, където достигнало двете чети и заедно продължили за вр. Еледжик. Стигнали върха през нощта.

На 26 април 1876 г. четата на Бенковски се спуснала от Еледжик към Тра­кия, най-напред за с. Голямо Белово, с цел да подпомогне въстанието в този район. Преминала през с. Ветрен. Успоредно с нея пак вървяла четата на Иван Орчо. Част от четата запалила селата Паланка (дн. несъществуващо), Славо- вица и Дере Харман (дн. Долно Вършило), Пазарджишко. На 27 април четите преминали и през с. Сестримо, а вечерта пристигнали в с. Голямо Белово. Оттук също имало ново постъпление в четата на Бенковски, главно работни­ци от Барон-Хиршовата железница. Четите се върнали на Еледжика през с. Ветрен на 28 април сутринта. Поради опасността Панагюрище да бъде прев­зето от турската войска, на 1 май четата на Бенковски се спуснала от върха в посока на града. Спала в с. Поибрене и през височината Лисец се насочила към Панагюрище. Но Бенковски закъснял. Пред тях Панагюрище вече горяло в пламъци, турците успели да го завладеят. При това положение ръководството решило четата да се изтегли и да поеме към Стара планина. С развято знаме, с намален състав от 70—75 въс­таници — повечето конници, хвърковатата чета се насочила още веднъж към с. Петрич. Преминала през Златишкото поле, покрай селата Мирково и Буно- во и започнала да се изкачва към билото на Балкана. На 3 май 1876 г. Бенков­ски и четата му достигнали вр. Бабата над с. Буново. Оттук се спуснали в Се­верна България, като се насочили към с. Черни Вит, Тетевенско. Попаднали на засада и няколко четници били убити. До 6 май четата се лутала все из тоя район на планината, а броят на четниците намалял на 40—46 човека. Послед­вали нови сблъсквания с турски потери и били убити още въстаници, а някои от тях — около 15 души, се разпръснали. На 7 май четата се озовала в окол­ностите на с. Лопян, Етрополско. Същия ден, на път за с. Черни Вит, при пре­минаването на р. Косица се изгубили още 8—10 души. В Черновитски балкан четата се разделила на групи. На 8 май Бенковски с още трима въстаници се ук­рили в горите на вр. Малкия Климаш, между реките Брезова, Костина и Василе­ва, до с. Рибарица, Тетевенско. Тук групата на Бенковски останала до 15 май 1876 г. На този ден, при преминаването на рекичката Костина, Георги Бенковски бил убит, а другарите му заловени. След триседмични походи настъпил краят на че­тата — първата въстаническа чета през Априлското въстание.

Известен е, макар и непълен, следният състав на четата на Бенковски:

1. Георги Бенковски (Гаврил Хлътов) – предводител на четата, революционен апостол в IV Панагюрски революционен окръг през Априлското въстание. Роден в Копривщица, убит до с. Рибарица, Тетевенско;
2. Крайчо Самоходов – знаменосец на четата. Роден в Панагюрище (1844-1886). Напуснал четата преди тя да тръгне по Балкана;
3. Тодор Белопитов – от Панагюрище. Секретар на четата. Убит в Тетевенския балкан;
4. Тома Георгиев Сираков – от Панагюрище. Секретар на четата. Заловен и съден от турската власт;
5. Васил Иванов Соколски лекар на четата. Роден в с. Жеравна, Котленско. Заловен в Тетевенския балкан, обесен;
6. Марин Делчев Шишков (Юруков) – касиер на четата. Роден в Панагюрище. Заловен и осъден;
7. Албрехт… – немец, служител в Барон-Хиршовата железница;
8. Ангел Станчев – от Панагюрище;
9. Атанас Иванов Джевелеков – роден в с. Долно Левски, Панагюрско;
10. Атанас Тренчев – от с. Калугерово, Пазарджишко. Заловен и осъден;
11. Атанас Шенгаров – от с. Церово, Пазарджишко;
12. Велко Тутев – от Панагюрище;
13. Вельо Николов – от с. Каменица, Пирдопско;
14. Владимир Юрданов Ненов – от Пазарджик. Присъединил се към четата в с. Голямо Белово и я напуснал на Бледжика;
15. Георги Г. Никланович – роден в Далмация, Югославия. Работник по жп линията при гара Белово;
16. Георги Чукуранов – от с. Калугерово, Пазарджишко;
17. Поп Георги … – от с. Сестримо. Вървял с четата до Бледжика;
18. Господин Бакърджията – от с. Обручище, Харманлийско;
19. Делчо Ливер – от с. Поибрене, Панагюрско;
20. Джуро… – от Далмация, Югославия. Работник на жп линията при гара Белово;
21. Димитър Гай- даржията – от с. Оборище, Панагюрско;
22. Димитър Нейков (Попнейков) Панайотов – от Панагюрище. Заловен в Стара планина, осъден на смърт, амнистиран;
23. Захарий Г. Сираков – роден в с. Калугерово, Пазарджишко;
24. Захарий Спасов;
25. Захарий Стоянов (1850-1889) – роден в с. Медвен, Котленско. Революционен апостол. Участвал и в Старозагорската чета от 1875 г. След Освобождението журналист, народен предсставител, писател;
26. … Вакарелчанина – от с. Вакарел, Ихтиманско;
27. Иван Кръстев Киров – родом от с. Калугерово, Пазарджишко;
28. Иван Сутич – от Далмация, Югославия. Работник на жп линията при гара Белово;
29. Илия Димитров Мухлев – от Панагюрище. Заловен в Етрополския балкан. Осъден на смърт и по-късно амнистиран;
30. Илия Калпаков – от Панагюрище;
31. Илия Лазаров Чер- гаров – от с. Калугерово, Пазарджишко. Заловен в Етрополския балкан и осъден;
32. Илия П. Бойкин – от Панагюрище, терзия;
33. Искрьо Мачев – от Панагюрище. Интендант на четата;
34. Отец Кирил Слепов – роден в гр. Сопот. Игумен на манастира при с. Калугерово, Пазарджишко. Заловен край с. Рибарица, Тетевенско, осъден и загинал в турския затвор в Цариград;
35. Кочо Иванов Табаков – от с. Лисичово, Пазарджишко. Вървял с четата до вр. Еледжик;
36. Кръстьо Г. Никланович – от Далмация, Югославия. Работник на жп линията при гара Белово;
37. Лука Вельов – от с. Каменица, Пирдопско;
38. Лулчо Илчев – от Панагюрище;
39. Лулчо Манев Гугов – роден в с. Петрич, Пирдопско. Бил в четата до вр. Еледжик. Осъден и заточен;
40. Лулчо П. Ехларов-Илчов – от Панагюрище. Включил се в четата на вр. Еледжик и вървял с нея до Тетевенския балкан;
41. Мария (Йонка, Ньонка) Ангелова-Сутич – родена в Пазарджик. Заловена край Тетевен;
42. Мацко… – дете, неизвестно откъде е;
43. Митю Бонев (Мито Калугерчанина) – от с. Калугерово, Пазарджишко;
44. Михаил Атанасов Панчов;
45. Найден Пенчов Чинчов – от с. Лесичово, Пазарджишко. Заловен към с. Лопян, Етрополско, осъден и хвърлен в Пловдивския затвор;
46. Нако Иванов Рашков – роден в с. Голяма Рако- вица, Елинпелинско;
47. Нато Николов – от с. Лесичово, Пазарджишко. Участвал в четата до вр. Еледжик;
48. Поп Недельо… – свещеник в с. Поибрене, Панагюрско. Останал няколко дни в четата;
49. Нено Яков Делибалтов – от Панагюрище. Член на местния революционен комитет в града. Ранен и заловен в Тетевенския балкан. Прекарал няколко месеца в Софийския затвор;
50. Никола Ангелов Лазаров – от с. Калугерово, Пазарджишко. Заловен около с. Черни Вит, Тетевенско;
51. Никола Величков – от Панагюрище. Бил в четата до вр. Еледжик;
52. Никола Георгев – от с. Сестримо, Пазарджишко;
53. Никола Георгиев Бейков – от с. Калугерово. Заловен близо до Тетевен, осъден;
54. Никола Дулчов Барабоев – от Панагюрище. Участвал в четата до вр. Еледжик;
55. Никола П. Червенков – роден в с. Петрич, Пирдопско;
56. Никола Стоев Кодуков – родом от с. Церово, Пазарджишко;
57. Никола Харалампи- ев – от гр. Клисура;
58. Павел Геотенов – роден в с. Ветрен, Пазарджишко;
59. Павел Захариев Койчев – от Панагюрище. Заловен в Етрополския балкан, осъден на смърт, амнистиран. След Освобождението жител на Харманли;
60. Павел Николов Делирадев – от Панагюрище;
61. Павел Петров Шентов – роден в с. Петрич, Пирдопско;
62. Павел Петров Шопов – от Панагюрище. Заловен в Тетевенския балкан, прекарал 2 години в турските затвори. Осъден на смърт и амнистиран;
63. Петър Гешев Бойков – Даскала – роден в гр. Сопот, учител в с. Динката, Пазарджишко. Вървял с четата до вр. Еледжик;
64. Рад Джонов – от Панагюрище;
65. Сава Андреевич – от Далмация, Югославия. Работник на жп линията при гара Белово. Убит под вр. Баба в Балкана;
66. Спас (Пано) Ангелов Иванчов – роден в с. Лесичово. Заловен в Стара планина и осъден;
67. Станчо Ветренина – от с. Ветрен, Пазарджишко;
68. Станчо Станчев – от Панагюрище;
69. Стефан Хаджилулчев Щ от Панагюрище;
70. Стоян Иванов Тепавичаров – роден в с. Мухово, Ихтиманско. Оръжеен майстор (тюфекчия). Заловен в Тетевенския балкан, осъден и заточен; 71. Стоян Ненов Кулаксъза – от с. Калугерово;
71. Танчо Николов Минчов – от с. Мухово, Ихтиманско. Участвал в четата до вр. Еледжик. Заловен и осъден;
72. Тодор Павлов Пармаков-Хайдутина – роден в с. Горно Драглище, Разложко. Вървял с четата до Тетевенския балкан. Преди 1876 г. бил хайдутин в Рила;
73. Тодор Стойков Рафаилов – от с. Мухово. Осъден и заточен;
74. Тодор Търкаланът – от Панагюрище;
75. Тома Г. Сираков – от с. Калугерово;
76. Трифон Велков Ибошов – роден в с. Церово, Пазарджишко. Вървял с четата до вр. Еледжик;
77. Поп Христо… – от с. Сестримо. Останал в четата до вр. Еледжик;
78. Христо Попов – от с. Сестримо;
79. Христо Янакев – от с. Сестримо;
80. Христоско Стоянов Райкин – роден в с. Калугерово. Заловен в Тетевенския балкан и затворен в София;
81. Христоско Шишиников – от с. Лесичово;
82. Дядо Цвятко… – от с. Церово, Пазарджишко. Вървял с четата до Еледжика;
83. Цвятко Димитров Загорски – от с. Попинци, Панагюрско. Член на местния революционен комитет в селото. Бил с четата до вр. Еледжик;
84. Цене Георгов – от с. Вакарел, махала Пановци. След Освобождението жител на с. Торос (Лазар Станево), Луковитско;
85. Яким Неделев Барболов – роден в Копривщица. Заловен в Тетевенския балкан;
86. Янко… – от Копривщица;
87. Янко Петров Ламбов – от Панагюрище. Заловен ранен до с. Лопян в Етрополския балкан, осъден;
88. Атанас Добрев – от с. Лесичово;
89. Атанас Минков – от с. Лесичово;
90. Атанас Коприщенов – от с. Лесичово;
91. Ата-нас Анчов – от с. Лесичово;
92. Атанас Фиткаров – от с. Лесичово;
93. Ванко Лалов – от с. Лесичово;
94. Бате Стойков – от с. Лесичово;
95. Георги Савов – от с. Лесичово;
96. Георги Начов – от с. Лесичово;
97. Димитър Доколян- ков – от с. Лесичово;
98. Добре Дарджика – от с. Лесичово;
99. Благо Кичов – от с. Лесичово;
100. Иван Деспов – от с. Лесичово;
101. Иванчо Дивиташки – от с. Лесичово;
102. Иван Махларов – от с. Лесичово;
103. Иван Ципорков – от с. Лесичово;
104. Костадин Петров – от с. Лесичово;
105. Кочо Марати- лов – от с. Лесичово;
106. Кочо Табаков – от с. Лесичово;
107. Лачо Чорлев – от с. Лесичово;
108. Личо Доколянков – от с. Лесичово;
109. Митър Иванов – от с. Лесичово;
110. Никола Савов – от с. Лесичово;
111. Павел Криваниски – от с. Лесичово;
112. Петър Мурджов – от с. Лесичово;
113. Петър Умеров – от с. Лесичово;
114. Спас Иванов – от с. Лесичово;
115. Спас Стоицов – от с. Лесичово;
116. Мите Добрев – от с. Лесичово;
117. Стойко Фиткарът – от с. Лесичово;
118. Стоил Томев – от с. Лесичово.

Лит.: Априлско въстание. Анотации на документи и материали. Т. 2. С., 1955; Стоянов, 3. Записки по българските въстания. С., 1942, 305-450; НБКМ-БИА, IIВ 6424.

---