Луковитска чета

Началото на тази чета положила доброволческата команда на фелдфебел Лисовски, русин на българска служба, събрана в Плевен. На 10 септември 1885 г. Лисовски повел командата си към София. На другия ден, 11 септември, в Луковит към него се присъединили още 60 доброволци от това село и от околните села. Формирала се нова чета, наречена Луковитска. На 18 септември Луковитската чета пристигнала в София. Тук за неин четник бил назначен Димитър Христов, а за началник — поручик Георгиев. След известно време четата била препратена в Пловдив с назначение да остане на турската граница. Обаче на 27 ноември 1885 г., в разгара на Сръбско-българската война, от щаба на българската армия наредили четата да се върне в София и тя получила ново назначение — да отиде в Кюстендил, където пристигнала на 30 ноември. До края на войната луковитските доброволци останали на турската граница.

Лит.: Венедиков, Й. Цит. съч., с. 53, 88; [останалата част на библиографската справка е неясна на снимката и не е допълвана по догадка].

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов