Първа сливенска конна чета на Панайот Хитов

В четата се записали 250 доброволци конници. Грижата за уреждането на четата поели видни сливенски граждани, но в нея се включили младежи и възрастни не само от Сливен и Сливенско, но и от Ямболско, Новозагорско, Елховско. Събрана още на 7–8 септември 1885 г., четата заминала без да се бави за турската граница. Охранявала района от с. Срем, Елховско, до р. Тунджа и оттук до с. Желязково, Елховско, на р. Факийска. До Сливенската конна чета била разположена Бургаската доброволческа чета на Иван Кишелски. Щабът на четата бил в с. Раздел, а отделения от нея — в селата Срем, Лесово, Голям Дервент, Елховско. Имало и постове на всички височини срещу Турция. Четата престояла на българо-турската граница до 10 декември 1885 г., до сключване примирието със Сърбия и завършването на Сръбско-българската война.

Участници в четата: 1. Панайот Хитов — от Сливен. Войвода на четата. Прославен български хайдушки и четнически главатар; 2. Атанас Маджура — от с. Голям Дервент, Елховско; 3. Димитър Куртев — командир на четата. Секретар на съда в Сливен. Поборник и опълченец; 4. … Гауров — учител в българската гимназия в Одрин. Секретар на четата; 5. Иван Хаджиев — от Сливен. По-късно лекар; 6. … Кънчев — от Ямбол. Книжар. Вахмистър на четата; 7. Христо Георгиев. После директор на банка във Варна и секретар на четата.

Лит.: Хаджиев, Ив. Из моите доброволчески спомени от Съединението. Едно важно историческо опущение. — Сливница, 25, № 336–337, 5 ноем. 1948, с. 6.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов