След като участвал в няколко чети на Хаджи Димитър, Стефан Караджа се заел да организира своя. Тя трябвало също да потегли от Олтеница, Румъния. Числото й наброявало 68 човека.
Подготовката й продължила през цялатапролет на 1867 г. под личното ръководство на Караджата.
Леели се куршуми, правели се фишеци. В нея бил включен и опитният Христо Н. Македонски, стар хайдутин, войвода на чета от 1864 г. Обаче по време на приготовленията за заминаване на четата станало известно за сраженията и разбиването на четата на Филип Тотьо, вече преминала в България. Турското правителство взело строги мерки за охраната на границите си с Румъния по р. Дунав.
Това попречило на Стефан Караджа да премине Дунава със своята чета и той бил принуден да я разпусне.
Лит.: Бурмов, Ал. Цит. съч., с.91;Македонски, Хр. Н. Записки… С., 1896, с. 129; Трендафилов, Ст., Б. Куюмджиев. Цит. съч., 44-45.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов