Струмишка дружина

В това въоръжено формирование под названието „Струмишка дружина“ влизали няколко български доброволчески чети. Дружината била създадена през юни 1895 г. в София и командвана от офицери. За неин командир бил определен поручик Петър Начев, а за войводи — Манол Караманов и дядо Георги Кацарея. Задачата ѝ била да нападне внезапно и да заеме областта на Струмица заедно с дружината „Пирин планина“ на кап. Тодор Матров. В „Струмишка дружина“ били включени 160 доброволци. Според един списък на дружината със 123 човека, 43-ма от тях били от селищата на Княжество България, а повечето от останалите от Македония и Тракия.

На 18 юни 1895 г. дружината преминала границата при Царево село. Но още през първата нощ след навлизането ѝ на турска територия през вр. Голак, в м. Чорбаджийска кория тя се сблъскала със значителни турски сили — 1800 войници. След два дни станало ново сблъскване — при с. Продрище. Над с. Сушица дружината била обградена от турците и се сражавала цял ден; тук загинали 8 доброволци. Предводителят ѝ поручик Начев също бил убит. Част от четниците се разпръснали. Командването поел поручик Васил Мутафов, който решил дружината да се оттегли в България, покрай Берово, Малешевско. Но, заобиколена отново от турските сили, на 7 юли 1895 г. при с. Габрово, Горноджумайско и с. Дибочино, след голямо сражение „Струмишка дружина“ била разбита; 35 доброволци загинали, 11 души били заловени от турците, имало и много ранени. На това място бил убит и поручик Мутафов. В България успели да се върнат 75 доброволци, т.е. половината от Дружината. От заловените хора мнозина били осъдени от турската власт, хвърлени в затворите, заточили някои на о. Родос и на други места. Така безславно завършил и походът на „Струмишка дружина“.

Участници в дружината: 1. Поручик Петър Начев (Попначев, Икономов) (1869—1895) — от Сливен. Командир на дружината. Убит (самоубил се) до с. Калиманци. Преди това служил в IV артилерийски полк; 2. Поручик Васил Н. Мутафов — от Шумен (1868—1895), убит. Помощник-командир, после командир на дружината. Служил в V артилерийски полк и във Видинския крепостен батальон; 3. Манол Караманов — от София. Войвода на чета, включила се в дружината. Списъкът на четата на Манол Караманов публикуваме отделно. Вж. чета № 539 на Манол Караманов; 4. Георги Кацарея — войвода на чета, включена в дружината; 5. Михаил Радев Странджата — от Търговище (1865—1922). После участвал и в други доброволчески чети. Войвода на доброволческа чета и през Балканската война от 1912 г.; 6. Вангел Василев Будина — от с. Габреш, Костурско. По-късно участвал и в други чети. Убит в 1908 г.; 7. Вълкан Стойчев — от Малко Търново. Заловен от турците, осъден, прекарал на заточение в Диарбекир до 1897 г.; 8. Йовко Тенков — от Малко Търново. След 1897 г. жител на Бургас; 9. Поручик Йордан Венедиков — от с. Баня, Разложко. Офицер в българската армия, после генерал и военен историк; 10. Михаил Апостолов Попето — от с. Долна Диканя, Радомирско. По-късно участвал в различни чети и бил предводител на отделна чета; 11. Петър Толев — от Сливен; 12. Симеон Кантарджиев — от Щип; 13. Стамо Мешков — от Малко Търново. След 1897 г. жител на Бургас; 14. Стефан Йорданов Асенов — от Сливен. Сестрин син на прославения войвода Хаджи Димитър; 15. Поручик Харалампи Луков — от Сливен. Починал в 1924 г.

Лит.: Кантарджиев, Т. Македония и падналите за нея герои…, 2—3; Кондов, К. Цит. съч., с. 56; Орманджиев, Ив. П. Цит. съч., с. 83; Пасков, Р. Цит. съч.; Райков, Р. Кой е Васил Н. Мутафов. — Сливница, 20, № 303, 28 апр. 1942, с. 3; Михаил Радев Странджата. — Илинден, 2, № 38, 23 септ. 1922, с. 1; Илинден, 6, № 33, 26 авг. 1922, с. 1; Силянов, Хр. Цит. съч., с. 56, 59; Табаков, С. История на град Сливен. Т. 2. С., 1924, 360—361; НБКМ—БИА, ф. 224, а. е. 52, л. 124.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов