Формирането на Втората българска легия (чета, Българска самоволска чета, Бугарска легия, Български легион) в Белград през 1867 г. е значително събитие в национално-освободителното ни движение през XIX в. Създадена със съдействието на Русия и като резултат на политическо споразумение между българската Добродетелна дружина в Букурещ и сръбското правителство, тя е израз и на подема на българското освободително движение, на борбата за политическо освобождение на България.

За начало на Втората легия се поставя датата 16 септември 1867 г., а тя продължава съществуването си до юли 1868 г. Стояла е в Белград, столицата на Сърбия. Численият й състав бил около 200 български доброволци. Легията имала една основна цел: да подготви във военно отношение кадри за ръково­дители на бъдещото българско общонародно въстание, както и при необходи­мост да навлезе като специална въоръжена българска формация в България. Тя трябвало да бъде една българска „военна академия“, макар и да се нами­рала на сръбска територия.

Участници във Втората българска легия в Белград били младежи и мъже, преминали през четите, хайдушките дружини, членове на тайните комитети в България, най-активната част от българската революционна емиграция в Ру­мъния, Сърбия, Русия и пр., дошли от много градове и села от различни кра­ища на поробеното българско отечество. Според израза на един легист Вто­рата легия станала „един букет от емигранти, бунтовници и ученици“, хора с най-различни професии: учители, монаси, занаятчии, работници, земеделци. Тук били и войводи като Панайот Хитов, Христо Македонски, Иван Кулин, Христо Книговезеца, личности като Васил Левски.

Едновременно с легията в Белград имало още българи, събрани в Крагуевац и други пунктове около сръбско-турската граница – над 1200 души. Те били ръководени от войводата Ильо Марков и други български дейци.

Но сръбското правителство, водено от свои не особено приятелски спря­мо българите съображения, разтурило легията през лятото на 1868 г., разп­ръснало легистите, включително българските отряди в Крагуевац и другаде. Те овладели военните науки, но не им дали възможност да отидат като орга­низирана военна сила на бой с турците.

Във втората българска легия участвали:

1. Капитан Ефрем Маркович – командир на легията. Сръбски офицер. Убит от крал Милан след преврата в Сърбия през 1868 г. и свалянето на династията на Обреновичите;
2. Алекси Генов Свищовлията – от Свищов. След Освобождението живял в Русе;
3. Алекси Попангелов – от Свищов. След Освобождението учител в с. Прогорелец, Ломско;
4. Алекси Тодоров Пресков – от Свищов;
5. Ангел Вечо (Вечов) – живял в Крайова; 6. Ангел П. Радев – от Свищов. След Освобождението кител на Силистра;
6. Ангел Тихов Обретенов (1837-1894) – роден в Русе, син на баба Тонка Обретенова. Участвал и в четата на Хаджи Димитър и Сте­фан Караджа от 1868 г. Заточен в крепостта Сен Жан д’Акр, Мала Азия, къде­то прекарал 9 години;
7. Арсений (Арсо) Мартинов Македончето (Македоне­ца), (1843-1868). От Велес или някое село във Велешко. Убит в Балкана като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.;
8. Ата­нас Клисуров Калофереца (Терзията) – от Калофер. Терзия, шивач;
9. Ата­нас Кралемарков – като негово родно място се сочат градовете Калофер, Тулча, Болград;
10. Атанас Найденов – от Крушево, Македония;
11. Атанас Черкеза – от Свищов;
12. Беню (Борис) Кочев Караконов (Караконовски), (1832-1898). Роден в Ловеч, починал във Варна. През 1867 г. като руски разуз­навач обикаляли с полк. Артамонов България;
13. Васил Ганчев Плевналията – революционен деец от Плевен, заточен в Диар Бекир;
14. Васил Иванов – от Калофер;
15. Васил Левски – Апостолът на българската свобода. Роден в Карлово;
16. Васил Йонков Гложенски (1838-1889) – роден в с. Гложене, Те­тевенско. Сподвижник на В. Левски, заточеник в Диар Бекир. Участвал и в Първата легия, в чети, в Българското опълчение и пр.;
17. Васил Странски – от Калофер;
18. Велин (Велик) Попов – роден в Русе;
19. Величко Ангелов Попов (1847-1927) – родом от Стара Загора. Учител, другар на Хр. Ботев;
20. Венко (Невенко) Наботков – от Свищов;
21. Георги Матев Николов (1844-1876) – от Свищов. Убит като участник в четата на Хр. Ботев през 1876 г.;
22. Г. Н. – възможно Гюро Начев от с. Отец Паисиево, Карловско. Участник в отрядите на Гарибалди (1866 г.), а после и в четата на Хр. Ботев, 1876 г.;
23. Георги А. Чернев (1833-1868) – роден в Търново. Участник в четата на П. Хитов, 1867 г., и на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г., когато е убит.
    25…. Димитров – от Тетевен;
24. Димитър… (Даскал Димитър) – от Сливен;
25. Димитър Асенов Атанасов – от Тулча. Участвал и в четата на П. Хитов в сръбско-турската война от 1876 г.;
26. Димитър Хаджиатанасов-Червената брада (1841-1868). Роден в Тулча. Убит в Балкана като четник от четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа 1868 г.;
27. Димитър Берковски – от Берковица;
28. Димитър Георгиев (1844-след 1902) – роден в Търново, починал в Русе. Участвал и в сръбскотурската война от 1876 г., в четата на П. Хитов;
29. Димитър Иванов – от Сопот, след Освобождението жител на Силистра;
30. Димитър Иванов Багрянов (1837-1917) – от Севлиево. Участник и в Първата легия, в четата на Хаджи Димитър от 1864 г. и в четата на Хр. Ботев 1876 г. Заточеник в Акия, Мала Азия;
31. Димитър Икономов (Димитър Попхристов, Димитър Хаджиикономов), (1839-1896). Роден в Троян, умрял във Варна. Учител. Участник и в четата на Хр. Ботев от 1876 г. Заточеник на о. Родос. След Освобождението околийски управител, народен представител;
32. Димитър Капанов – от Сопот;
33. Димитър Иванов Мънзов (1842-1868) – ро­ден в Лясковец, обесен в Търново като участник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;
34. Димитър Николов Общи (Димитър Косовац) – участвал и в Първата легия и пр. Изпратен като помощник на Левски, поради авантюризма си станал причина за провала на изградената от Апостола тайна българска революционна организация. Обесен от турците 1873 г.;
35. Димитър К. Промков (Пронков) – от Габрово;
36. Димитър Сарията – от Тулча;
37. Димитър Тодоров (1847-1868) – от Сливен. Участвал в четата на П. Хи­тов от 1867 г. и в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа 1868 г., където бил записан под името Петър Тодоров и убит;
38. Добри Кьосето (Тръбача, Музи­канта) – от Чирпан или от с. Дивдядо, Шуменско, или от Кучево село, Маке­дония. Убит на Бузлуджа през 1868 г. като участник в четата на Хаджи Дими­тър и Ст. Караджа;
39. Дончо Кафеджията от Галац – вероятно Дончо Стоянов от с. Бойновци, Габровско, баща на Никола Войновски, военен ръководи­тел на четата на Хр. Ботев от 1876 г.;
40. Драгутин Томай Томински – хърва­тин, по други сведения роден в Полша. Журналист, участник и в дружините на Гарибалди от 1866 г. Самоубил се в С. Петербург през 1871 г.;
41. Еремия Гешев – от Зайчар;
42. Еремия Петров Българов (ок. 1835-1868) – от Лом. Учител. Участник и в Първата българска легия от 1862 г., в четата на Ив. Кулин – 1863 г., в Зайчарската чета от 1867 г. и в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г., когато е убит;
43. Желязко Петров (Петков) – от Ст. Загора;
44. Иван А. Зерделийски (1844-1931) – роден в Сливен, починал в Русе. Участник и в Първата легия и в четата на П. Хитов от 1867 г.;
45. И. Ацо от Крайова;
46. Кара Иван – роден в Белоградчишко, участник и в Първата ле­гия;
47. Иван Вълчев Соколов (1844-1907) – роден в с. Върба, Радомирско, починал в Пазарджик. Учител. Комендант на Панагюрище през Априлското въстание 1876 г. След Освобождението офицер;
48. Иван М. Амзов – от Сви­щов;
49. Иван Магденов – от Прилеп;
50. Иван Молеров Македончето – от Банско;
51. Иван Иванов Мънзов (1848-1918) – роден в Лясковец, починал в Русе. Учител и журналист. След Освобождението митнически служител и тър­говец;
52. Иван Панов – от Ниш;
53. Иван Петков;
54. Иван Пейчев – от Кюс­тендил;
55. Иван Петров (1841-1928) – роден в с. Лик, Врачанско – починал в Оряхово. Телеграфист. Участвал и в Първата легия и в четата на Филип Тотьо през сръбско-турската война от 1876 г.;
56. Иван Петров Грозев (1847- 1910) – роден в Карлово, умрял в София. След Освобождението бил кмет на София, индустриалец;
57. Иван Попов – роден в с. Горни Матеевци, Нишко, или в Ниш;
    60 Иван Попхристов Кършовски – от Елена. Учител, журналист, участник в Първата легия и в много други чети;
58. Иван (Иванчо) Станков Босниев (Станкович, Босниев) – от Търново, лекар;
59. Иван Хаджидимитров Хаджипенчев Заралията (1844-1922) – роден в Ст. Загора. Бакърджия. Пред­седател на Търновския революционен комитет 1869-1875 г. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г. – в четата на П. Хитов;
60. Иван Цанков Дочев – от с. Жеравна, Котленско. Телеграфист. Участник и в Първата легия и в Тулчанската чета от 1867 г.;
61. Иванчо Колев Василев (1842-1906) – ро­ден в Ловеч. Участвал и в I легия и пр. Член на БРЦК – I отделение. След Ос­вобождението кмет на Ловеч;
62. Илия Стойков (Стаюков) – от Свищов;
63. Иова (Иван) Антонов – от гр. Малешево, Македония. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г.;
64. Йордан Георгиев – от Котел;
65. Йордан (Юр- дан)… – от Тулча;
66. Киро Марков;
    70…. Коконката;
67. Коста Ефтимов Наполеона (1834-1868) – роден в Габрово. Ръководител на Габровското въста­ние и на чета през 1862 г., участвал и в Критското въстание от 1866 г. Убит като четник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;
68. Коста Каракашев – от Свищов;
69. Коста (Константин) Георгиев Кипров (Кипровски) – от Чипровци. Участник и в сръбско-турската война от 1876 г. – чета на Хр. Македонски. След Освобождението адвокат;
70. Коста Лазаров;
71. Кочо С. Костадинов;
72. Лазар Костов – от Банско. Участвал и в I легия, войвода на чета в сръбско-турската война от 1876 г. Баща на писателя-драматург Ст. Л. Костов;
73. Манол Наков – от с. Долни Тодорак, Кукушко. Участник и в Първата легия, в четата на Хр. Македонски от 1864 г. и в четата на Хаджи Ди­митър и Ст. Караджа от 1868 г.;
74. Марин Николов Нейков (1840-1919) – от Свищов. Участвал и в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа. Заточеник;
75. Михаил Атанасов (Танасов, Атанасович) – от Ниш. Участвал и в сръбско- турската война от 1876 г. като лекар на българските доброволци;
76. Михаил Георгиев Греков (Стоян Чакъров), (1847-1922). Роден в с. Дермен дере, Бесарабия, умрял в София. Учител, революционен деец;
77. Михаил Рашков;
78. Мичо… – от Босна, Югославия;
79. Найден Атанасов Папанинов (Пешов, Първанов), (1840-1876). Роден в Лом, загинал в сръбско-турската война от 1876 г. Офицер в руската армия. Участник и в четата на Ив. Кулин от 1867 г.;
80. Наум Симеонов – роден в Македония. След Освобождението жител на Ловеч;
81. Ненчо Искров Налбантина – от Копривщица. Участвал и в Април­ското въстание от 1876 г.;
82. Никола Георчев (Георгиев) – писар в легията;
83. Никола Димитров Боров (Бората) – от Сливен, учител, после юнкер в Одеса;
84. Никола Иванов – от Сопот;
85. Никола Капанов – от Сопот, след Освобождението жител на Силистра;
86. Никола Петков Ковачев – роден ок. 1840 г. в Сопот. Учител в Ловеч и София;
87. Никола Христов Сукнаров (1848-1895) – роден в Свищов. Учител. След Освобождението кмет на Со­фия, министър и пр.;
88. Никола Трифонов – от Прилеп; 93. Никола Цонков (Цойнов) – от Котел;
89. Никола Я. Тумпаров;
90. Николай Костов – от Сви­щов;
91. Панайот Иванов Хитов (1830-1918) – роден в Сливен, след Осво­бождението жител на Русе. Прочут войвода, предводител на чети;
92. Панайот Хаджиянакиев – от Русе;
93. Панталей (Пантели, Пандели) Вълнев (Въл­чев, Вълев) – от Свищов;
94. Панчо Досев (Досиев) – роден в Добрич или Варна. Загинал в сръбско-турската война от 1876 г. в четата на Хр. Македонс­ки. Участник и в I легия;
95. Пенчо Блъсков – от Калофер или Клисура;
96. Пенчо Терзията;
97. Пенчо Гарибалди – от Габрово. Вероятно участвал и в дружините на Гарибалди в Италия през 1866 г.;
98. Пенчо Димитров Черковски (1849-1924) – от Дряново. Учител. След Освобождението окръжен упра­вител в Белоградчик и Враца, починал в Русе;
99. Петко Банов (Баков) – от Сливен;
100. Петко Георгиев – писар в една от четите на легията;
101. Петко Едрецов – от с. Кортен, Новозагорско. След Освобождението съдия във Вар­на;
102. Петър Вълчев – от Русе;
103. Петър Гениша – от Пирот;
104. Петър Лазаров Мишайков – роден в Битоля. През 1876 г. един от организаторите на българските доброволчески чети в Сръбско-турската война. След Освобож­дението – жител на Варна;
105. Петър Дянков – дошъл в легията от Крайова;
106. Петър Иванов Иванов (1847-1927) – родом от Ст. Загора. Учител и кни­жовник. След Освобождението училищен инспектор, окръжен управител Член на БАН;
107. Петър Иванов Кунчев Левски (1844-1881) – от Карлово. Брат на В. Левски. Участвал и в четата на Хр. Ботев от 1876 г.;
108. Петър Недев Йорданов (1838-1876) – роден в Търново, убит в Балкана като четшШ от четата на Хр. Ботев. Участвал и в Първата българска легия; 114. Петър Панов – от Сливен;
109. Петър Пантелеев (1844-1903) – от Свищов. Участ­вал и в сръбско-турската война от 1876 г. и в Българското опълчение през Ос­вободителната война;
110. Петър Попов – от Сливен;
111. Петър Тихов Обретенов (1842-1868) – роден в Русе, син на баба Тонка Обретенова. Убит в Канлъ дере, Севлиевско, като участник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;
112. Рафаел Асенов Атанасов – от Тулча (роден в Шумен);
113. Сава… – от Турно Северин;
114. Сава Ангелов – от Свищов. Участник и в Тулчанската чета и в четата на П. Хитов от 1867 г.;
115. Сава Младенов (1845 – 1876) – от Тетевен. Куриер на В. Левски. Убит като участник в четата на Xp. Ботев в Тетевенския балкан;
116. Симеон Станчев – от Сливен. Участник и в Пл;
117. Сотир (Спас) Бисеров – роден 1848 г. в Търново. Участвал и в четата на Филип Тотьо през сръбско-турската война от 1876 г. и в Българското опъл­чение в Освободителната война;
118. Сотир Пеев – от Велес;
119. Спас Геор­гиев Шишков – роден 1847 г. в Цариброд. След Освобождението жител Силистра;
120. Спас Шишманов – от Пирот;
121. Спиро Джеров (Геров) Македонеца (1834-1868) – роден в Битоля. Убит като четник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа в 1868 г., заловен, осъден, обесен;
122. Стефан Петров (Петрович) Балкански – от Габрово. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г. като предводител на българска доброволческа чета. Офицер в сръбската армия, след Освобождението – в българската армия;
123. Стефан С. Арабоолу – роден в Одрин, в Одринско, или в Тополовград. Участвал и в четите на Хаджи Димитър от 1864, 1865 г., и в четата на П. Хитов от 1867 г. След Освобождението живял в Силистра и Русе;
124. Стефан Тодоров Димов Караджата (1840-1868) – роден в с. Ичме, Елховско, обесен в Русе. Един от героите на българското националноосвободително движение. Участник и предводител на много чети. Бил и в Първата легия.;
125. Дядо Стоян…;
126. Стоян Цанев – от Лясковец. Убит като доброволец в сръбско-турската война от 1876 г.;
127. Страшимир Панайотов;
128. Теньо Милошев – роден 1843 г. в Ст. Загора. Участвал и в Старозагорското въстание от 1875 г.;
129. Тодор Ковачев Ходжата (1838-1884) – от Свищов. Участвал и в Първата легия и в сръбско-турската война от 1876 г.;
130. Тодор Мъндриков (Мандринов);
131. Тома Панталеев Дочев (1842-1918) – от Свищов. Участвал и в Първата легия. След Освобождението окръжен управител, чиновник, предприемач;
132. Тома Станчев Хитров (1835-1907) – от Ловеч. Фотограф. Революционен апостол през 1875 г. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г. в четата на ФТ;
133. Трайко Стефанов – от Зайчар;
134. Трифон Л. Панов (1846-1918) – роден в с. Мокреш, Ломско, починал във Видин. След Освобождението съдия, адвокат, народен представител;
135. Христо Бурмов – от с. Нова махла (дн. Априлово), Габровско;
136. Христо Василев Гецин Бръмбаров (1841-1877) – роден в Етрополе, убит като опълченец в Българското опълчение през Освободителната война. Участвал и в четата на Хр. Ботев от 1876 г. и в сръбско-турската война от 1876 г.;
137. Христо Гайтанджиев;
138. Христо Генков Филов (Филипов) – от Калофер;
139. Христо Иванов – от Свищов. След Освобождението бил адвокат в Русе;
140. Христо Иванов Книговезеца (Къкриненеца, Големия), (1838-1896) – роден в с. Къкрина, Ловешко, умрял в Търново.. Известен националреволюционер и сподвижник на Левски, участник в и предводител на много чети. Член на БРЦК-I отделение в Ловеч. След Освобождението избиран за народен представител;
141. Христо Иванов Кулин (1850-1911) – роден в с. Медковец, син на войводата Иван Кулин. Участвал или предвождал няколко чети. След Освобождението бил околийски управител в различни градове, после столичен градоначалник;
142. Христо Иванов Кунчев Левски (1840-1870) – роден в Карлово. Брат на В. Левски. Починал в Букурещ;
143. Христо Иванов Чаушев (Чавушев) – от Карлово;
144. Христо Николов Кралемарков – от Болград, а по други сведения – от Габрово или Калофер. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г.;
145. Христо Краличев;
146. Христо (Хицо) Лазаров Дейков (1851-1914) – от Ловеч. Касапин. Участвал и в четата на Хр. Ботев от 1876 г.;
147. Христо Николов Македонски (1831-1907) – роден в с. Горни Тодорак, Кукушко. Войвода на хайдушки и други чети. Участвал и в Първата легия, както и в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;
148. Христо Петков Дряновски – от с. Ганчовец, Дряновско. Участник в няколко чети. Убит като четник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа през 1868 г.;
149. Христо Пецов – от Габрово;
150. Христо Сяров (1848-1917) – от Ст. Загора. След Освобождението – фабрикант;
151. Христо Хаджийорданов Брадел – от Елена. Хайдутин. Участвал и в четата на П. Хитов от 1867 г.;
152. Христо Цонев Колаксъзов Латинеца – роден в с. Къкрина, Ловешко. Участвал и в Пл. Помощник на В. Левски;
153. Христофор Стефанов;
154. Цеко Петков Войвода (1897-1881) – роден в с. Дългошевци, Ломско. Участвал в няколко въстания, чети, в Кримската война, в Първата легия, войвода на чети и пр.;
155. Янко Николов Ванков (1842-1923) – от Свищов.

Лит.: Шарова, К. Втората българска легия в Белград (1867-1868). – В: Сб. Мих. Димитров. С„ 1974, 445-503:

Василев, В. Добавки по състава на Втората българска легия. – ИПр., 1992, № 5, 94-98;

Чолов, П. За състава на Втората българска легия в Белград (1867-1868). – ИП, 1991, № 9,63-78. В студията е посочена изчерпателна библиография по въпроса, както и за всеки отделен участник във Втората българска легия.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

---