Симеон Радев (1879–1967) — български историк, дипломат и публицист. Автор на „Строителите на съвременна България“ — един от най-значимите исторически трудове в българската литература
„При изпълнението на тоя план българите показаха всичката жилава енергия на своята раса. Издръжливостта им в маршовете възхищава и до днес военните историци. От Брезник за Сливница, от Трекляно за Радомир, от София за Бучино, от турската граница за сръбската — българските войници вървяха ден и нощ, без сън, без почивка, посред тъмнина и виелица, едва хранени, едва обути, викайки по пътя ура, за да замамят своята умора и своя глад. Само в първите дни на Френската революция могат да се намерят примери на подобен ентусиазъм. Конниците слизаха от конете си, за да не паднат, заспали, от седлата; пехотинците вървяха като екзалтирани фантоми. За дисциплина не можеше да става ни дума: патриотизмът стигаше.“
„Строителите на съвременна България“, Том I, Книга шеста „Войната и мирът“
„Войниците спяха в калта и се събуждаха сутринта смръзнати. При първата команда обаче те скачаха пъргави и бодри. През деня те палеха малки огньове и от време на време, поред, простираха над слабия пламък закоравелите си ледени ръце.“
„Строителите на съвременна България“, Том I, Книга шеста, стр. 610–611
„Сливница стана за европейската публика символ на храбростта, епопея на патриотизма. Давид стъпил на шията на Голиата, доброто победило злото — защото, откакто българите защитиха с оръжие правото си, никой не се съмняваше вече в него.“
„Строителите на съвременна България“, Том I, Книга шеста, стр. 629
„Победата на Сливница се посрещна с искрена радост и в целия славянски свят, който не можеше да прости на Милана великото престъпление на тази братоубийствена война.“
„Строителите на съвременна България“, Том I, Книга шеста, стр. 629
„Думите за равенство всякога подкупват многолюдието.“
„Строителите на съвременна България“, Том I
„Аз зная, казваше той [П. Каравелов], че гдето има цензура, там атеизмът се разпростира и там стават революции, а там, дето няма цензура, хората са по-религиозни.“
„Строителите на съвременна България“, Том I — Радев цитира Каравелов
„Нашата държава страда не толкова от слабите партии, колкото от некултурността на политическите мъже, които са неспособни да съзрат задачите, поставени от националното и обществено развитие на България.“
Публицистика
„Руският цар се явяваше във въображението на народа нещо като един бог, по-близък от Господа и по-милостив от него.“
„Строителите на съвременна България“
„Тъй беззаветно българската душа бе предана в тоя момент на русите. Не само всяко помишление против Русия се считаше от масата за светотатство, но никой не смееше даже да си представи, че Княжеството би могло да съществува без нейна опека.“
„Строителите на съвременна България“
„Няма история обективна и не съществуват безлични историци.“
Публицистика / интервюта
„Русофилските вестници, понеже не можаха да порицат победата, умълчаха я.“
„Строителите на съвременна България“ — за Сливница и политическата конюнктура
„Неужели нашият народ не е този същият, който в турско време е бил и послушен, и покорен, като е плащал налози и по за две години напред, изпълнявал е разни ангарии и други нетърпими натурални повинности, а сега се е отпуснал до такава степен, щото хазната брои борчовете му с десетина милиона.“
„Строителите на съвременна България“, Том I — Радев цитира окръжно на Каравелов
„В неговата глава вееха най-разнообразните влияния: хайдушкият национализъм, съзаклятническата романтика, якобинството на французките революционери, утопиите на руската нихилистическа мисъл, Ботевата омраза към калугерите и чорбаджиите — всичко това, кипящо и в най-невъобразимия порядък и господствувано при все това от естествената сила на един интуитивен ум.“
„Строителите на съвременна България“, Том I — за Захари Стоянов
„Краят на една идея не е доказателство, че самата тя е била неправилна, несправедлива. Средствата са се оказали неточни или пък хората, заели се с нея — недостойни.“
„Строителите на съвременна България“
„Войната беше направила от мен друг човек. Журналистът от „Вечерна поща“ и „Воля“, редакторът на „Художник“, авторът на Строители на съвременна България“ като чели бе престанал да съществува….Сега … аз сливах цялото си битие с подвижния живот на дружината“.
Из „Това, което видях от Балканската война“. С. 1993).
„Една жестока съдба пожела щото на два пъти да преживея от най-близо разпятието на България: в 1913 г., когато ходих в Букурещ за подписването на договора, носещ името на тоя град; в 1918 г., когато отидох в Солун за сключването на примирието“ ще напише Симеон Радев в статия спомен за Андрей Ляпчев (публ. в „Заря“, бр. 6979, 29 септ. 1942).
Княз Кирил Преславски и Симеон Радев (1879 – 1967), вдясно, преди среща с президента Хърбърт Хувър, Вашингтон. Източник на изображението www.nationalgeographic.bg – линк
Солунското примирие и дипломатическият принос на Симеон Радев за подписването му
Автор: , статия в debati.bg
Генерал Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев, членове на българската делегация на преговорите за примирие в Солун. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1657
Указ за награждаване на Симеон Радев с възпоменателен медал за участие във войната 1915 – 1918 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 12
Симеон Радев и неговият интелектуален кръг – между литература, политика и история
Автор: , статия в debati.bg
Симеон Радев, Димитър Калевич, Михаил Арнаудов, Александър Балабанов, Елин Пелин и др. Б.м. [1917] г. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1656
„Това, което видях от Балканската война“: Симеон Радев между оръжието и перото
Автор: , статия в debati.bg
Симеон Радев след български офицери и войници. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1651
Свидетелство на Симеон Радев, издадено от Македоно-одринското опълчение за участие в походите на Трета солунска дружина през 1912 и 1913 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 5
Грамота за награждаване на Симеон Радев с Орден за храброст. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 5
Жаждата за знание и родолюбие: Пътят на Симеон Радев от Ресен до Цариград
Автор: , статия в debati.bg
Симеон Радев като ученик в султанския лицей „Галатасарай“. Цариград. 1894 г. ЦДА, Ф. 77К, оп. 4, а.е. 1634