Иван МАРКОВ
Въпросът за годината на раждане на легендарния войвода Филип Тотю никога досега не е бил дискутиран в българската историческа наука. Отдавна, навсякъде в специализираната литература, битува като неоспоримо становището, поддържано от двамата видни негови биографи – Филип Симидов (1852-1925) и Никола Ферманджиев (1929) (Симидов, Ф. Прочутият Филип Тотю войвода. С., 1972, с.65.; Ферманджиев, Н. Родови хроники. С., 1977, с.67.), че той е роден през 1830 год. Приели веднаж тази датировка като аксиома, изследователите подреждат и обясняват на подобна основа всички последващи събития, свързани с живота и дейността на войводата. Оттук нататък, историците, които по различни поводи са се докосвали до него, са приемали безкритично написаното от двамата автори. По този начин въпросът постепенно добива вида на своето сегашно, считано почти за окончатлно уточнено състояние (Драганова, Т. Филип Тотю. С., 1967, с.5; Данев, Хр. Народен закрилник и славен войвода – Филип Тотю 1830-1907. Две могили, 1983, с.4; Петков, Д., Т. Билчев и Л. Георгиев. Филип Тотю. Личност, дейност, дикументи. Русе, 1990, с.10, 43.).
Стига се до там, че дори на определени места, без никакво обяснение и документална защита, се визира за рождена датата 10 април 1830 г. (Данев, Хр. Цит.съч., с.4.). Когато обаче се опитаме да датираме и обясним някои важни периоди от живота на войводата, които поради липса на достатъчно писменни данни досега още не са намерили полагащото им се задълбочено изследване и осветляване, ще се натъкнем на редица противоречия. Тези противоречия в последна сметка рефлектират до поставянето под съмнение достоверността на изходната точка при обяснението живота на героя – годината на неговото раждане.
Без да проследяваме подробно биографията на Филип Тотю, за да осветлим и подкрепим казаното дотук, ще се съсредоточим само върху онази част от нея, която се отнася до неговият произход. От спомените на войводата, диктувани още приживе на неговия изследовател и бивш съратник от времето на Сръбско-турската война от 1876 г. – Филип Симидов, се знае, че баща му – Тодор Станчев Буров, известен още според недъга си и като Тодор Топалски или Топал Тодор („топал“ на турски означава куц, хром човек), се оженва за Иванка Вълчева – братовата дъщеря на „баш бунтаря“, организатора на Търновското въстание от 1835 г., познато в историята ни като Велчовата Завера – Велчо Атанасов – Джамджията. (Симидов,Ф. Цит.съч., с.60-62.) Братята Велчо и Вълчо Атанасови са родени в Килифарево. В Килифарево е родена и Иванка, но когато през 1835 г. по-големия неин чичо – Велчо, е заловен и обесен при жестоката разправа със “Завераджиите”, баща и Вълчо със семейството си се преселва в Търново, за да поеме издръжката на осиротялата челяд на брат си.
След трагичният край на неизбухналото въстание, озверените и подозрителни турски местни власти започват повсеместна разправа с всички българи. Преследван е и бащата на младоженката. Изгорена е къщата на Вълчо в Килифарево. Младото семейство Тодор и Иванка Станчеви, независимо че не е пряко замесено в Заверата, няколко години преди нея, напуснало града и се прехвърлило в Килифарските колиби Гърците. Тодор отворил собствена кожухарска работилница. Той е способен, добър майстор и скоро се прочува със своито умение в цялата колибарска околност. Провървява му. Натрупва и парици. Започва джамбазлък – търговия с животни. Като че ли всичко друго е наред – само децата, които се раждат в младото семейство, умират съвсем малки. Филип Тотю в спомените си говори, че чак петото дете след раждането си е останало живо. (НБКМ-БИА, ф. 98, II А 8617 Д, л.1.; Симидов, Ф. Цит.съч.с.65.) Според местното поверие, след подобни неуспешни раждания, първото, останало в семейството живо дете, за да оживее и да продължи рода, било кръщавано на името на бащата. Така бил кръстен и бъдещият „хвърковат“ войвода – Тодор. Естествено, през следващите години в семейство Топалски, след „нашият“ Тодор, „на бял свят“ се „появяват“ и другите негови братя и сестри – Вълчо, Рада, Кольо и Аглика.
И така, първата съществена грешка в биографията на Филип Тотю е тази, че той е роден не през 1830 г., а пет години по-късно – през 1835 г. За верността на това твърдение можем да се позовем както от личните спомени на войводата, така и от добре датираната в историческата литература биография на неговия знаменит сродник – Велчо Атанасов (Джамджията). (Джамджиев, И. Дядо Вълчо и Заверата му. Сборник по случай на 100 годишнината на Заверата от 1835 г. С., 1935, с.102-110.) Бъдещият водач на Търновската Завера е роден през 1778 год., но 19 години по-късно, той напуска Търново и заминава за Европа – Австроунгария и Румъния. През 1809 год. Велчо Атанасов, натрупал вече в странство опит и пари, се връща в родния си град. Семейната памет на потомците от Джамджиевия род твърди, че неговото връщане става по причина на предстоящата сватба на по-малкия му брат – Вълчо. (Джамджиев, И. Цит.съч., с.102.) Като знаем предварително и факта, че Иванка Вълчева е второто дете на братовото му семейство и че тя е родена около 1812 г., виждаме че майката на Филип Тотю би могла да вземе венчило не по-рано от 1828 – 1830 г. – на 16 – 18 годишна възраст. От спомените на войводата Филип Тотю знаем, че по решението на съдбата, той е петото поредно, но същевременно и първото останало в последствие живо дете на Тодор и Иванка. Водейки разсъжденията си в тази посока стигаме до логичното заключение, че малкият Тодор не може да бъде роден преди 1835 г. Ако приемем, че нашият герой действително е роден през 1830 г., то следва че първото раждане на майка му е станало някъде около 1826 г., т.е. когато тя е била приблизително още дете, на 14 годишна възраст – възраст в която от биологична гледна точка е съмнително осъществяването на едно нормално раждане. Точно затова и самият Филип Тотю, когато диктува известните си спомени на Филип Симидов, още на първата страница в своята „Автобиография“ сам посочва 1835 г. като своя рожденна година. (НБКМ-БИА, ф. 98, II А 8617 Д, л.1.) По този начин, между заявлението на войводата и твърдението на неговите биографи, се явява едно впечатляващо несъответствие. Когато расказва за своя произход авторът е в напреднала възраст, но все още е физически и умствено добре запазен и сам казва: „Вече съм 70 годишен, но помня като днес…“. (Симидов, Ф. Цит.съч., с.71.) Вероятно, неволната грешка при повторното цитиране на записа на спомените в посочения извор (Симидов,Ф. Цит.съч., с.71.), е станала по-късно основното сведение, заради което, вече повече от цял век след това, историците повтарят написаното от Филип Симидов. (Драганова, Т. Цит.съч., с.5.; Данев, Хр. Цит.съч., с.4.; Петков. Д., Т. Билчев и Л. Георгиев, Цит.съч., с.10, 43.; Ферманджиев,Н. Цит.съч., с.67.) В потвърждение на така представеното твърдение могат да се посочат редица документално защитени и логически обосновани факти, които от своя страна са в пративоречие и оборват официалната теза за рожденната година на войводата, а именно:
Знае се, че Филип Тотю е кръстен в Караасанската църква „Св. Илия“. Кръщаването, според църковните книги, е станало в новооткритата по това време черква от местния поп Петър Милкоолу. Кръстник на новороденото момче бил Станю от съседната махала Продановци. (Симидов, Ф. Цит.съч., с.211-212.; Георгиев, Л. При скъпите сенки на незабравимите образи. – Борба (В.Търново), N 55, 27 юли 1990.) Църквата е строена, завършена и осветена на 20 юли 1835 г., когато е и нейният храмов празник – „Илинден“. Освещаването е било извършено от Търновския владика Иларион Критски, в присъствието на цялото население на околните колиби. (свещенник Пенев, П. Кратки бележки за историята и заселването на селищата на северната половина около прохода Хайн боаз. с.Войнежа, 1983, с.6 ( машинописен екземпляр, съхраняван в читалището на с. Войнежа – В.Търновско)) Малкият Тотю не би могъл да бъде роден много по-рано от това събитие – т.е. през 1830 г., а да бъде кръстен чак на 5 годишна възраст. Родителите на бъдещият войвода – Тодор и Иванка Топалски, като дълбоко религиозни българи не биха допуснали, детето им да бъде кръстено с такова голямо закъснение, ако то действително е родено в посочената година. Напротив, според нашите народни обичаи от това време, след поредицата неуспешни раждания в дадено семейство, родителите са бързали да кръстят новороденото дете, за да го запазят живо. Освен това е известно, че Тодор Топалски бил един най-активните инициатори и организатори при строежа и озаконяването на храма в тази махала (Пак там.), факт който изключва вероятността този ритуал да е бил извършен на друго място. Съществува и една друга версия за кръщаването на войводата. Историкът Никола Станев, основавайки се на непроверени устни данни, неоснователно смята, че този ритуал бил извършен в Килифарския манастир от тогавашния Килифарски поп Никола Долчинков. По това време, попът бил и енорийски свещеник на колибарските селища Войнежа и Гърците. (Станев, Н. История на Търновската Предбалканска котловина. С., 1993, с.206.) Действително, до построяването на новата църква във Войнежката махала – Караасаните, обрядите за българското население са ставали в този манастир, но от 1835 г. нататък, те се извършвали в местната черква. Филип Тотю сам опровергава в спомените си верността на това твърдение.
Знае се, че братът на Велчо Атанасов – Вълчо – дядото на Тотю, напуска Килифарево и отива да живее в Търново със семейството си чувствително по-късно – след пролетта на 1835 г., когато брат му вече е обесен, за да помогне в отглеждането на останалите без баща невръстни деца от втория брак на водача на Заверата. От тук следва, че Иванка е влязла под венчило преди смъртта на своя чичо. Има данни, че още преди пролетта на 1835 г., двамата млади живеят в махала Гърците. (Симидов, Ф. Цит.съч., с.62.) В спомените, по перипетиите съпътствували построаването на Караасанската църква, се вижда, че по това време бащата на Филип Тотю – Топал Тодор е един от най-активните местни подръжници на нейното издигане. (свещенник Пенев, П. Цит. съч., с.6.) Тогава между 1830 и 1835 год. се раждали и мъртвородените братя и сестри на бъдещия войвода. (Симидов, Ф. Цит.съч., с.62.)
Знае се, че Филип Тотю се жени за Минка на 18 годишна възраст през 1853 г. (Симидов, Ф. Цит.съч., с.90.; Петков, Д., Т.Билчев и Л. Георгиев. Цит.съч., с.16), което означава че той е роден не по-рано от 1835 г.
Знае се, че дъщерите на Велчо Джамджията от неговия първи брак – Тодорица и Паунча, които от своя страна са по-големи от Иванка – майката на Филип Тотю, добиват първите си деца – неговите братовчеди, приблизително по същото време – 1831 г. Генчо и 1837 г. Лука. (Родословното дърво на рода на Велчо Атанасов – Джамджията публикивано в приложението към Сборник по случай 100 годишнината на Заверата от 1835 г. С., 1935.) Като по-малка от братовчедките си, Иванка не би могла да има толкова много раждания преди тях.
От публикуваната снимка на надгробният паметник на Филип Тотювата сестра Рада Тодорова Пейчева, намиращ се в гробището на махала Караасаните, се вижда, че тя е родена през 1845 г.. (Георгиев, Л. При скъпите сенки на незабравимите образи. – Борба (В.Търново), N 55, 27 юли 1990.) Ако действително войводата е бил роден през 1830 г. трудно може да бъде обяснена такава голяма, петнадесет годишна, разлика в раждането на двете деца – Тодор и Рада. Не трябва да се забравя, че след Рада се раждат още две деца – брата Кольо (Никола) и сестрата Аглика. Разликата между тях и него би била още по-голяма.
От смъртния акт на малкият му брат Никола, се вижда че той е починал в с. Острица, Беленска околия, Русенски окръг, на 12 февруари 1893 г. на четиридесет годишна възраст. (ДА – Рс. Регистър на ражданията, женитбите и умиранията, воден в кметството на с. Острица през 1893 г.) Оттук става ясно, че той е роден някъде около 1853 г. Дори да имаше грешка в цитирането на неговата възраст при написването на този акт, тя не би могла да бъде съществена. Актът е съставен в присъствието на по-голямият му брат – Вълчо Тодоров, в качеството му на свидетел, което обстоятелство подсилва верността на данните в него. Така този документ отново ни потвърждава заключението, че е абсолютно нелогично рожденната година на Филип Тотю да бъде 1830 г., а възрастовата разлика между децата от семейството да бъде толкова голяма. По силата на елементарната логика, това би означавало, че Иванка Вълчева ражда малките си деца когато е вече на над 40 годишна възраст, което при състоянието на медицината по него време е било особено рисковано.
В хода на мислите по отношение осветляването на въпроса за определяне точната година на раждане на Филип Тотю, е добре да се знае, че изнасянето с настоящия материал на посочените съображения съвсем не е самоцелно. Така например, когато става дума за началото на организираната четническа дейност на бележития войвода, в многобройната историческа книжнина, занимаваща се с неговата биография, има много бели полета. Независимо от това, че изследователите, Филип Симидов, а по-късно и Никола Ферманджиев, боравят с голям по обем фактологичен материял, базиращ се в не малка степен на спомените на войводата, към настоящия момент все още не е ясно, как се заражда и оформя тази дейност в ранните години на героя. В цитираната автобиография на Филип Тотю (НБКМ-БИА, ф. 98, IIА 8617 Д, л.1-73, I-ва част.), този въпрос е засегнат доста фрагментарно. От посоченият документ не може да се изгради ясна представа, как в хода на годините се е развива хайдушката дейност на войводата. От друга страна, направените по-сетнешни изследвания на връзките на Филип Тотю с неговия пръв учител по хайдутство – Цеперанския войвода Бойчо, са частични и непълни. В тях не се уточнява и времето, когато той чиракува при него. Също толкова неясно е описана в тях и дружбата между Филип Тотю и Шипченския хайдутин Пеньо Чернев. Тази връзка също не е датирана задълбочено. Неточностите в описанието и датировката на различните етапи от живота на войводата идват до голяма степен от неправилното и вече твърдо приетото и трайно залегнало във всички по-късни изследвания определение за годината на неговото раждане – 1830 г., вместо действителната рожденна година – 1835 г. От тук нататък всички датирания при изчисляване годините на станалите събития в които участвува именития хайдутин, както и обвързването им с възрастта му, не са защитени аргументирано.
Почти всички биографи на войводата смятат, че Филип Тотю започва своят бунтовен живот, след лятото на 1851 год., след отвличането и смъртта на неговата братовчедка Аглика, след смъртта на дядо Добри Зеленката, както и след злощастното му набеждаване и арестуване, т.е. тогава, когато според тях той е вече на 21 год. възраст (при положение, че е роден през 1830 г.; Симидов, Ф. Цит.съч., с.86.). От там се започва изграждането на едно неправилно и неаргументирано становище за датировката на станалите бъдещи събития. Истината е обаче доста по-различна. Именитият войвода през 1851 г. е само на 16 години. Независимо от това, че е все още много млад, той вече е започнал своя почти напълно самостоятелен живот. Това твърдение може да бъде защитено най-малко по две основни причини:
Тотю показва твърдост в отказа си да изпълни желанието на семейството, което го праща отначало да учи при гръцкия даскал и после и при шивачите в Търново. След този отказ, суровият му баща не може да се примири с факта, че неговия син може да ходи без работа и още когато Тотю е едва 12-13 годишен, го помъква след себе се по градове и села, за да му помага в джамбазлъка.
От друга страна, бащата на бъдещия войвода – Топал Тодор, е трудно подвижен, куц с единия крак човек, а джамбазлъка изисква сериозно ходене. По този начин той още от рано, когато Тотю навършва 14 години, започва да го праща сам да изпълнява определени, свързани с тази професия задачи, за да го отменя. Разбира се отначало Тотю се движи с придружители. Баща му го прикрепя към свои по-възрастни познати, пътуващи в посоката на младежа, какъвто е описания в литературата случай с дядо Добри Зеленката, но по-късно Тотю все по-често започва да ходи сам. Така порастващото вече момче още от рано се запознава с безправието на своите сънародници, а силното, чисто и все още наивно, недеформирано чувство за правда, постепенно изгражда в него онова състояние на нетърпимост, което по-късно ще го прати при хайдутите.
По този начин с голямо основание можем да приемем, че бъдещият неуловим бунтовник започва действителната си хайдушка дейност през 1854 г., т.е. във времето около раждането на първородния му син Тодор, когато той вече от една година е женен и е навършил 19 годишна възраст. По това време Тотю вече е определил за себе си своята бъдеща съдба на непокорен хайдутин и закрилник на онеправданите ни сънародници. Именно затова, той толкова много държи, детето да носи неговото име, щото в случай на нещастие, то да стане продължител на неговата борба. Така, в същият този период, през Руско-турската война (1853-1856 г.), когато театъра на бойните действия се пренася от Силистренска Добруджа на север в степите на Приазовието и когато руските войски са предислоцирани в нея посока, легендарният Бойчо войвода, участващ във войната на страната на руското оръжие, вече се е върнал в родната планина и е създал нова хайдушка чета. (Ферманджиев, Н. Бойчо войвода. – В: Ферманджиев, Н. Родолюбци. С., 1978, с.38.; Игнатов, В. Бойчо войвода. – Ист. Пр., 2000, N 1-2, с.126.) Вероятно в този момент младият Тотю влиза в четата на Цеперанския хайдутин. Тогава, заедно с уменията за боравене с оръжие, с тактиката и стратегията на хайдушката чета, той за пръв път научава какво е хайдушки живот, хайдушка дисциплина и хайдушка чест. Самият Бойчо войвода не би вземал в четата си един все още неукрепнал юноша, който да му създава повече грижи, от колкото да разчита на неговата помощ. От този момент насетне в съзнанието на Филип Тотю ще остане трайно запечатан прословутият „Бойчов хайдушки закон“. Той, дълги години за напред, ще следва и ще се подчинява на този закон, за да го предаде по-късно на Г. С. Раковски и той да стане основа на бъдещия „Привременен закон за народните горски чети“ – новият боен устав за ръководене на четническото движение. (За пълният текст на „закона на Бойчо войвода“, вж Симидов, Ф. Цит.съч., с.156-158.)
Изглежда обаче, че в отношенията между двете ярки личности – Бойчо войвода и бъдещия Филип Тотю, не всичко е било гладко. Привикналият на пълна свобода млад хайдутин, вероятно трудно издържал на авторитарния характер на мастития войвода. Може би това е и причината, той да се движи с четата му толкова кратко – само около една година. Към настоящият момент точните мотиви за напускането на Бойчовата дружина още не са напълно изяснени, но факта, че в иначе подробната си автобиография, Филип Тотю почти не споменава за сътрудничеството с именития си наставник, може да ни докаже предположението за действително наличие на такъв конфликт. Не е възможно да не ни очудва и другият факт, че за връзката между двамата значими български хайдути, говори трето лице – Панайот Хитов, но не и нашият герой. (Хитов, П. Някои стари български войводи. С., 1918, с.13-15. (Походна войнишка библиотека).) За съвместната дейност между двамата хайдути споменава и Филип Симидов в очерка си за Бойчо войвода в редактираното от него списание „Поборник-опълченец“. (Симидов, Ф. Бойчо войвода. – Поборник-опълченец (Русе), 1900, N 5, с.2-3.) Данните обаче, дадени от него тук са неверни, тъй като той погрешно датира тази връзка в годините 1857-1858 г., когато вече се знае, че Бойчо загива през лятото на 1856 г.. (Ферманджиев, Н. Бойчо войвода. Цит.съч., с.38.; Игнатов, В. Цит.съч., с.127.) Явно Филип Тотю действително е споменавал за този факт пред Симидов, като някак си бегло е посочил, че това е станало в „първите си момчешки години…17-18 годишен йоще“. (Симидов, Ф. Бойчо войвода. – Поборник-опълченец (Русе), 1900, N 5, с.2-3.) Независимо от всичко това, прави впечатление, че в спомените си самият Филип Тотю, който иначе е много обстоятелствен при описване своето участие в далече по-незначителни събития, както и при споменаването на връзките си с множество други случайни съмишленици и врагове, е едновременно почти безмълвен по отношение на такава значима личност като Бойчо войвода. Неизвестно защо, но това обстоятелство е убягнало от вниманието на многото биографи на двамата герои, поради което връзката между тях не е достатъчно проучена.
В заключение може да се каже, че независимо от дистанцията на времето, винаги има още какво да се добави, към не до там проучените до сега данни за живота и дейността на поборниците за нашето национално освобождение. По този начин, всяко ново изследване в тази посока допринася за попълване липсващите елементи от мозайката, оформяща точната картина на станалите събития в които те са участвали.
източник: knigi-news.com, връзка към цялата статия – линк