Статии и материали за Христо Иванов – Големия

Портрет на Христо Иванов Големия, 1898 г.
източник на изображението – bg.wikipedia.org

Чета на Христо Иванов Големия (Книговезеца) 1867

Връзка към страницата – линк


Чета на Христо Иванов Книговезеца – Априлско въстание

Връзка към страницата –


Христо Иванов във войната от 1885

Връзка към страницата –


Христо Иванов – Големия – една от най-забележителните фигури в българската революционна дейност

Борбата за национално освобождение през втората половина на XIX век е период изпълнен с емоция, болка и тъга, с романтика, със зараждането на идеали и с появата на бележити личности. Някои от тях – Левски, Ботев, Караджата, Раковски и Бенковски, днес са национални символи, други са по-малко познати, но приносът им е съществен и те не трябва да бъдат забравяни.

Източник: bulgarianhistory.org, връзка към цялата статия – линк


Писмо от Васил Левски до Христо Иванов Големия, 04.08.1872

Брате,

Откато ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважааш! Честитя Ви венчаването и дай Боже [да е] на добре. За нещата [писмата] какво им пречеше на пътя? И щом са пристигнали, ти не си ги изпратил! Защото подир тях писах други за Букурещ и им казвам да гледат в първите писма и да вършат! Сега ето че ще паднат в съмнение за тия писма, какво ли са станали!

* * * * *

За да се избавят затворниците [комитетските хора в Лясковец по повод убийството на местния чорбаджия В.Козлев], трябва да се убие сега и синът му, ако той не е чист. Ако с предателски думи е показан [издаден] Марин [Станчев] и са го запрели, то не трябва да го майте [бавите]. И тайно, само ония, които ще го извършат…


Работата вършете, но умно!

Източник: Из сборника „Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски“, съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, „Наука и изкуство“, 1987, с.52, 212

Връзка към цялата статия – линк


Два опита за освобождаването на Левски

Малко известно е, че след като Васил Левски е заловен и хвърлен в затвора в Търново, има два неуспешни опити от неговите съратници и комитетски дейци да го освободят, преди да стигне до София. Идеята за спасяването на Левски била на най- доверения му приятел Христо Иванов Големия, който след смъртта му поема Търновския революционен комитет. Днес реликви и документи, свързани с последните години от живота на Апостола, могат да бъдат видяни в единствения у нас музей-затвор и в Регионалния исторически музей в старата столица.

https://nws2.bnt.bg/p/d/z/dz190220-opiti-za-osvobojdavane-na-levski-x264-762357.mp4

Източник: БНТ, връзка към страницата – линк


Христо Иванов – Големия

Статия на страницата www.vasil-levski.eu

Камелия Иванова

връзка към страницата – линк


Спомен за славния поборник от неговите наследници Мария Монова и д-р Стефка Вителова

Васил Левски, Христо Кунчев и Христо Иванов

На 29 януари 2018 г. се навършиха 120 години от смъртта на Христо Иванов-Големия – един от най-верните съратници на Васил Левски, чиято невероятна житейска и революционна съдба се преплита с тази на Г. Раковски, А. Кънчев, П. Хитов, Ст. Караджа, М. Преображенски, Ст. Стамболов и др.
Христо Иванов-Големия е роден в с. Къкрина, Ловешко, през 1838 г. Неспокойният му и приключенски дух го карат да напусне родния дом и през 1860 г. той заминава за Белград. Там Христо Иванов се среща с Георги Раковски, с войводите Филип Тотю, Ильо Марков, Иван Кулин, с интелектуалците Васил Друмев и Иван Касабов, което променя завинаги мирогледа му и той посвещава голяма част от живота си на борбата за освобождение на отечеството.
Христо Иванов

свързва живота си с Левски
още през 1862 г. в Белград

Те са заедно в Първата, а по-късно и във Втората българска легия и така до онзи мразовит февруарски ден на 1873 година животът на Големия е неразривно преплетен с този на Апостола. Близкото приятелство между тях прераства в обща дейност в полза на отечеството. През 1869 г. Левски му заръчва “…по-добре е да се установиш в Търново, защото там нямаме человек никакъв в него град на работи”.
Големия участва дейно в основаването на Търновския частен революционен комитет. По нареждане на Левски поема изграждането на Тайната полиция и Тайната поща, като неуморно организира тяхната мрежа и дейност.
През 1870 година, при едно от посещенията на Левски в Търново, Христо Иванов му представя Стефан Стамболов и Филип Симидов. Срещата им е описана много вълнуващо от Ф. Симидов: “Влязохме в стаята и видях Апостола за първи път. Той ни изгледа и каза: “вие както ми разказа моя верен другар Христо сте ученици “оглашени” (на които се дават задачи, без разяснения)…на нищо да не се пристрастявате в живота си, освен на вода и хляб. Помнете това добре!…, че много наши другари попаднаха в турски ръце…поради слабата им воля!”. “Нея вечер се извърши моето и това на Стефана “покръстване” в бунтовното дело с тържествена клетва. Тъй силно повлия на духа ни оназ клетва страшна, която извърши над нас Апостола в оная нощ и в оная скромна стая. Неговия поглед втренчен в нас претопи душите ни. Той извършваше обряда с тържественост, съсредоточеност и тяжест, образът му се промени съвсем друг”.
Когато Апостолът е заловен в Къкрина заедно с Н. Цветков и Хр. Цонев, Левски им казва: “…дано не се фани бати ви Христо, той пак ще поднови комитета, той знае почти всички тайни хора”.
И наистина, след залавянето на Левски,

Големия не загубва вяра
и продължава започнатото

“Никога няма да се оставим и ще се трудим доде е топла и най-малката капка кръв в жилите ни напред, додето не се ловим и додето не мрем, нищо не става”, пише Христо Иванов до П. Хитов.
Христо Иванов е войвода на Троянската чета през Априлското въстание 1876 г. и войвода на чета през Руско-турската война 1877-78 г. След преминаването на руската армия през Дунава, Големия организира чета и заедно с русите участва в превземането на Ловеч. По време на Сръбско-българската война 1885 г. старият вече войвода се включва в организирането на доброволческа чета.
След Освобождението се връща към стария си занаят – книговезството. С достойнство на поборник Христо Иванов не търси облаги. “Ще рекат хората: гладник, ламти за служба, защото не може да спечели пукната пара.”
Летописците на Българското възраждане Захари Стоянов и Стоян Заимов се обръщат към него за сведения с почтителното “войводо”, защото той е един от малцината останали живи поборници, запознати с началото на организираната борба. Христо Иванов прави поправки на записките им в полетата на книгите им.
Към края на живота си Големия написва своите “Спомени”. Това е тетрадка с 224 страници, грижливо написани с поправки и обяснителни бележки. Предадени са за съхранение в Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” от внука му Борис Вителов. Вероятно войводата е съзнавал, че така ще запази за поколенията истината за онова бурно време.
Последните години от живота на Христо Иванов са най-трудните. Болен, със заседнал куршум в крака, той трудно работи и издържа голямото си семейство. Умира във Велико Търново на 60-годишна възраст в немотия и забрава. Както пише М. Маринов в книгата “Христо Иванов-Големия. Личност и дело”: “…Този, който е положил костите си в пантеона на свободата, рано или късно става обект на преклонение, а оцелелите някак, поколенията сякаш “упрекват”, че са останали живи и са ги лишили от още един герой. И понеже Христо Иванов е именно един от тях, то и той остава в сянката на историята!”

Д-р Стефка ВИТЕЛОВА

Източник: dnesbg.com, връзка към страницата – линк


Автентично скривалище на Левски показаха във Велико Търново

Малко известно до момента скривалище на Васил Левски показаха във Велико Търново. То се намира в къщата на прочутия революционер и  съратник на Апостола  Христо Иванов- Големия.

Източник: regnews.net, връзка към страницата – линк


Гроб на Христо Иванов – Големия

Гробът на Христо Иванов – Големия се намира на главната алея на парк „Дружба“ в град Велико Търново и е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

Източник: strannik.bg, връзка към страницата – линк


Гробът на Христо Ивано

Информация за книги посветени на Христо Иванов можете да откриете в секция Книги – линк