Димитър Григоров Мететелов (24 октомври 1859 г., с. Камчик, Бесарабия – август 1932 г., София) е български офицер, генерал-майор и военен юрист. Бесарабски българин по произход, той учи във военни училища в Русия, преминава на българска служба в началото на 80-те години на XIX в. и участва в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). Ръководи военни съдилища в Русе, София и Пловдив, а от 1913 г. е началник на Военно-съдебната част и Главен военен прокурор. Автор е на книги за Наполеон и за Лев Толстой. Годината на раждането му е спорна: Уикипедия посочва 1858 г., а останалите източници – 1859 г.
Произход и образование
Роден е в Камчик (днес с. Заря, Белгород-Днестровски район, Одеска област), в Акерманския уезд на Бесарабската губерния. Според сайта „Бесарабски фронт“ родителите му са българи, преселници от Сливен, а семейството се е заселило в Камчик от Катаржино (Херсонска губерния) през 1838 г. Останал сирак рано. Съселяните му го записват в Комратското училище, а по данни на Бесарабски фронт и Глас Прес по-късно учи и в Болградската гимназия. Следват Николаевското военно-инженерно училище и Второто Константиновско военно училище в Санкт Петербург, което завършва през 1881 г. и на 30 декември същата година е произведен в подпоручик.

Според същия източник на българска служба постъпва на 19 януари 1882 г. Уикипедия описва първоначалното му назначение като служба в 1-ва сапьорна рота, а след това в Артилерийския полк, преименуван през 1883 г. на 2-ри артилерийски полк.
Сръбско-българската война и години в Одеса
През 1884 г. е изпратен да учи в Александровската военноюридическа академия в Санкт Петербург, но през 1885 г. се връща заради мобилизацията и участва в Сръбско-българската война. В статия за бесарабските българи в тази война (Харковски университет „В. Н. Каразин“), която се позовава на Стефан Стефанов, е наречен капитан и командир на 5-а батарея от 1-ви артилерийски полк. Според същата статия има значителен принос за успеха при Сливница (третия ден, 19 ноември 1885 г.) и участва в боевете при Цариброд и Пирот; подробности за действията му не се дават. Източниците се разминават за чина и полка: Уикипедия го води като поручик от 2-ри артилерийски полк, а в капитан го произвежда на 24 март 1886 г.
След преврата от 1886 г., според текст на д-р Николай Червенков на сайта на НДБ в Молдова, е принуден да напусне България заедно с други възпитаници на руски учебни заведения. Около 12 години живее в Одеса, където преподава в юнкерско училище и се занимава с руска литература. Връща се на служба през 1898 г. и по същото време завършва академията в Санкт Петербург. Уикипедия не споменава пребиваването в Одеса: дава майорски чин през 1896 г. и дипломиране в академията през 1900 г.
Военен юрист
След завръщането си заема различни длъжности във военното съдебно-прокурорско ведомство. На 26 март 1901 г. е назначен за председател на Софийския военен съд. Председателства още военните съдилища в Русе и Пловдив. На 2 май 1902 г. е произведен в подполковник и според Бесарабски фронт същата година е награден с орден „Свети Александър“ V степен. Съвременниците го определят като добър юрист с дял в подготовката на редица съдебни устави и закони; той е смятан за един от създателите на българската военносъдебна система. Службата му минава и през 62-ри пехотен, 40-и пехотен беломорски, 39-и пехотен солунски и 11-и пехотен сливенски полк.
През Балканската и Междусъюзническата война е помощник на полевия главен военен прокурор. През септември 1913 г. е назначен за началник на Военно-съдебната част и Главен военен прокурор на армията, а на 14 февруари 1914 г. е произведен в генерал-майор. На 11 октомври 1915 г. излиза в оставка. Според Бесарабски фронт след това се занимава с адвокатска практика, а според Червенков – изцяло с литература. Уикипедия добавя, че е уволнен още веднъж през 1921 г., без да пояснява как.
Книги
Книгите му са „Наполеон през 1812 година“ (1902) и „Лев Толстой и неговото учение. Критическа студия“ (София, 1911). Участва и в литературни кръжоци и публикува в периодичния печат, но пълен списък на статиите му не е съставен. Според некролог той особено обичал руската литература. Умира в София през август 1932 г.; Уикипедия (на която се позовава и Valka.cz) и генералното консулство в Одеса дават 18 август, а Бесарабски фронт и Глас Прес – 17 август.
Памет
През 2023 г. по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова в София е представена книга „Д. Г. Мететелов. Генерал-майор, военен юрист, публицист“, на която един от съставителите е Николай Куртов, а издаването е спонсорирано от Георги Чикликчи, директор на стопанство „Дружба“. През октомври 2023 г. на къщата, в която е роден, в с. Заря е открита двуезична паметна плоча (БТА и Глас Прес; Бесарабски фронт посочва 2024 г.). На 30–31 януари 2025 г. негов портрет е представен в Музея на българската култура в Камчик по идея на Иван Стоянов, председател на дружество „Камчик“. Името му е в списъка на личностите, предвидени за експозицията „Алея на бесарабските българи“ в метростанция „Бесарабия“ в София.
Звания
Подпоручик – 30 декември 1881 г.; поручик – 30 август 1883 г.; капитан – 24 март 1886 г.; майор – 1896 г.; подполковник – 2 май 1902 г.; полковник – 19 септември 1906 г.; генерал-майор – 14 февруари 1914 г.
Източници
- Уикипедия – Димитър Мететелов (по Румен Руменин, „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 3 и 4, с. 242)
- Бесарабски фронт – Портрет на генерал-майор Димитър Мететелов бе представен в музея на родното му българско село Камчик
- Глас Прес – В родното село на генерал Димитър Мететелов в Бесарабия откриха паметна плоча в негова чест
- Пресслужба на НДБ в Молдова (ndb.md) – Материал за генерал Димитър Мететелов от д-р Николай Червенков
- Харковски университет „В. Н. Каразин“ – Бесарабски българи в Сръбско-българската война (1885)
- Valka.cz – General-mayor Dimityr Metetelov (1859 – 1932)
- Изпълнителна агенция за българите в чужбина – Почитаме паметта на генерал-майор Мететелов в село Камчик
- БТА – Портрет на генерал-майор Димитър Мететелов; Book Dedicated to Maj Gen Metetelov Presented in Sofia
- Генерално консулство на България в Одеса (mfa.bg) – Новина за портрета в Камчик