Димитър Списаревски

Димитър Светозаров Списаревски (19 юли 1916 г., Добрич – 20 декември 1943 г., край Долни Пасарел, Софийско) е български офицер, летец-изтребител. Другарите му го наричат Спайч (в част от публикациите – Спаич). Приживе е поручик; посмъртно е произведен в капитан и награден с орден „За храброст“, а през 2009 г. му е присвоен чин полковник. Остава в паметта като пилота, който на 20 декември 1943 г. сваля американски бомбардировач B-24 над София чрез въздушен таран.

Произход и семейство

Родът му идва от Кюстенджа, а според семейното предание – от котленски възрожденски род. Адресът на историята го свързва с котленския род на „аполоновците“, наричан още „списовачи“, от който са и Неофит Бозвели и Панайот Хаджидобрев. Майка му Елисавета е родом от Белоградчик; баща му Светозар, запасен офицер, и чичо му, дипломатът Коста Списаревски, са българи от Кюстенджа. Според откъса от книгата на Димитър Недялков дядо му по бащина линия Добри Панайотов Списаревски (р. 1854 г.) е учил в Русия и е бил офицер, а баща му Светозар е роден в Кюстенджа и е офицер от българската армия от времето на Първата световна война. Другият му чичо, също Димитър Списаревски, е офицер и поет и е убит като парламентьор при Злетовска река в края на Междусъюзническата война.

Роден е в Добрич, когато градът е под румънска власт – няколко седмици преди да бъде освободен от българската войска през септември 1916 г. След Ньойския договор Добруджа пак остава в Румъния и семейството е изгонено заради протестна проява на бащата. То живее във Варна, Лом и Белоградчик, а от 1932 г. – в София. Рождената дата не е еднаква във всички източници. Уикипедия и надписът „19.VII.1916“ върху плочата с релеф в Долни Пасарел дават 19 юли; текстът към снимките на паметното място в imgrabo.com пише 19 юни, а плочата върху скалата в Стражарски дол, според снимка с ниска резолюция, изглежда да гласи „20.VI.1916“. 19 юли дава и Столичната община, която на 19.07.2018 г. отбелязва „102 години от рождението“ му. 19 юли пише и на новата плоча в Добрич от 2023 г. Тук е използвана датата от Уикипедия.

Образование и обучение за летец

Учи във Втора мъжка гимназия в София, завършва през 1934 г. и е знаменосец на училището. Спортува активно – гимнастика, плуване, борба, бокс, а през 1933–1935 г. играе футбол в юношите на „Левски“. Пише стихове и владее немски и руски.

Димитър Списаревски във футболна фланелка на „Левски“
Димитър Списаревски във футболна фланелка на „Левски“ – оцветена снимка в графика на ПФК „Левски“ „Другото име на патриотизма“. Източник на изображението: ПФК „Левски“ (levski.bg); дизайнът и оцветяването са на клуба, линк

Постъпва във Военното училище, но още през първата година е временно изпратен като редник в пехотна дружина заради простъпка; за добро поведение правата му на юнкер са възстановени. Завършва през 1938 г. в 57-и випуск. Причината за наказанието се разказва по два начина: според едни е преписвал на класно, според други е прескочил оградата, за да се види с момиче. Според популярния разказ на парада на 6 май се спира пред цар Борис III и му подава молба да бъде върнат, а след пет месеца вече е отново юнкер. В откъса от книгата на Недялков няма царско вмешателство: там е описано, че като редник в Шеста пехотна търновска дружина в София той е в добри отношения с командира си, който след няколко месеца го произвежда в кандидат-подофицер, и че рапортът му, подкрепен с лично ходатайство на командира, стига до Щаба на Действащата армия, след което правата му на юнкер са възстановени и той продължава с по-следващия випуск. От април 1938 до юли 1939 г. е на обучение в Германия – в школите в Кауфбойрен и Шлайсхайм, а в края на 1939 г. завършва изтребителната школа във Вернойхен край Берлин. Датировката не е еднозначна: в откъса от книгата на Недялков (глава 9) групата български изтребители, завършила във Вернойхен, тръгва за България на 8 юли 1939 г. и на 11 юли се представя на командира на Въздушните войски полковник Васил Бойдев, след което е разпределена в части, между които 2-ри изтребителен орляк на летище Марино поле. Откъсът не позволява да се провери кои подробности се отнасят лично до него. Текстът към снимките в imgrabo.com датира завършването във Вернойхен през 1938 г., т.е. още една различна година.

Портупей-юнкер Димитър Списаревски
Портупей-юнкер Дим. Списаревски – портрет с печатен подпис от старо издание. Източник на изображението: публикация във Facebook; издателят и първоизточникът не са известни

Служба до 1943 г.

След завръщането си служи в изтребителен орляк на летище Марино поле край Карлово, после командва строево крило във 2-ри армейски въздушен полк до лятото на 1941 г. и лети на „Авиа 534“ и първите германски „Месершмит Bf 109E“. От края на март 1942 г. е старши инструктор по висш пилотаж в Долна Митрополия, след това командва рота в Скопие, а в началото на 1943 г. е ротен командир в 6-и изтребителен полк в Карлово. През лятото на 1943 г. е изпратен за кратко край Ламанша, за да се запознае с тактиката на германската изтребителна авиация срещу англо-американските бомбардировачи.

Поручик Димитър Списаревски, оцветена фотография
Поручик Димитър Светозаров Списаревски – оцветена фотография. Източник на изображението: Royal Bulgaria in Colour (оцветяване); копие в галерията на bg-nacionalisti.org, линк
Оцветен портрет на Димитър Списаревски в парадна униформа
Оцветен портрет на Димитър Списаревски в парадна униформа. Източник на изображението: Регионален исторически музей – Добрич (dobrichmuseum.bg), линк
Димитър Списаревски пред самолет-двуплан
Димитър Списаревски – усмихнат офицер във военно палто пред двуплан. Източник на изображението: Адресът на историята (historyaddress.bg); авторът не е посочен, линк
Списаревски сред другари в офицерското казино
Списаревски сред другари по време на почивка в офицерското казино. Източник на изображението: Личен архив на автора Димитър Недялков (книгата „Списаревски. Живот в служба на България“, 2026), линк
Димитър Списаревски на плажа на къпалня „Мария Луиза“ в София
Димитър Списаревски по време на отпуск в София на плажа на къпалнята „Мария Луиза“. Източник на изображението: Личен архив на автора Димитър Недялков (книгата „Списаревски. Живот в служба на България“, 2026), линк

Характерът му е труден за армейския ред. В публикацията на „Българска история“ е описан като офицер, който често чупи самолети при рискови маневри и затова е наказван със забрана да лети, а за неподчинение и остър език е разжалван в подпоручик; Уикипедия и списъкът на загиналите военни пилоти в Pan.bg го назовават поручик, затова тук е приет този чин. Същият автор му приписва и публични прояви в защита на други – измъква арестувана еврейка от полицаи в София, а сред приятелите си го представя като противник на войната със САЩ и Великобритания. Тези сведения са от обобщаващи публикации и не са проверени по документи.

На 26 май 1943 г. рота от полка, водена от поручиците Димитър Списаревски и Виктор Евстатиев, е изпратена по реда за помощ на полицията срещу партизани в гората край Карлово. Според донесението на командира на полка е заловен един партизанин и е ранен друг. От 11 декември 1943 г. е в 3/6 изтребителен орляк на летище Божурище, който отбранява столицата.

Въздушният бой на 20 декември 1943 г.

На 20 декември 1943 г. към София се насочва група от 37 американски бомбардировача B-24 „Либърейтър“ с изтребително прикритие от около 50 „Лайтнинг“. Срещу тях излитат едва 38 български самолета – 16 „Месершмит“ от Божурище и 22 „Девоатин“ от Враждебна. Задачата им е да разстроят строя и да принудят бомбардировачите да хвърлят товара си извън града. Това е първият боен полет на Списаревски. Той излита с резервен самолет и стига при бомбардировачите, когато боят вече е започнал. Според откъса от книгата на Недялков орляците започват да излитат около 12:30 ч., а Списаревски излита самостоятелно след 12:40 ч. заради технически причини и набира височина над София, за да се присъедини към строя над Витоша.

Колаж с „Месершмит“ Bf 109
Колаж с „Месершмит“ Bf 109 – илюстрация; не е доказано, че самолетът е на Списаревски. Източник на изображението: eurocom.bg (колаж); авторът не е посочен

Данните за размера на налета се различават: Уикипедия посочва 37 бомбардировача и около 50 изтребителя „Лайтнинг“ срещу 38 български самолета, „Българска история“ – 60 бомбардировача и 50 „Лайтнинг“, а Адресът на историята – над 200 вражески самолета срещу 36 български изтребителя. В откъса от книгата на Недялков, който следва военен доклад, са описани две американски групи – 20 и 17 бомбардировача, с 33 и 15 изтребителя – и 37 български машини в началното построение. Според разказите той се откъсва от два вражески изтребителя, атакува водещия самолет на южната група и го удря в опашката. Бомбардировачът се разпада във въздуха и от екипажа оцелява само опашният стрелец Робърт Хенри Ренър. Самолетът на Списаревски се разбива в местността Стражарски дол над Долни Пасарел (други публикации сочат само „района на Пасарел“ или „околностите на София“), където местни хора намират тялото му; обгореният труп е разпознат по сребърна верижка с кръстче. В същия бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Докладът, цитиран в книгата на Недялков, го назовава поручик и командир на ято и съобщава, че от много близко разстояние той се блъска в бомбардировача и го разкъсва на три части, но сам загива; подпоручик Кьомюрджиев (така е изписано името в откъса) е прострелян край Калище след преследване и самолетът му се забива в земята. Същият доклад отчита и американски изтребители „Лайтнинг“, свалени или принудени да кацнат край Панчарево, Железница, Негованци и Извор, и заключава, че нападението е засегнало само жилищни квартали на София и е донесло човешки жертви, предимно жени и деца. Според Уикипедия на Списаревски са признати три въздушни победи; той е награден посмъртно с орден „За храброст“ и погребан в Алеята на летците в Централните софийски гробища. Според книгата на Недялков погребението му и на Георги Кьомюрджиев е на 23 декември 1943 г. в църквата „Св. София“ в присъствието на властите, а на 28 декември, на панихида за загиналите при отбраната на София, командирът на Въздушните войски генерал Димитър Айранов от името на военния министър награждава посмъртно с ордена „За храброст“ Йордан Славов, Мито Дисов, Павел Павлов, Димитър Списаревски и Георги Кьомюрджиев.

Погребението на Димитър Списаревски и Георги Кюмюрджиев, 23 декември 1943 г.
Погребението на Димитър Списаревски и Георги Кюмюрджиев, 23 декември 1943 г. Източник на изображението: Личен архив на автора Димитър Недялков (книгата „Списаревски. Живот в служба на България“, 2026), линк

Подвигът е отразен в чужда преса и радиопредавания – според „Българска история“ „Радио Лондон“ се обръща към българските летци да не се блъскат в „крепостите“, а според Адреса на историята от Токио търсят подробности за „Балканския въздушен таран“. Откъсът от книгата на Недялков също споменава „Радио Лондон“: според него подполковник от британските ВВС говори за слух, че 362 български летци са дали клетва да последват примера на Списаревски, и предупреждава за загубите, които такива нападения биха донесли; без друго потвърждение този цитат е приет само като твърдение на книгата. На 31 декември 1943 г. са отпечатани 100 000 паметни пощенски картички с лика му. Разказът за тарана не е безспорен: в доклад от научна конференция в Нов български университет (2023 г.) Любомир Георгиев поставя въпроса дали той е исторически факт, или легенда, а подробностите за свалените самолети и за екипажа се различават между публикациите. Затова тук е предаден основният разказ, без да се твърди точен резултат.

Личност и възгледи

Съвременниците му описват горд, буен и силно привързан към войниците си офицер, който настоява на дисциплина, но ги защитава от несправедливост. Често цитирана е фразата му „Аз съм се венчал за България“; по друг разказ е казвал, че е по-добре да загинеш във въздуха, та да научи целият народ, отколкото да умреш незабелязано. Приятели и родственици го определят като националист и противник на комунистите; според Уикипедия е симпатизирал на легионерите, но членство не е доказано. Анекдотите за юмручни разправии с германски офицери и за разпоредбите му в ротата се основават на спомени на съвременници и не са независимо потвърдени. В спомена на Борис Стоилов, публикуван от Българския национален съюз през 2018 г., той е млад войник в 3-та рота на 6-и изтребителен полк в Карлово от юли 1943 г., а Списаревски му е ротен командир и го определя за своя свръзка. Описан е като строен, строг и буен офицер, запален футболен привърженик на „Левски“ и добър волейболист, който сам показва на новобранците упражненията с щик. Според същия спомен забранява в ротата да се говори за Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт и Мусолини („вие сте преди всичко български войници“) и по вечерна проверка кара войниците да пеят български бойни маршове. Стоилов предполага, че един от тях е бил израз на неодобрение към германските летци на летището. Това е лично свидетелство от десетилетия по-късно, публикувано от организация със собствена гледна точка, и тук е използвано само като такова.

След 1944 г.

След 9 септември 1944 г. семейството му е преследвано като семейство на „царски офицер“: бащата е уволнен от общината в Добрич като „фашист“, на майката е отнета пенсията, а брат му е уволнен от армията. Според Адреса на историята бащата е спасен от по-тежки репресии, когато съветският комендант на София го признава за баща на герой. Името на летеца дълго е цензурирано; генерал-майор Стоян Стоянов успява да публикува спомените си „Ние бранихме тебе, София“ едва през 1972 г., а по-пълен разказ за тарана излиза във второто издание от 1986 г.

Памет

Още на 6 март 1944 г. Добричкият общински съвет решава да наименува на Списаревски улица, площад и училище и да започне събиране на средства за паметник. Днес негово име носят улици и клуб на летците, а паметни плочи, бюстове и монументи има в Добрич, София, Пасарел, Белоградчик, Казанлък и Пловдив. В София плоча на ул. „Хан Аспарух“ 57 отбелязва, че летецът е живял в тази къща от 1932 до 1943 г. Надгробната му плоча в Централните софийски гробища го назовава „капитан“ и „живата торпила“. В Добрич има и плоча с релефен портрет и надпис „Капитан Димитър Списаревски, летец изтребител, Живата торпила“, поставена от Военновъздушните сили и Клуба на летците (според снимка на Коста Политов в „Адресът на историята“). В Пасарел първият му бюст е открит на 20 декември 2014 г. Всяка година в София се провежда факелно шествие „Списаревски марш“.

Гробът на капитан Димитър Списаревски в Централните софийски гробища
Гробът на капитан Димитър Светозаров Списаревски в Централните софийски гробища. Източник на изображението: Уикипедия / Wikimedia Commons (снимка: Подпоручикъ, CC BY-SA 3.0), линк
Паметна плоча на къщата на ул. „Хан Аспарух“ 57 в София
Паметна плоча на къщата на ул. „Хан Аспарух“ 57 в София, в която Списаревски живее от 1932 до 1943 г. Източник на изображението: Уикипедия / Wikimedia Commons (снимка: Vassia Atanassova – Spiritia, CC BY-SA 4.0), линк
Паметна плоча в Добрич с релефен портрет на капитан Димитър Списаревски
Паметна плоча в Добрич с релефен портрет и надпис „Живата торпила“, поставена от Военновъздушните сили и Клуба на летците. Източник на изображението: Адресът на историята (снимка: Коста Политов), линк
Плакат на ПФК „Левски“ „Капитан Списаревски – 110 години безсмъртие“
Плакат на ПФК „Левски“ „Капитан Списаревски – 110 години безсмъртие“ с оцветен портрет на летеца. Източник на изображението: ПФК „Левски“ (levski.bg); дизайнът е на клуба, линк
Рисуван портрет на Димитър Списаревски
Рисуван портрет на Димитър Списаревски във фуражка с въздухоплавателен знак, със самолет на заден план. Източник на изображението: блог bvtoshev8.wordpress.com; авторът на картината не е посочен, линк

Столичният регистър на паметниците описва в Долни Пасарел военен паметник на площада и паметна плоча с релеф на ул. „Кап. Димитър Списаревски“. Над селото, в местността Стражарски дол, е паметният кът на лобното място: дървен кръст, плоча върху скала, венци, трибагреници, пейки, маси и навес, които местни хора и организации поддържат всяка година. На портала към мястото, с надпис „България, за тебе те умряха“, две табла изброяват загинали при отбраната на небето пилоти; на тях Списаревски е „поручик“, а подпоручик Мито Симеонов Дисов е с дата 24.11.1943 г. (по снимка на Благой Анев, с ниска резолюция). Плочата върху скалата го назовава „капитан“.

Паметникът на Димитър Списаревски в Долни Пасарел
Откриването на паметника на Списаревски в Долни Пасарел на 20 декември 2014 г. Източник на изображението: Уикипедия / Wikimedia Commons (снимка: Mpb eu, CC0), линк
Лобното място на Димитър Списаревски в Долни Пасарел
Лобното място на Димитър Списаревски над Долни Пасарел (2012 г.). Източник на изображението: Уикипедия / Wikimedia Commons (снимка: Спасимир, CC BY-SA 3.0), линк
Паметна плоча с релеф на ул. „Кап. Димитър Списаревски“ в Долни Пасарел
Паметна плоча с релеф на ул. „Кап. Димитър Списаревски“ в Долни Пасарел. Източник на изображението: Регистър на паметниците на Столична община (registersofia.bg); авторът на снимката не е посочен, линк
Порталът към паметното място в Стражарски дол
Порталът „България, за тебе те умряха“ към паметното място в Стражарски дол над Долни Пасарел. Източник на изображението: imgrabo.com (снимка: © Благой Анев / Български паметници)
Плочата върху скалата на лобното място в Стражарски дол
Плочата върху скалата на паметното място в Стражарски дол. Източник на изображението: imgrabo.com (снимка: © Благой Анев / Български паметници)
Кръст над плочата на лобното място в Стражарски дол
Кръстът над плочата на паметното място в Стражарски дол. Източник на изображението: автор и първоизточник не са известни

В София, в район „Искър“, има паметник с портретен релеф и улица с името на летеца. На 19 юли 2018 г., по повод 102 години от рождението му, столичният кмет Йорданка Фандъкова, кметът на района Ивайло Цеков и граждани поднасят венци и цветя пред паметника (по съобщение на Столична община).

Паметник на капитан Димитър Списаревски в район „Искър“, София
Паметник на капитан Димитър Списаревски в район „Искър“ в София (19 юли 2018 г.). Източник на изображението: Столична община (sofia.bg), новина от 19.07.2018 г., линк

На летище Крумово има паметник с релефен портрет, на чиято плоча пише „Капитан Димитър Светозаров Списаревски“ и че на 20.XII.1943 г. той „вложи себе си“ във вечен вклад пред олтара на Отечеството.

Паметник на капитан Димитър Светозаров Списаревски на летище Крумово
Паметник на капитан Димитър Светозаров Списаревски на летище Крумово. Източник на изображението: автор и първоизточник не са известни

В София, в квартал „Иван Вазов“, на кръстовището на ул. „С. Сарафов“ и ул. „П. Каравелов“, на 4 май 2007 г. е открит възобновеният паметник на летците от 6-и изтребителен полк, загинали в защита на небето над София през 1943–1944 г.; идеята е на Националния военен университет, Клуба на летците „Димитър Списаревски“ и фондация „Българска памет братя Диневи“. Според съобщението в сайта на ДСБ – София в списъка на загиналите летци са 16 имена, сред тях Димитър Списаревски (20.12.1943).

Паметник на летците-изтребители в квартал „Иван Вазов“, София
Паметникът „На летците – изтребители, загинали при отбраната на България през 1943–1944 г.“ в ж.к. „Иван Вазов“ в София, открит на 4 май 2007 г. Източник на изображението: Регистър на паметниците на Столична община (registersofia.bg); авторът на снимката не е посочен, линк

В центъра на Белоградчик – откъдето е майка му и където семейството живее – е издигнат негов кенотаф с портрет, орел отгоре и надпис с негови думи, че името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцата ни. Откриването е обявено за 29 май 2019 г. от комитет „Криле на нацията“ и кмета на Белоградчик (по съобщение в eurochicago.com, което не потвърждава, че събитието се е състояло).

Кенотаф на капитан Димитър Списаревски в Белоградчик
Кенотафът на капитан Димитър Списаревски в Белоградчик. Източник на изображението: Eurochicago; авторът на снимката не е посочен, линк

През октомври 2025 г. в парка на Националния исторически музей в София е представена реплика в мащаб 1:1 на неговия „Месершмит“ Bf 109 G-2, изработена от Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация (председател Орлин Георгиев) в партньорство с музея. По данни на БТА от 16 октомври 2025 г. проектирането е продължило шест месеца, а изработката – около година и три месеца; репликата е с размах на крилата десет метра и дължина девет метра, финансирана е от над 150 дарители, най-големите от които са випуск 1995 г. на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, а асоциацията се е ангажирала да построи купол за защитата ѝ от времето.

Реплика на самолета на капитан Димитър Списаревски в парка на Националния исторически музей
Репликата на „Месершмит“ Bf 109 G-2 на капитан Димитър Списаревски в парка на Националния исторически музей. Източник на изображението: БТА (кадър от видеорепортаж, 16.10.2025 г.), линк

В Добрич, на нова сграда на ул. „Димитър Списаревски“, има и втора, по-нова плоча от черен гранит с размери 2 на 1,20 м и месингов релефен портрет, излят в леярна в Генерал Тошево. Дарител е предприемачът Йордан Апостолов; според съобщение на „Про Нюз Добрич“ от септември 2023 г. откриването ѝ е предвидено за 20 декември 2023 г., когато се навършват 80 години от подвига. На плочата са изписани датите „19.07.1916 – 20.12.1943“, цитат „Национализмът не е омраза към другото, а готовност да защитим своето“ (без посочен автор) и имената на четирима други летци, свързани с Добрич: Симеон Кирилов Михайлов (10.01.1944), Димитър Стефанов Попов (17.04.1944), Георги Николов Атанасов (03.06.1944) и Йордан Славов Тодоров (14.11.1943). Съобщението не потвърждава, че откриването се е състояло.

Паметна плоча на капитан Димитър Списаревски на нова сграда в Добрич
Паметна плоча на капитан Димитър Списаревски и още четирима летци от Добрич, на нова сграда на ул. „Димитър Списаревски“ в Добрич. Източник на изображението: Про Нюз Добрич; авторът на снимката не е посочен, линк

За него са написани книги – „Наричаха го Спаич“ от Кремена Желязкова (2009), „Списаревски. Повест за живата торпила“ от Любен Овчаров (Еър Груп 2000, 2023 г., 248 страници), „Димитър Списаревски – живот, легенди, митове и факти“ от Орлин Георгиев (2024) – и са заснети филмите „В търсене на Списаревски“ (2013) и „Войната на Спаич“ (2025). Първият е документален филм на режисьорката Адела Пеева, продукция на „Адела Медия“ и БНТ, посветен на 70-годишнината от гибелта му; ролята на Списаревски играе Иван Юруков, а премиерата е на 15 октомври 2013 г. в Дома на киното в София, под патронажа на столичния кмет.

Плакат на филма „В търсене на Списаревски“
Плакат на документалния филм „В търсене на Списаревски“ (2013), режисьор Адела Пеева, продукция на „Адела Медия“ и БНТ. Източник на изображението: сайт на филма (spaich.net), линк
Корица на книгата „Списаревски. Повест за живата торпила“
Корица на книгата „Списаревски. Повест за живата торпила“ от Любен Овчаров (Еър Груп 2000, 2023). Източник на изображението: helikon.bg (корицата е на издателя и художника), линк
Димитър Списаревски
Източник на изображението: Уикипедия, линк

Източници

  • Уикипедия – Димитър Списаревски
  • Руменин, Румен – Офицерският корпус в България 1878–1944, т. 3, 1996, с. 230 (цитиран в Уикипедия)
  • Георгиев, Орлин – Димитър Списаревски – живот, легенди, митове и факти, 2024 (цитиран в Уикипедия)
  • Георгиев, Любомир – Въздушният таран на Списаревски – исторически факт или „несполучливо скроена легенда“?, сборник „Човекът и войната“, НБУ, 2023 (цитиран в Уикипедия)
  • Стоянов, Стоян – Ние бранихме тебе, София, 1972 (цитиран в Уикипедия)
  • Българска история – Димитър Списаревски – героят с човешко лице
  • Адресът на историята – Димитър Светозаров Списаревски – история, къща и биография
  • Pan.bg – Загинали български военни пилоти и авиоспециалисти – част 1, 03.11.2009 (списък по номера със самолет, място и причина)
  • Овчаров, Любен – Списаревски. Повест за живата торпила, Еър Груп 2000, 2023, 248 с. (само библиографски данни от книжарница; книгата не е четена)
  • Регистър на паметниците на Столична община – описание на паметник и паметна плоча с релеф в Долни Пасарел (registersofia.bg)
  • Стоилов, Борис – Спомен за моя ротен командир Димитър Списаревски, публикуван от Български национален съюз (bgns.net), 2018
  • БТА – Копие на самолета на капитан Димитър Списаревски ще посреща посетителите в НИМ от днес, 16.10.2025 (bta.bg)
  • Адела Медиа – Документален филм „В търсене на Списаревски“, режисьор Адела Пеева, премиера 15.10.2013 г. (по съобщение на e-scriptum.com)
  • Про Нюз Добрич – Йордан Апостолов постави паметна плоча на кап. Списаревски на нова сграда в Добрич, септември 2023 (pronewsdobrich.bg)
  • Eurochicago – Кенотаф на Списаревски в Белоградчик – обявено откриване на 29 май 2019 г. (eurochicago.com)
  • ДСБ – София – Паметник на летците от 6-и изтребителен полк, открит възобновен на 4 май 2007 г. (sofia.dsb.bg)
  • Imgrabo – текст към снимки на паметното място край Пасарел (imgrabo.com; ползван само за разминаването в датите)
  • Недялков, Димитър – Списаревски. Живот в служба на България, изд. „Българска история“, София 2026 (ползван е публикуваният на сайта на издателството откъс от 20 страници)

Допълнителна информация

На следната страница може да откриете подбрани цитати на кап. Димитър Списаревски — Voivodi.eu


Димитър Списаревски — Уикипедия


Списаревски. Живот в служба на България — Издателство „Българска история“


Димитър Списаревски – героят с човешко лице — Българска история


Димитър Светозаров Списаревски – история, къща и биография — Адресът на историята


Загинали български военни пилоти и авиоспециалисти – част 1 — Pan.bg


Предаване за Димитър Списаревски (видео) — YouTube