Кирил Преславски, с пълно име Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип, е княз Преславски, княз Български и принц Сакс-Кобург и Гота (роден на 17 ноември 1895 г. в София – разстрелян в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. край Софийските централни гробища). Той е син на цар Фердинанд I и по-малък брат на цар Борис III. Като офицер завършва Военното училище в София, участва в Балканските и в Първата световна война и достига чин генерал-лейтенант. След смъртта на Борис III през 1943 г. е един от тримата регенти на малолетния цар Симеон II. След 9 септември 1944 г. е арестуван и в началото на 1945 г. Народният съд го осъжда на смърт. Присъдата е отменена от Върховния съд на 26 август 1996 г.
Произход и образование
Кирил е роден в София като втори син на княз, по-късно цар, Фердинанд I и първата му съпруга Мария Луиза Бурбон-Пармска. Датата на раждането му не е еднаква във всички прочетени справки. Българската Уикипедия, generals.dk и thepeerage.com дават 17 ноември 1895 г.; в англоезичната Уикипедия тази дата стои в началото на статията, а в основния ѝ текст е изписана 17 януари 1895 г. Сайтът „Един завет“ посочва само годината. Учи в Дворцовата гимназия и във Военното училище в София. След абдикацията на Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. заминава с баща си за Кобург. През 20-те години следва агрономия в Прага и се връща в България през 1926 г.





Свита и възпитатели
Подробности за възпитанието на Кирил се срещат рядко, а почти всички сведения тук идват от сайта „Един завет“, който описва придворния персонал на Третото българско царство. Според него Кирил, роден година след брат си Борис, е отгледан по същия начин и от същите наставници. Като негов възпитател е посочен поручик Димитър Георгиев Богданов, а като адютант – поручик Коюмджиев; и в двата случая липсват години на службата, а за втория е известна само фамилията.
Обучението в Дворцовата гимназия протича под ръководството на Станимир П. Стефанов Станимиров – директор на образованието на князете и началник на гимназията, който сам преподава руски език и църковна история. Останалите предмети поемат Васил Кирилов Василев (математика), Никола Василев (физика), Димитър Илков (география), Перикли Чилев (латински и гръцки език), Иван Попов (история), Георги Евстатиев (рисуване) и Борис Иванов (естествена история и химия). Преподавателят по български език е записан в сайта като „Щрдан Трифонов“; името не е проверено в друг източник.
След завръщането му в България през 1926 г. публикацията на pan.bg го определя като флигел-адютант на цар Борис III и добавя, че агрономските си знания той прилага в стопанствата към дворците „Врана“ и „Кричим“. По същия източник през 20-те години, докато следва агрономство в Прага, работи известно време и във ферма в Щутгарт.
Военна служба
По данни на българската Уикипедия по време на Балканските войни (1912–1913) Кирил е офицер за свръзки, а в Първата световна война (1915–1918) продължава службата си на фронта. На 17 ноември 1917 г. е произведен в чин майор. Награден е с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 и 1 клас. Същият източник отбелязва, че на 13 юни 1917 г. е удостоен със званието почетен адмирал на Германската имперска флота. Според „Един завет“ е шеф на 20-и Добруджански пехотен полк. През 1935 г. е назначен за инспектор на пехотата, а през 1938 г. е произведен в генерал-лейтенант; този чин е посочен и в generals.dk. До раждането на Симеон II на 16 юни 1937 г. Кирил е престолонаследник, както Уикипедия го отбелязва от 3 октомври 1918 г.





Регентство
Цар Борис III умира на 28 август 1943 г. Българската Уикипедия съобщава, че на 9 септември 1943 г. XXV обикновено народно събрание избира за регенти на Симеон II княз Кирил, професор Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов; според същия текст регентите полагат клетва на 11 септември. Англоезичната Уикипедия и thepeerage.com отнасят началото на регентството към 28 август 1943 г. – деня на смъртта на Борис III, а не към избора. Българската Уикипедия отбелязва още, че изборът на член на династията противоречи на Търновската конституция, която изисква регентите да са били министри или членове на Върховния съд, и че Кирил има второстепенна роля в съвета, в който водеща е позицията на Филов. Регентският съвет е свален при преврата на 9 септември 1944 г.


След 9 септември 1944 г.
Прочетените източници не посочват датата и мястото на ареста на Кирил. Според българската Уикипедия и сайта conservative.bg той е прекарал около три месеца в плен в Съветския съюз, а вестник „Труд“ уточнява, че е бил изпратен в Москва заедно с други арестанти и през януари 1945 г. отново е в Софийския централен затвор. Според blitz.bg Кирил, Филов и Михов са откарани в Москва за разследване и се връщат в началото на януари 1945 г.
Присъдата и екзекуцията
Процесът срещу регентите, министрите, царските съветници и депутатите се води пред Първи състав на Народния съд през януари–февруари 1945 г. По данни на Плевен прес делото е известно като „Дело № 1“, а blitz.bg го отнася към указ-закона от 6 октомври 1944 г. Обвиненията са свързани със сътрудничество с Германия: според Плевен прес те включват излагане на държавата на опасност, нарушаване на неутралитета спрямо СССР, неизпълнение на служебни задължения във война с Англия и САЩ, изпращане на войски в Югославия и Гърция и преследване на евреи. Присъдите са обявени на 1 февруари 1945 г. на митинг в центъра на София, като часът се дава различно: около 16 часа според flagman.bg и около 16:30 според epicenter.bg. Кирил е осъден на смърт заедно с Богдан Филов, Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри и 67 депутати, между които председателите на Народното събрание Никола Логофетов и Христо Калфов.




Екзекуцията е в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., като източниците се разминават за мястото и за броя на разстреляните. Българската Уикипедия посочва разстрел в района на Софийските централни гробища, а flagman.bg и Плевен прес – бомбена яма край Орландовци. generals.dk и thepeerage.com записват като дата на смъртта само 1 февруари 1945 г. Броят на разстреляните също се дава различно: 101 според „Един завет“, 102 според списъка в blitz.bg, 104 според англоезичната Уикипедия и около 150 според epicenter.bg. Телата са хвърлени в обща яма, останала от бомбардировка, и са заринати със сгурия; по-късно мястото е парцелирано за нови гробове, а до 1995 г. не е имало паметен знак. През 1995 г. в Софийските централни гробища е поставен паметник на екзекутираните.
Реабилитация
Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г. по Решение № 172 (така го дава Плевен прес). Българската Уикипедия и Плевен прес посочват 26 август 1996 г., а в една публикация, препечатана в Goodreads, се срещат и двете дати – 26 август и 26 юни 1996 г.
Звания
Майор – 17 ноември 1917 г. (българската Уикипедия). Генерал-лейтенант – 1938 г. (българската Уикипедия; generals.dk посочва чина без дата).
Източници
- Уикипедия (българска) – Кирил Преславски
- Уикипедия (английска) – Kiril, Prince of Preslav
- generals.dk – Kiril Prince Preslavski, Lieutenant-General, Bulgaria
- thepeerage.com – Kyril Heinrich Franz of Bulgaria, Prince of Bulgaria
- conservative.bg – 1 февруари: Княз Кирил Преславски
- Един завет – Княз Кирил Преславски
- Плевен прес – Преди 80 години в най-масовата екзекуция в България са разстреляни Богдан Филов и княз Кирил Преславски
- flagman.bg – Навършват се 72 години от разстрела на принц Кирил, царските регенти, министри и депутати
- epicenter.bg – Кървавият 1 февруари 1945 година – Народният съд изпраща на разстрел 150 души от елита на България
- blitz.bg – На 1 срещу 2 февруари 1945 г. заедно с княз Кирил убиват и 101 политици
- вестник „Труд“ – Видни българи, убити от българи: Принц Кирил за три месеца в Москва като арестант
- Goodreads (блог) – През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година комунистите злодейски избиват регентите и министрите на Царство България
- pan.bg – „Бурята на промяната – княз Кирил Преславски и Деветосептемврийския водовъртеж“
- Топалов, М., Муравиев, К. – „Преди ешафода. Изповеди на принц Кирил“, Skyprint, 2024, 272 с. – съдържа запазена кореспонденция, спомени и протоколи от Народния съд

Допълнителна информация
Кирил Преславски — Уикипедия
Kiril, Prince of Preslav — Уикипедия (английска)
Kiril Prince Preslavski — generals.dk
Kyril Heinrich Franz of Bulgaria, Prince of Bulgaria — thepeerage.com
1 февруари: Княз Кирил Преславски — conservative.bg
Княз Кирил Преславски — Един завет
Преди 80 години в най-масовата екзекуция… — Плевен прес
Навършват се 72 години от разстрела на принц Кирил… — flagman.bg
Кървавият 1 февруари 1945 година — epicenter.bg
На 1 срещу 2 февруари 1945 г. заедно с княз Кирил убиват и 101 политици — blitz.bg
Принц Кирил за три месеца в Москва като арестант — вестник „Труд“
