Михаил Захариев

Михаил Илиев Захариев (2 октомври 1889 г., с. Киселица, Кюстендилско) е български офицер, генерал-майор. Завършва Военното училище през 1913 г., през Първата световна война командва рота от 13-и пехотен рилски полк и е награден за храброст. През 1935 г. е уволнен за антимонархическа дейност, а през септември 1944 г. е назначен за командир на 9-а пехотна плевенска дивизия и после на 6-а пехотна бдинска дивизия. Напуска армията през юни 1945 г. Датата и мястото на смъртта му не са установени.

Произход и Военно училище

Роден е в кюстендилското село Киселица. През 1913 г. завършва Военното училище в София и е произведен в подпоручик.

Генерал-майор Михаил Илиев Захариев
Източник на изображението: The Generals of WWII (generals.dk), линк

Първата световна война

През войната е комендантски адютант в Струмица, а след това командир на 9-а рота от 13-и пехотен рилски полк. С „Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас е награден със заповед № 679 по действащата армия от 1917 г. Народният орден „За военна заслуга“ V степен получава със заповед № 355 от 1921 г. на Министерството на войната. Поручик е от 2 август 1915 г., а капитан – от 18 октомври 1917 г.

Служба между войните

След войната служи в 7-и пограничен участък и в 14-а пехотна дружина, от 1923 г. е в 7-а пехотна дружина, а от 1924 г. е домакин на 8-а пехотна дружина. През 1927 г. става домакин на 6-и пехотен полк, от 1928 г. е началник на Кърджалийското военно окръжие, а от 1929 г. служи в 4-ти пограничен сектор. През 1931 г. е назначен във 2-ри пограничен полк, а през 1934 г. – за изпълняващ длъжността командир на 2-ри пехотен искърски полк. За тази служба през 1935 г. получава орден „Св. Александър“ IV степен.

Уволнение през 1935 г.

Същата 1935 г. е уволнен със Царска заповед № 58 за антимонархическа дейност. В какво точно се състои тя, използваните източници не уточняват.

Тук източниците се разминават. Според generals.dk и Valka.cz Захариев командва 2-ри полк от 1934 до 1944 г. и е генерал-майор от 3 октомври 1940 г. Уикипедия, която се позовава на Румен Руменин, го уволнява през 1935 г. и го произвежда в генерал-майор на 14 септември 1944 г. Двете версии не могат да са верни едновременно и използваните източници не позволяват да се избере между тях. Има разминаване и за полковническия чин: 5 май 1935 г. по Уикипедия, 6 май 1935 г. по generals.dk.

След 1944 г.

Според Уикипедия на 14 септември 1944 г. е назначен за командир на 9-а пехотна плевенска дивизия. От 1944 до 1945 г. командва 6-а пехотна бдинска дивизия, а от януари 1945 г. е инспектор в кабинета на министъра на войната (офицер за поръчки). На 20 юни 1945 г. е уволнен по собствено желание със Царска заповед № 96. Какво е станало с него след това, използваните източници не казват.

Награди

Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917) и III степен, 2 и 1 клас; Народен орден „За военна заслуга“ V степен (1921); орден „Св. Александър“ IV степен (1935) и III степен с мечове по средата.

Звания

Подпоручик (1913), поручик (2 август 1915), капитан (18 октомври 1917), майор (6 май 1924), подполковник (6 май 1928), полковник (5 или 6 май 1935), генерал-майор (14 септември 1944 по Уикипедия; 3 октомври 1940 по generals.dk).

Памет

Улици, паметници или книги, посветени на Михаил Захариев, не са установени в използваните източници.

Източници

  • Уикипедия – Михаил Захариев
  • The Generals of WWII – Mihail Iliev Zahariev
  • Valka.cz – General-mayor Mikhail Zahariev (1889 – ?)
  • Руменин, Румен – „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 1 и 2, София, 1996, с. 317 (цитиран в Уикипедия)

Допълнителна информация

Михаил Захариев — Уикипедия


The Generals of WWII – Mihail Iliev Zahariev — generals.dk


General-mayor Mikhail Zahariev (1889 – ?) — Valka.cz