Никола Иванов Грозданов (3 юли 1894 г., Стара Загора – 24 октомври 1976 г., Стара Загора) е български офицер, генерал-майор. Започва като артилерист, преподава в Военното училище и във Военната академия, между 1936 и 1938 г. е военен аташе в Букурещ, а през Втората световна война командва последователно два пехотни полка и четири дивизии – последната от тях е старозагорската 8-а пехотна тунджанска дивизия. През 1945 г. Народният съд го осъжда на 15 години затвор. Прекарва години в затвора и в лагерите „Росица“, „Куциян“, „Николаево“ и „Белене“, а от 1951 г. живее в родния си град и се препитава с физически труд и продажба на лотарийни билети.
Произход и Военно училище
Грозданов е син на старозагорския търговец Иван Грозданов и Ана Чолакова. През 1912 г. завършва гимназията „Иван Вазов“ в града, а през 1915 г. – Военното училище в София. Според музейния военен календар след това е взводен командир в 18-и артилерийски полк на Южния фронт в Македония, а Уикипедия го поставя в осми артилерийски полк. Подпоручик е от 25 август 1915 г., поручик – от 30 май 1917 г.

По презентацията на книгата за него е завършил и право в Софийския университет (1926 г.). Военната академия завършва през 1930 г. според Уикипедия и военния календар, а според същата презентация – през 1931 г.
Служба до 1940 г.
Служи в артилерийски полкове, през октомври 1928 г. поема първа конна батарея, а от 1932 г. е в щаба на войската. През 1933 г. започва да преподава стратегия и тактика във Военното училище и е офицер за поръчки в щаба на 8-а тунджанска дивизия, а от юни 1935 г. води същите предмети във Военната академия.
От юни 1936 до юни 1938 г. е военен аташе в Букурещ. Военният календар добавя и Полша. След това е началник-щаб на 4-та военноинспекционна област (Плевен) – 1938–1940 г.
Втората световна война
През 1940 г. Грозданов командва 3-ти пехотен бдински полк – по Уикипедия от 10 август до 17 ноември – и след това 12-и пехотен балкански полк. Generals.dk датира поемането на 12-и полк на 25 ноември 1940 г. и му отрежда командването му до юни 1942 г. След това ръководи 8-а дивизионна област (юни 1942 – 1 март 1943 г.).
На 1 март 1943 г. приема 24-та пехотна дивизия. От 26 август същата година е командир на 7-а пехотна рилска дивизия, а през декември – на 25-а пехотна дивизия. В генерал-майор е произведен на 14 септември 1943 г. От 10 юни 1944 г. ръководи 8-а пехотна тунджанска дивизия. Според военния календар дивизиите му са на окупационна служба в Сърбия и Гърция. Има орден „За храброст“, IV степен, 2 клас.
На 8 октомври 1944 г. е назначен за командир на Прикриващия фронт, а на 28 ноември 1944 г. преминава в запаса. Презентацията на книгата на Ангел Динев дава за уволнението 28 ноември 1945 г. – година по-късно от останалите източници. Според автора в първите дни след 9 септември 1944 г. Грозданов решава да не оказва съпротива на Съветската армия.
Присъдата
Грозданов е главният подсъдим по делото срещу щаба на 8-а тунджанска дивизия, разгледано от Втори областен състав на Народния съд в Стара Загора. Обвинението е, че щабът е ръководил армията в областта в борбата срещу нелегалните. Според публикация за старозагорските офицери през есента на 1944 г. той сигнализирал на областния комитет на Отечествения фронт, че не се спазва заповед № 350 за арестуване на военни.
Военният календар дава датата на присъдата – 29 март 1945 г.; Уикипедия посочва само годината. Наказанието е 15 години затвор. Според Динев това е строг тъмничен затвор, с конфискация на имуществото и глоба; по неговите данни смъртна присъда е била избегната и с помощта на шурея му Янаки Хаджиолов – ръководител на „Звено“ в Стара Загора, на ген. Дамян Велчев и на комуниста Тачо Даскалов, приятел от детските години.
Затвор и лагери
По Уикипедия Грозданов е година и половина в Старозагорския затвор и седем години в лагери: „Росица“ (1946–1947), „Куциян“ (1947–1948), „Николаево“ (1948–1949) и „Белене“ (1949 или 1950–1951). Военният календар поставя „Белене“ за целия период 1946–1951 г. Динев изброява „Куциян“, „Росица“, „Николаево“ и „Белене“ и посочва освобождаване през 1951 г. Година и половина плюс седем години е повече от времето между 1945 и 1951 г., така че престоят на всяко място остава неясен.
След освобождаването
През 1954 г. Грозданов е общ работник по жп линията Стара Загора – Тулово, а по-късно – на канализационния колектор до Станционната градина. Уикипедия твърди, че получава малка социална пенсия, а публикацията за старозагорските офицери – че е лишен от пенсия. Продава и лотарийни билети пред Универсалния магазин в Стара Загора. До края на живота си е на отчет в Държавна сигурност.
Съпругата му е Деспина Хаджиолова. Умира на 24 октомври 1976 г. в Стара Загора, на 82 години, и е погребан в Централния гробищен парк – датата е по generals.dk и по презентацията на книгата; Уикипедия не посочва година на смъртта.
Книгата за него
Животът на генерала е предмет на книгата на Ангел Динев „Генерал-майор Никола Грозданов – последният войн на царя и отечеството в Стара Загора“ (изд. Иван Сапунджиев-ЕООД, 2014 г.). Авторът е директор на Регионалния исторически музей в Стара Загора. Томът е около 500 страници със снимки и е представен на 3 юли 2014 г. в лапидариума на музея, на 120 години от рождението на Грозданов, в присъствието на дъщеря му Ана Грозданова.
Звания
25 август 1915 г. – подпоручик; 30 май 1917 г. – поручик; 1 май 1920 г. – капитан; 15 май 1930 г. – майор; 26 август 1934 г. – подполковник; 30 октомври 1938 г. – полковник (generals.dk: 3 октомври 1938 г.); 14 септември 1943 г. – генерал-майор.
Източници
- Уикипедия – Никола Грозданов
- Руменин, Румен – „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 1 и 2, София, 1996, с. 211 (цитиран в Уикипедия)
- Динев, Ангел – „Генерал-майор Никола Грозданов – последният войн на царя и отечеството в Стара Загора“, изд. Иван Сапунджиев-ЕООД, 2014
- generals.dk – The Generals of WWII – Nikola Ivanov Grozdanov (Bulgaria)
- Военноисторически музей – Военен календар – юли (3 юли)
- stzagora.net – „Д-р Ангел Динев представи книгата си…“, 4 юли 2014 г.
- Един завет (блог) – „Разгромът на кадровото офицерство в Старозагорско (1944–1946)“