Стефан Христов Бояджиев (5 юни 1895 г., Търново – 1972 г., София) е български офицер, генерал-майор. Започва като артилерист и участва в Първата световна война, а по-късно завършва интендантския курс на Военната академия и сменя профила си. От 1942 до 1944 г. е началник на Главното интендантство – главен интендант на армията през Втората световна война. След 1944 г. остава на служба до 1950 г., когато е уволнен с решение на Политбюро на ЦК на БКП.
Произход и образование
Бояджиев е роден в Търново на 5 юни 1895 г. в семейството на бъдещия генерал-майор Христо Бояджиев. През 1915 г. завършва Военното на Негово Величество училище в София. На 2 август 1915 г. е произведен в подпоручик; в списъка на званията датата е 25 август 1915 г.

Първата световна война
Като подпоручик е адютант на 8-а артилерийска бригада. За службата си там е награден с Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента (заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия). На 30 май 1917 г. е произведен в поручик. По-късно командва взвод в 8-и артилерийски полк и получава Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас (заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната).
Между двете войни
На 1 май 1920 г. Бояджиев е произведен в капитан. През 1922 г. е на служба в 18-и артилерийски полк, от 1928 г. – в 4-ти артилерийски полк. На 15 май 1930 г. става майор и служи в 4-ти дивизионен артилерийски полк. От 1931 до 1934 г. е във Военната академия, където се обучава за интендант.
На 26 август 1934 г. е произведен в подполковник и служи в 7-и дивизионен артилерийски полк. От 1936 г. командва 6-и дивизионен артилерийски полк. Справочникът generals.dk дава малко по-различни данни: че командването на 6-и артилерийски полк е през 1935–1940 г. На 3 октомври 1938 г. е произведен в полковник.
Главен интендант през Втората световна война
През 1940 г. Бояджиев започва работа в Главното интендантство, още същата година е преместен в Дирекцията за гражданска подготовка и мобилизация, а през 1942 г. оглавява Главното интендантство. По Уикипедия той остава на този пост до 1944 г.; generals.dk изброява периода 1942–1947 г. като главен интендант. На 6 май 1943 г. е произведен в генерал-майор.
След 9 септември 1944 г.
От 1947 г. Бояджиев е началник на Интендантския отдел, а до 1950 г. – началник на тила. Освободен е и е уволнен от служба с решение № 187 от 1 юни 1950 г. на заседание на Политбюро на ЦК на БКП. В използваните източници не е посочена причина. Генерал Бояджиев умира през 1972 г. в София.
Семейство
Баща му е генерал-майор Христо Бояджиев. Сведения за собственото му семейство не са установени в използваните източници.
Памет
Книги, паметници, мемориални плочи или улици, носещи името на генерал Стефан Бояджиев, не са установени в използваните източници.
Звания
Подпоручик – 2 (по списъка – 25) август 1915 г.; поручик – 30 май 1917 г.; капитан – 1 май 1920 г.; майор – 15 май 1930 г.; подполковник – 26 август 1934 г.; полковник – 3 октомври 1938 г.; генерал-майор – 6 май 1943 г.
Източници
- Уикипедия – Стефан Бояджиев (генерал) (с позоваване на Румен Руменин, „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 1 и 2, с. 102)
- generals.dk – Boyadzhiev, Stefan Hristov – The Generals of WWII