Алтънлъ Стоян е български хайдутин и войвода от Котел, действал в Източна Стара планина в периода 1820 – 1828 г. Името му идва от турската дума алтън — златна монета. Ходел облечен в нашити със сърма дрехи, а фесът му бил украсен с алтъни, които проблясвали на слънцето. Оттук и прозвището, с което народът го запомнил завинаги.
Роден около 1767 г. в Котел, той предвожда дружина от 18 до 20 души, чиито укрития са в местностите Равна и Зеленич, западно от града. Районът на действие обхваща Източна Стара планина и пространството между Варна и Търново. Заедно с четниците си напада турската поща, освобождава роби и трикратно обира царската хазна — дела, превърнали се бързо в легенда. Ограбеното злато раздава щедро на сиромасите и се превръща в техен защитник и любимец. При Риш и Добрал (дн. с. Прилеп) освобождава 37 жени и деца, готвени за продан, и ги отвежда в Котел, Сливен и Стара Загора. Убива и предводителя на турските потери Кула Байрактар (в народното предание известен и като Кула Калаузин).
През 1800 г., когато голяма тълпа кърджалии, предвождани от Индже войвода и Кара Феиз, застрашава Котел, Алтънлъ Стоян застава на страната на защитниците на града.
Краят му идва през 1828 г. при обира на царската хазна в Чалъкавашкия проход — хазна, носена от 40 катъра. В сражението се намесват черкези, водещи роби. Двама четници загиват, войводата е тежко ранен. Той разпуска дружината с думите да чакат повикване. Другарите му го пренасят през Медвен, Усоите и Разбойна обратно в Котел, в дома на Данаил Караянков, чийто баща бил изкусен лечител. Раните са тежки и Алтънлъ Стоян умира от тях. Погребан е в скривалището на къщата.
Подвизите му са обезсмъртени в множество народни песни и легенди. Дори днес районът около Зеленич и Равна привлича иманяри, вярващи в легендите за скритото му съкровище — красноречив знак колко дълбоко е врязан образът на котленския войвода в народната памет.
Източници:
- Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Алтънлъ_Стоян
- Община Котел: kotel.bg/vidni-lichnosti-rodeni-v-kotel/altynly-stoyan/
- National Geographic България: nationalgeographic.bg — „Защо иманярите още търсят златото на Алтънлъ Стоян войвода?“
- Шабанов, Иван. „Имена от тъмни, робски години“. София, 1969.
- Чомпалов, Тодор. „250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство“. Зеница, 2017. ISBN 9789549674514.
1828 г. – 185 г. от смъртта на Алтънлъ Стоян войвода
Животът на Алтънлъ Стоян е между истината и легендата. Левент-хубавец бил Стоян, алтъните по феса му проблясвали на слънцето. Бил смел и дързък.
Роден около 1767 г. в Котел, той действа с дружина от 18 – 20 души. Трикратно обира царската хазна, освобождава роби, убива висши турски сановници и предводителя на турските потери Кула Калаузин. Ограбеното злато раздава щедро на сиромасите и става техен защитник и любимец. При Риш и Добрал освобождава 37 жени и деца, които отвежда в Котел, Сливен и Стара Загора. В списъка с делата му са отбраната на Котел от нападенията на Индже и Кара Феиз през 1800 г., обира царската хазна в Чалъкавашкия проход (1828) носена от 40 катъра. По време на сражението, черкези, водещи роби се намесват в боя. Убити са двама четници, а
Алтънлъ Стоян е тежко ранен. Той разпуска дружината си със заръка да чакат повикване.
Четата прекосява през Медвен, Усоите, Разбойна и пренасят войводата в Котел, в дома на Данаил Караянков, чийто баща бил изкусен лечител. Раните му са тежки и Алтънлъ Стоян умира от тях. Погребват го в скривалището на къщата. Подвизите му са възпети в много песни
и легенди.
източници:
kotel.bg
линк към статията –тук