За нея се е запазило едно народно предание, което я счита за основателка на днешното с. Бойница, Кулска околия. Според това предание тя е била мома без някой да знае това, имала дружина от 70 – 80 юнаци, с които се подвизавала из горите на същата околия. Но веднъж, когато се преобличала насаме в гората, случайно я видял един от четниците й и се съблазнил /влюбил/ в нея, ала за тази му волност той бил убит от нея, за да не я издаде. След това тя още дълго време смело водила четата си, убивала злосторници турци, задигала богатствата им, с които често помагала на сиромаси, а имала главно прибежище в горите на Бойнишко, близо до Сибинско и Пецино калета, където и си избрала място за поселване. Най-после тя се залюбила с един красив юнак на име Пензо, разпуснала четата си и се омъжила за него. Младата юнашка двойка турила начало на ново село, което се нарекло на нейно име Боянино, видоизменено по-сетне в днешното Бойница. Потомци от Бояна и Пензо под името Пензовци до скоро били живи и се считали в селото за най-стари негови обитатели.
Из “История на Видин и неговата област” – Димитър Цухлев източник:vidin-online.com, връзка към цялата статия – линк