Богдан войвода е роден в Копривщица хайдутин, живял и действал между 1765 и 1809 г., известен като защитник на Средногорието срещу кърджалийски набези в края на XVIII и началото на XIX век. Той е един от ранните хайдушки предводители в Средна гора, а паметта за него е жива в топонимите, народните песни и преданията на Копривщица и региона.
Историческа обстановка
Краят на XVIII век е период на дълбока криза в Османската империя, белязан от кърджалийското движение — нередовни и разбойнически въоръжени групи, които опустошават балканските селища. Именно в това неспокойно време Богдан войвода застава начело на малка чета и поема ролята на защитник на Копривщица и прилежащите й земи. Хайдутството тогава не е само форма на бунт срещу османската власт, а и фактическа самоотбрана на местното население срещу стихийното насилие.
Дружина и действия в Средна гора
Богдан войвода се движи с дружината си из землището на Копривщица и Средна гора, пазейки пътищата и населените места от разбойнически нападения. Хайдушките му сборища са на средногорските върхове, а най-прочутото му место е Голям Богдан — най-високият връх в Средна гора с височина 1604 м. В село Дерлии войводата е имал укриватели, при които намирал подслон за себе си и за дружината. Смята се, че Богдан войвода е наследник на по-ранния Радан войвода, тъй като хайдушките места в Средногорието са предавани от войвода на войвода по традиция.
Гибел и памет
Богдан войвода загива в 1809 г. в неравен бой с кърджалиите — типичен край за войвода, избрал пътя на въоръжена съпротива пред компромиса. На негово име са кръстени двата средногорски върха Голям Богдан (1604 м) и Малък Богдан (1532 м), което го нарежда сред малкото хайдути, увековечени в националната топонимия. В Копривщица е запазена народна песен за него, пята от овчари и гъдулари и предадена на поколенията от баба Лула Пулекова — рядко оцелял жив спомен за войвода в устното народно творчество.
Източници:
– „Богдан войвода (Копривщица)“, bg.wikipedia.org
– „Войвода Богдан“, historyofbg.com
– „Списък с български хайдути“, bg.wikipedia.org
– „Малък Богдан“, bg.wikipedia.org
– „Град Копривщица – Връх Голям Богдан“, razhodki.com
През първите десетилетия на XV век хайдутството носи чертите на освободителната борба. Все още е жив споменът за свободната българска държава. Повей от онова време донася до нас името на легендарния Богдан войвода. То е свързано със Средна гора и Тракия, а Богдан е вероятно един от най-старите хайдушки войводи, действали тогава. Той се движи с дружината си из землището на Копривщица като закрилник на населението срещу турските набези. Името му носи средногорският първенец вр. Богдан (1604 м н.в.), но е живо и в средногорските песни и легенди.
Богдан е наследник на Радан войвода. Не е случаен фактът, че с най-голяма слава се ползва хайдушкото сборище на Голям Богдан в Средна гора. Неговата хайдушка територия е наследствена, предавана от войвода на войвода. Сигурна следа за прочутия хайдутин е бившето село Дерлии (дн. Богдан), където има укриватели на войводата и дружината му.
По време на размирните кърджалийски години населението от Средногорието търси защита в негово лице, но при едно сражение той загива в неравен бой с кърджалиите.
За Богдан войвода в Копривщица е пята от овчари и гъдулари песента, предадена на поколенията от баба Лала Пулекова, където се казва:
Имала майка, имала
едного сина първенец,
първенец още векилин.
Майка сина си търсеше
на църква да си отидат,
днеска е празник големи,
днеска е Господ възкръснал.
От нигде се, синко, не виждаш,
не виждаш и не обаждаш.
Небо наземи паднало,
слънце се в брашно увило.
Търсила ден до пладнине,
слънце се малко отбули
и на майката продума:
Не плачи, майко, не търси.
Син ти до Бога се възкачи,
дар да му носи от него
от букова гора пъпчица,
от поточето плочица,
а от дренчето пръчица.
Ето и синът пристигна,
майка го бърже прегърна
и в челото целуна,
и с сълзи му продума:
Отсега, майко, нататък
името на Бога да носиш
и всяка година да ходиш
дан да му принасяш,
по цял свят да се прославиш.
И всеки да те обича,
като те види да тича.
из „Сто видни копривщенци”
Райна Каблешкова
източник:literaturensviat.com, връзка към цялата статия –линк