Бояджи Станко войвода е български хайдутин от първата половина на XIX век, за когото разполагаме предимно с кратки бележки в исторически сборници и списъци, но все пак личността му е документално засвидетелствана. В „Извори за българската история“ е публикувана бележка за „разбойник Бояджи Станко от село Власотинци“, който през 1257 г. по румелийското летоброене (1841 г. по нов стил) „с всевъзможни средства сполучил да разбунтува раята“ в района. Това показва, че дейността му е възприемана от османските власти като опасно разбойничество, а от местното население – като бунтовно водачество.
Според библиографския каталог на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен, за него съществува отделна популярна брошура „Бояджи Станко войвода“, включена в поредица за местни войводи, но съдържанието ѝ не е достъпно онлайн; тя вероятно разгръща локални предания за неговата чета и действия. В общите списъци с войводи името му е поставено редом с Браню войвода (Асеновград), Бояна войвода, Видул войвода и др., което показва, че е влязъл трайно в канона на „българските войводи“.
Точни данни за родното му място (извън споменатото във документа с. Власотинци – вероятно в днешна Североизточна или Западна България), за числеността на дружината или за смъртта му не са налични в свободно достъпните изследвания; най-сигурният факт остава османският документ, който фиксира активността му около 1841 г. и свидетелства, че е успял да организира сериозно местно недоволство.
Основни източници
- „Бояджи Станко войвода“ – заглавие в библиографския каталог (РБ „Сава Доброплодни“ – Сливен).
- „Извори за българската история – христоматия“ – бележка за Бояджи Станко от с. Власотинци, 1841 г.
- Изследвания за съпротивата на българите през XV–XIX век.
Списъчни публикации „Българските войводи“.