Генчо войвода

Бъчварят Генчо Къргов е най-обаятелната личност от поредицата хаинчани, борели се против турските угнетители, един от първите хайдути – отмъстители.Това се дължи на неговата беззаветна преданаст към народното дело , жертвоготовността му да бъде истински народен закрилник.
    Една от важните привилегии на Колупчии като „войнишко село“ била тази, че турци нямали право да отсядат в него.Това обстоятелство способствувало за формирането и заоазването на свободолюбивия дун и борческо съзнание на неговите жители дори в най-трудните векове на турското владичество.
    След кърджалииските размирици, както е известно, настъпват редица промени в структурата на османската държава.Голяма част от селищата загубили свиоте традиционни „привилегии“ , старите повинности били заменени с нови задължения.
    Така в средата на 20-те годинни на миналия век в Колупчии се заселили първите турски семейства.Необезпокоявани от никого те скоро заели ключови позиции в селската управа и в техи ръце попаднали най-хубавите земи.
    Новите заселници донесли много беди на българите от Колупчии.Турците от околните села ходели на лов в Хайнския балкан , вечер плъзвали из българските къщи и издевателствували над мирните селяни.Но противодействието не закъснява…
    Един от първите хайдути отмъстители е мирния до тогава бъчвар Генчо Къргов.Наричали го Къргов , защоъо един от прадедите му дялал в планината дървени къргове-големи лопати за мятане на хляб в пеща.Това занятие упражнявали и неговите потомци.Генчо също правел къргове , каци , бурета , ракли.Развъждал гюлове , имал и малка воденица , останала от баща му.
    Веднъж, като се върнал от планината с пълна кола дървен материал , Генчо Къргов заварил в къщата си петтима турци ловци.Блязъл и ги поздравил по турски. Единия от „читаците“, скочил и му отпасал зеления пояс, тъй като османлиите не позволявали на българите да носят зелени пояси.Накарали го да им развежда атовете – конете .Турците били пешаци и това означавало да им развежда цървулите.
Младия мъж преглътнал обидата и повел вонящите цървули на агите.В това време жена му Златка разточвала баница в огнището се печала кокошка.
Турците няколко пъти връщали Генчо с думите „гяура изиет“-мъките са за гяурите.Не изтраял накрая буйния българин , взел брадвата и с един удар убил трима от неканените гости.Другите избягали оставяйки всичкото си уръжие.Генчо натъкнал пищови на кръста , простил се с жената и децата си , и потънал в тъмната нощ.
    Събрал дружина, а връстникът му Генчо Веранов с когото били „кръстени в едно корито“, станал байрактар.Другари са му били още Цвятко Караджов от Димовци , Кольо Папареца от Конаре , Петко Кортенчето , Димо Ялъмов от Габровските колиби , Радой Караколев от Кортен и Васил Пачата от Твардица.

Малката дружина имала ятаци в Сливен, Ямбол ,Карнобат ,Нова Загора , Казанлък ,Търново и др.Понякога стигали до пловдивските села.Където турците правели золуми на българите , малката дружина се притичвала на помощ.
   В село Милево дошли турчета от Казанлък въоръжени до зъби и поискали момичета посред пладне да им играят ръченица.Оплакали се селяните на войводата.Хайдутите ги хванали , отвели ги на Балкана и ги пуснали срещу откуп.На раздяла войводата заповядъл да им се отреже по едно ухо , за да се „обхождат човешки с раята“.
   Новозагорския аянин затвирил в тъмница дядо Павли и Драгни от Колупчии.Дружината заловила децата на бея, когато харема му бил в село Мехрем бей, и войводата пратил хабер да се освободят затворените колупчиици.След няколко дни те се завърнали благополучно в селото.Много са случаите , когато малката вярна дружина отмъщавала и закриляла беззащитното българско население.Народът запял песни за Генчо Войвода и неговата храбра дружина.
Ето една от тях:
Развесели се гората,
гората и планината,
и в гората птичките,
птичките песнопойките,
запяха песни радостни,
радостни песни юнашки,
заради Генчо Войвода-
и негова отбор дружина.
Генчо дружина думаше:
„Юнаци мои другари,
устрети ханджари ножови,
чистете кубур пищови,
пушките кремаклииките
Та чи ша идем на гости
в Мехрем бей село голяму,
на Аенските чифлици,
на Аенските конаци,
при Аенските синове.
Ръце им назад ша вържим,
в планината ша ги отведем,
главите ша им отрежим,
като на агне гергьовче,
като на пиле петровче.
да знай турчин душманин,
душманин проклет изедник,
че можем да му отсъдим,
отсъдим да му отмъстим
в планинските усои,
дето кракът му не ходи,
ни ходи, ни мой да стъпи.

Няколко години българските села от Тунджанското курито си отдъхват от жестоките притеснения.Зимно време хайдутите заравяли оръжието в една пещера при Пчелински рът , а те се окривали из балканските села и махлички.Но щом се пукнала пролетта и гората надявала новазелена премяна , малката дружина отново се връщала към стария занаят.
   В сражение с турските потери загинал силният , незабравим Димо Ялъмов , а Кольо Папареца бил тежко ранен в ръката.
   Край на хайдушкия скиталчески живот сложила руско-турската война от 1828-29 година. След края на войната след края на която се преселил в Бесарабия и до края на живота си – 1883 г. живял в с. Дермендере, Измаилски уезд. По време на пътя четата му охранявала изселващи се българи.

…“Изселниците от укрепеното селище Твърдица пътуват на групи в кервани, водени от опитни и уважавани хора. Първият керван е воден от Стойко Каменков, а вторият – от поп Паскал (Драгне Паскалев) от село Козарево. Защитата на първата група е поета от войводата Къргов, а казаци пазят втората. Пътуват през Сливен до сборната точка Стралджа, после през Стара планина – Шумен – Силистра – Браила – Исакча – Сатуново. “ източник на цитата: iuliapetrova.wordpress.com
Всичко това е описано от самия Генчо Къргов в неговите спомени, издадени от сина му Михаил Греков във („Войводата Генчо Къргов“, София 1906 г. и „Спомени“ ОФ, София, 1971г.).

Източници: gourkovo.hit.bg, връзка към пълнита статия – линк
nikolinavalentinova.blog.bg, връзка към пълнита статия – линк

Друг герой-хайдутин не от областта на легендите, забравен, не знам защо, от историята, е Генчо Къргов от с. Хаинето, или сегашното Гурково. Като си дошъл една вечер от гората, заварил трима турци, оскотели от пиене, насядали около огнището, а младата му невяста, смъртнобледа, им пече пиле на шиш. Кипнал буйният планинец, развъртял брадвата, надробил ги на късове и потънал в гората. Оттогава от Сливен до Калофер и от Стара Загора до Габрово малката му чета сеела мъст и отплата на тираните. На нея се приписва убийството на кърджалийския главатар Кара Феиз. Когато през 1829 година Дибич[1] минава Балкана, Генчо Къргов с четата си се присъединява към руската войска и ранен в крака, я придружава до Одрин. След оттеглянето на русите Генчо с много свои съселяни (35 коли минали Балкана през Твърдица) се преселват в Бесарабия, в с. Дермендере, където умира през 1883 г. Сега читалището в с. Гурково носи неговото име. В казанлъшкия музей се пази песен за Генчо войвода, който с дружината си се готви да нападне с. Мехрем бей — Сливенско.
Източник: Чудомир. Съчинения в три тома, № 3

Войводи

Страници

Търсене