Георги Христов Златков, известен като Маламата или Малама, е български хайдутин и революционер, роден през 1851 година в пашмаклийското село Горно Дерекьой, тогава в Османската империя, днес Момчиловци в Родопите. Като млад става хайдутин и хайдутува в Родопите и по Беломорското крайбрежие в четите на капитан Петко войвода, борейки се за защитата на християнското население от произвола на османската власт и башибозука. След Руско‑турската освободителна война Маламата се преселва в Станимака (днешен Асеновград) в Източна Румелия, където се включва в местния обществен и революционен живот и постепенно се превръща в един от авторитетните дейци на Пловдивския македонски комитет.
В началото на юни 1895 година капитан Петко войвода и Георги Христов Маламата пристигат в Станимака, изпратени от Македонския комитет, за да набират доброволци за чета, предназначена за действие в Македония. Със събрани средства – 8000 лева, отпуснати от Пловдивското македоно‑одринско дружество – те организират и въоръжават чета, известна като Станимашката чета, чиито войводи стават именно Маламата и негови съратници. Четата се формира в Пловдив и Станимака и окончателно е окомплектована в село Лъджене; наброява 73 души, като преобладават бежанци и изселници от Македония, решени да се върнат с оръжие да се борят за свободата на родните си места.
От Лъджене четата на Маламата преминава границата и се насочва към Лещен в Неврокопско, а оттам – към Либяхово, в рамките на координираната Четническа акция на Македонския комитет от 1895 г. В хода на акцията Станимашката чета взаимодейства с Трета сярска дружина на поручик Тома Давидов, като целта е с въоръжени демонстрации да се привлече вниманието на Великите сили към македонския въпрос и да се покаже, че българите в Македония са готови на организирана борба. Научавайки за появата на четата, башибозук от Неврокоп тръгва да я пресрещне към Либяхово; в последвалите сражения акцията не води до трайно военно освобождение, но има голям пропаганден и морален ефект.
В публикации за дейността на Върховния македоно‑одрински комитет и четите в Пирин и Беломорието се посочва, че Георги Христов Маламата по-късно се присъединява към Върховния комитет, а около 7 години броди с четите на петричкия войвода Дончо Златков в Пирин и Малешево; с него воюва и известната четничка Екатерина Арнаудова – Арнаутчето. Това поставя Маламата в прехода от родопско‑беломорското хайдутство на капитан Петко към върховистките четнически акции в Македония и Пирин в края на XIX век. По сведения в източниците Маламата загива около 1895 година, като животът му завършва в същата епоха, в която Станимашката чета се вписва в голямата Четническа акция на Македонския комитет.
В българската историческа памет Георги Христов Маламата остава като родопски хайдутин от четите на капитан Петко и революционер, който след Освобождението не „сложил оръжието“, а го насочил към новата цел – освобождението на Македония и обединението на българите отвъд новата граница. Името му присъства в списъците на българските революционери заедно с други носители на името Георги Христов, като е разграничен с прозвището „Маламата“, за да се подчертае специфичният му път – от Горно Дерекьой през Родопите и Беломорието до Станимака и четите в Неврокопско.
Източници:
- „Георги Христов – Маламата“ – Уикипедия (биографични данни: раждане в Горно Дерекьой през 1851 г., хайдутуване в Родопите и Беломорието с капитан Петко, преселване в Станимака, Станимашката чета и участието в четническата акция 1895 г., численост 73 души и маршрут Лъджене – Лещен – Либяхово).
- Страница „Георги Христов“ – Уикипедия (пояснение за различните личности със същото име, включително „Георги Христов – Маламата (?–1895), български революционер“).
- Статия „Петко войвода“ – Уикипедия (епизод за началото на юни 1895 г., когато капитан Петко и Георги Христов Маламата пристигат в Станимака, изпратени от Македонския комитет, за да набират доброволци за чета).
- Публикации на тракийски и македонски дружества и медии („126/125 години от смъртта на капитан Петко“, „На този ден…“), в които се описва как Петко войвода и Георги Христов Маламата организират във Станимака Пловдивско‑станимашка чета за акцията в Македония.
- Публикации и постове за Екатерина Арнаудова – Арнаутчето, където се споменава, че Георги Христов Маламата се присъединява към Върховния комитет и около 7 години броди с четите на петричкия войвода Дончо Златков.