Георги Кондолов (Желязко Димитров Кондолов, 1858–1903) е български революционер и войвода на ВМОРО, един от главните ръководители на Преображенското въстание в Странджа и символ на борбата за освобождение на Одринска Тракия. Той съчетава опита на моряк и търговец с организаторски талант, превръщайки се в ключова фигура за Странджанския революционен район.
Ранни години и път към революционното движение
Желязко Кондолов е роден през 1858 г. в село Велика (старо име Факия махле или Балабан махле) в Малкотърновско, тогава в Османската империя. Произхожда от заможно семейство – родителите му са дребни търговци и земеделци, а самият той още от млад навлиза в търговията и мореплаването по Черно море и Егейско море.
Занимава се с дърводобив и търговия с дървен материал, както и с морски превози, като управител и капитан на малки кораби; затова в началото е известен като Желязко, капитан Кондолов. Контактът с различни пристанища – Варна, Бургас, Цариград, Солун – разширява кръгозора му и го сблъсква с идеите на българското националноосвободително движение.
През 90‑те години на XIX век, след Освобождението на България, той все повече се концентрира върху съдбата на останалите под османска власт българи в Тракия и се включва в дейността на ВМОРО. В този период приема революционното име Георги (често в източниците се среща и като Георги Кондолов), под което остава в историята.
Във ВМОРО и подготовката на Преображенското въстание
Кондолов става член и деец на ВМОРО в Одринския революционен окръг и бързо се издига до ръководител на Малкотърновския революционен район. Използвайки своя опит, той организира мрежа от тайни комитети по селата в Странджа, изгражда складове за оръжие и боеприпаси и подготвя населението за въстание.
Заедно с Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Христо Караманджуков и други дейци, Георги Кондолов участва активно в подготовката на Преображенското въстание. На конгреса на Петрова нива през юли 1903 г. той е избран за член на Главното ръководно боево тяло на Одринския революционен окръг и за началник на въстаническите сили в 12‑и Паспаловски район.
Войвода на чета и роля в Преображенското въстание
Като войвода Георги Кондолов оглавява чета, в която влизат Паспаловската и Мокрошевската „смъртни дружини“ – подбрани, заклети четници, готови да се жертват в най‑опасните акции. В навечерието на въстанието чета от 97 души под негово командване има за задача да унищожи турския гарнизон в село Паспалово – ключов пункт за контрола върху района.
На 19 август 1903 г. (ст. ст.), в деня на избухването на Преображенското въстание, Кондолов и четата му нападат Паспалово, подпалват казармите и административните сгради и нанасят значителни щети на гарнизона, макар да не успяват напълно да го унищожат. Тази акция е един от сигналите за началото на въстанието в Странджа и дава кураж на местното население.
В следващите седмици Кондолов води четата си в поредица от боеве с редовни войски и башибозук, отбранявайки странджанските села и подпомагайки евакуацията на жени и деца към по‑сигурни места. Въпреки успешните действия на отделни чети, общата слабост на международната подкрепа и превъзходството на османската армия водят до потушаването на въстанието.
Портрет на Кондолов от Антон Митов. Национален военноисторически музей
Раняване и смърт
По време на един от боевете Георги Кондолов е тежко ранен. Според източниците, раната се оказва фатална – въпреки опитите на четниците да го спасят, той умира през септември 1903 г. (точната дата варира в различните биографични справки).
Неговата смърт настъпва в момент, когато Преображенското въстание вече е в своя трагичен край – селата са подложени на масови изгаряния, а населението – на бежанство. Въпреки това образът му се запечатва в съзнанието на странджанци като пример за твърдост и саможертва.
Памет и почит
След Освобождението на Одринска Тракия от османска власт (макар и за кратко) и особено след Балканските войни, Георги Кондолов е признат като един от главните герои на странджанската борба. В района на Царево (Василико) и Малко Търново има паметници и паметни плочи, посветени на него и на Преображенското въстание.
В Царево една от улиците и училища носят неговото име, а в местния музей се пазят материали за дейността му. В националния пантеон на революционното движение Георги Кондолов се нарежда до Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Христо Караманджуков и другите водачи на Одринския революционен окръг, а в тракийските и странджански организации името му често се споменава по време на възпоменателни чествания на Петрова нива.
Основни източници
- „Георги Кондолов“, Уикипедия.
- „Георги Кондолов“, Tsarevo.info – местен исторически очерк.
- Публикации за Преображенското въстание и Одринския революционен окръг.
В Малко Търново се намира паметник костница на Георги Кондолов и музейна сбирка, а в Националния военноисторически музей се пазят пелерина и пушка, принадлежали на Кондолов.
източник на изображенията – bg.wikipedia.org
Детайли за гибелта на Георги Кондолов
Откъс от книгата ”Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г.” от Христо Силянов.
На юг от Малко Търново се простираше участъкът на Георги Кондолов, който обхващаше селата: Мокрешово, Паспалово, Курудере, Едига и др. И по своето местоположение, и по въстаническите си сили – около 200 въоръжени хора — този участък беше един от най-важните и най-надеждните. В него имаше да се извършат през първата нощ три акции: да се скъсат телеграфните линии М. Търново – Дерекьой и Дерекьой – Лозенград; да се нападне и унищожи турското село Сазара, известно по кръвожадността и разбойнишкия дух на своите жители; да се разбие турският гарнизон в Паспалово. Първата акция се извърши от курудеренци, втората — от 75 души селяни, а третата – от 97 селяни и четници, предвождани от началника на участъка Георги Кондолов.
С Кондолов се запознах още в Бургас, а по-сетне до заминаването ни имах случай да го опозная по-отблизо в Гергебунар. Човек-планина. Куртка, панталони, цървули — всичко трябваше да се приготвя за него специална мярка. Интересно беше в гергебунарския лагер да се гледат изправени един до друг Кондолов и малкият Митю: няколко митювци можеха да се вместят в херкулесовата снага на Кондолова. Всякога важен и мълчалив, Георги Кондолов – дядо Жечо, както го наричаше населението в Странджа – се чувствуваше горд със своето минало: войвода на доброволческа дружина в Кърджали през Сръбско-българската война и революционен деец в М. Търновско до въстанието.
Разчитайки на неговата опитност, конгресът на Петрова нива му повери тоя важен участък. Аз ще спра по-подробно върху станалото през първата нощ в Кондоловия участък, защото е много характерно за нашите нападателни действия изобщо, и после, защото в едно от нападенията намери своя гроб самият Георги Кондолов.На 5 срещу 6, към полунощ, курудеренци пресекли телеграфната жица Малко Търново — Дерекьой на едно разстояние от 5 километра, в местността Капинадере до Студената вода.
За нападението на Сазара бяха определени 74 селяни. Разделени на три части, те нападнаха селото след полунощ, но съгледани от патрула, се видели принудени да спрат. Турците бързо заели позиции по камъните из самите улици на селото и открили дружен залпов огън. Много от нашите колибари ударили на бяг. Останалите залегнали, а други започнали да горят крайните къщи. До зори се продължавала престрелката, но нашите не могли да запалят повече от 6—7 къщи и два харма със снопи. Почнало се отстъпление и тогава паднал ранен въстаникът Георги Савов от Дриновци. Прибрали му само оръжието, а него оставили там, гдето е паднал. След оттеглянето на нашите турците веднага почнали да гасят пожара; тогава нашите от близкия връх, където се били прибрали, дали няколко залпа. Турци и кадъни се разбягали с писъци, като оставили няколко души мъртви. През деня сазарци натоварили всичката си покъщнина и се приготвили да бягат, но пристигналият вечерта аскер ги спрял. Гърците в Едига посрещнали с радост съселяните си българи и ги питали дали ще има помощ и от Мора (Гърция). На другата вечер гърците от това село секли с особено усърдие телеграфните стълбове между Дерекъой и Лозенград.
За нападението на паспаловския гарнизон бяхме определени 97 души. Щяхме да почнем в 7 1/2 часа по турски, като изгрее месецът, но гърмежите от Стоилово ни заставиха да побързаме. При все това аскерът успя да се приготви и разположен по къщите, ни посрещна със залпове. Престрелката ту се усилваше, ту отслабваше. Чуваше се нашето непрекъснато ура, а войводата ни Кондолов със своя гръмлив глас викаше към аскера: „Теслим олун бе, едепсизлер!” (Безсрамници, предайте се!). И веднага засвирваше нашият тръбач. Турците отвръщаха със своята тръба и с усилен огън. Милязиминът, докато се облече, три пъти си надявал панталоните наопаки и викал на аскера: „Кераталар, бен сизе демедим ми, бу паспалъларън иши дейлдир!” (Безобразници, не ви ли казвах аз, че тази работа не е на паспаловци!).
Така се води сражението до сутринта, когато при нас се яви един въстаник и покани войводата да го разведе при позициите на селяните, защото някои били уж напуснати. Водачът спрял пред къщата на селския бакалин грък, откъдето се дали три изстрела и Кондолов паднал пронизан в корема. Предателят веднага получи заслуженото, но войводата не можеше вече да се държи на краката си и бяхме принудени да го пренесем на Паспаловска могила. Целия ден аз прекарах там с него и бях свидетел на неговите ужасни страдания, които се чувствувам безсилен да опиша. Целия ден той непрекъснато се гърчеше от болки, а коремът му постоянно се надуваше. При всяко усилване на болките той се обръщаше към мен и с умоляващ глас ми шепнеше: „Застреляй ме!…”. Аз се въздържах и го утешавах, че скоро ще дойде Докторът, за когото бях изпратил куриери.
Привечер се събраха на могилата въстаниците от Паспалово и Мокрешово, но Доктора все още го нямаше. Войводата пожела да се види за сетен път обиколен от своите момчета. С разтреперан глас, прекъсван от страшните гърчения и болки, той каза на четата няколко прощални ободрителни думи и определи за свой наместник Иосифа. Никой вече не можеше да удържи сълзите си. Всички, навели глави, оплакваха милия си войвода.
След това той, спокоен вече, настоятелно ни замоли да турим край на мъките му. А лицето му все повече се изкривяваше от болки, коремът му се беше страшно подул и съзнанието му взе да се помрачава. Дълго време се колебахме, но най-после бяхме принудени да се покорим на молбите му!…Сутринта го погребахме на същата могила.
Умря той и потопи всички ни в неизразима скръб — не защото умря — ний всички тука ще умрем, — а защото умря незаслужено, случайно, в момента, когато ни беше най-необходим и когато беше в правото си да се наслади от плода на своите дългогодишни трудове и усилия. Доста време прекарах с тоя ратник за свобода, достатъчно проникнах в неговата душа и сърце и смея да кажа, че той напълно заслужи да кажем всички за него:
Умря сиромах за правда,
за правда и за свобода!…Източник: www.tsarevo.info, линк
Паметникът на Георги Кондолов в центъра на град Царево
източник на изображението – wikimapia.org, линк
Паметникът на Георги Кондолов в Бургас
източник на изображенията – -www.dreamstime.com, линк, линк
НЧ „Георги Кондолов – 1914“ град Царево