Калеш Димко е български хайдутин войвода от Македония (Битолско–Прилепско), действащ във втората половина на XIX и началото на XX век, чиято дейност е описана от Антон Страшимиров в книгата „Македонски войводи (по разкази на живи свидетели)“. Страшимиров го нарича „легендарен български битолски войвода“ и разказва как като момче отива при стария дядо Кузман, за да научи за живота му; в диалога си Кузман го „закача“ с думите, че е „уловен на здрава въдица от Калеш Димко войвода“, което свидетелства за огромната харизма и влияние на Димко върху младите комити.
Според краткия биографичен очерк, съставен на базата на тези разкази, Калеш Димко е активен в Прилепско през втората половина на XIX век, а през 1885 г. в четата му участва и дядо Андрей, който по-късно става известен в местните предания. Той се нарежда сред македонските войводи от преходния период – между класическия хайдутлук и организираното четническо движение на ВМОРО – редом с Ильо войвода, Спиро Църне, дядо Ангел, Христо Чемков и Йордан Гавазов, събрани в сборника на Страшимиров.
Името „Калеш“ идва от народната употреба („калеш“ – хубав, строен младеж/момък, но и като прозвище), което подчертава младежката му смелост и привлекателност в народната памет. Във фолклорните текстове и публицистиката той е представян като войвода, който умее да съчетава оръжието с песента и тамбурата – образ, типичен за македонските комитски войводи от епохата.
Основни източници
- „Войвода Калеш Димко“, historyofbg.com.
- Антон Страшимиров, „Македонски войводи (по разкази на живи свидетели)“ – глави за Калеш Димко.
- Очерк „Спиро Църне и Калеш Димко – двама от македонските войводи“.
- Публикации, цитиращи Страшимиров и легендите за битолския войвода.