Марин Добрев Чолаков, известен с псевдонимите Стефан и Шунков, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и войвода на първата организационно-агитационна чета в Западна Тракия.
Произход и образование
Марин Чолаков е роден на 23 юни 1877 година в село Кьопеклии, Провадийско, тогава в Османската империя, днес в България, в семейството на Добри Жеков и Хрусана Добрева. Завършва първи клас в Шумен, след което следва четири години в Софийското рисувателно училище.
Първата агитационна чета в Западна Тракия
През март 1901 година Марин Чолаков напуска училището и заминава за Чепеларе по покана на Вълчо Антонов, началник на революционния пункт на Върховния македоно-одрински комитет. Първоначално е секретар на четата на Антонов, но скоро е назначен за самостоятелен войвода на първата организационно-агитационна чета в Западна Тракия, действаща в района на Гюмюрджина с цел организиране на местни комитети и събиране на средства за самоиздръжка. На 11 май 1901 година (стар стил) четата му напада пашовския син Нури бей край река Арда и избива шестимата му въоръжени охранители, а самият Нури, макар и ранен, успява да избяга.
Дейност в Гюмюрджинско и Дедеагачко (1902–1903)
През август 1902 година Марин Чолаков навлиза в Гюмюрджинско с обединената чета на Константин (Вълчо) Антонов, в която участват и бъдещите войводи Тане Николов и Димитър Запрянов. След заболяване на част от четниците от тропическа малария и напускането на района от Антонов, Чолаков остава начело на четата в Дедеагачко.
Илинденско-Преображенското въстание
През октомври 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, Марин Чолаков ръководи нападение над турското село Кюстюкьой, Свиленградско, заедно с Михаил Сидеров и подпоручик Вълчо Славов. С двадесет и пет души четата напада селото, наброяващо около 150 къщи и защитавано от 200-членен турски гарнизон. След тричасово сражение, в което четата дава само трима убити, селото е опожарено, а четниците се оттеглят в село Хебибчево на българска територия.
По-нататъшен живот
След въстанието Марин Чолаков се оттегля от активна революционна дейност. В периода 1915–1918 година е кмет на село Градинарово. На 17 март 1943 година, като жител на същото село, подава молба за българска народна пенсия за заслуги в освободителните борби, която му е отпусната от Министерския съвет на Царство България. Умира на 23 декември 1957 година.
Източници
- Уикипедия – статия „Марин Чолаков“
- Patrioti.net – „Днес отбелязваме рождението на войводата Марин Чолаков!“
- Уикипедия – статия „Михаил Сидеров“
- Сборник „Тракия“, том II, 2002 г.
- Chr.bg – „За първи път в България: Първото българско кино“
| Чета на Чолаков през лятото на 1901 година | |
|---|---|
| Име | От |
| 1. Марин Чолаков | Градинарово |
| 2. Недялко Килев | Кръстополе |
| 3. Атанас Късия | Кръстополе |
| 4. Димитър Попето | Долна Джумая |
| 5. Симеон Дечев | Чепеларе |
| 6. Иван Калайджиев | Чокманово |
| 7. Георги Ангелов Кропчев | Чокманово |
| 8. Стою Сивков Бокат | Чокманово |
| 9. Цилю Тропчев | Габрово |
| 10. Христо Дьовлетлиев | Чокманово |
| 11. Васил Тодоров Топавичаря | Устово |
| 12. Христо Карпачов Кьосето | Карлуково |