Един от последните защитници на българската свобода – Станко войвода, става и първият хайдутин. И макар вестта за него да стига до нас от едно предание, несъмнено то е доказателство, че още в самото начало на чуждото владичество българинът е вдигнал оръжие срещу поробителя. Преданието разказва, че този войвода – представител на царската армия, заедно с воините си слиза от стената на Ловешката крепост, която продължава да брани свободата си и след падането на България под турско владичество. Стълбата е изплетена от косите на българките в крепостта. Станко войвода и неговият военен отряд стават хайдути и тръгват по планинските пътеки, за да защитават българите. От този ден Стара планина се превръща в убежище и символ на свободата. Там господар е войводата Станко.
източник: История на българите том V (Военна история)
Кусам (Станко Косан) войвода
ПОСЛЕДНАТА ПАДНАЛА КРЕПОСТ
Ловеч е един от последните български градове крепости, които падат под османска власт (в 1446 г., 1462 г. или 1481 г. – точната дата не е известна). Първоначално било сключено споразумение с османците, според което Ловеч приел статут на васален град, запазващ до известна степен своята независимост. Това положение обаче било нетърпимо за завоевателите, които решили да сломят окончателно ловешката съпротива. Според народните предания по това време крепостта се отбранявала от Кусам (Станко Косан) войвода. Той управлявал мъдро, а в злокобния час отбранявал крепостта храбро, но неуспешно. Когато нямало повече накъде да се отстъпи, той (заедно с още 300 души) избягал от крепостта, излязъл в Балкана и станал първият хайдутин:
Не мога, Милане, да пея,
че тук ходи Кусан войвода,
с триста юнаци, да коли
турци, потурнаци,
той ме беше залюбил
като беше войвода
на Ловеч града голяма
източник: otechestvo.bg, връзка към цялата статия – линк