Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю)

дядо Желю войвода

ЖЕЛЬО ХРИСТОВ ЧЕРНЕВ (дядо Жельо Войвода) е един от най-известните възрожденци от нашия край. Роден е през 1828 г. в Ямбол, израства в с. Карапча (Маломир).
През 1858 г. е хайду­тин в четата на Дими­тър Калъчлията. В 1867 г. е помощник на войвода­та Панайот Хитов, където знаменосец е Ва­сил Левски. По време на Априлското въстание Жельо войвода е в Браила, откъдето заминава за Сърбия. Там Пана­йот Хитов, главен войвода на българските че­ти, отново го определя за свой помощник-войвода. Жельо Христов е упълномощен да събира доброволци в Сърбия, Румъния, Русия и Бълга­рия. На 20 август 1877 г. с разрешение на рус­кото командуване е създадена доброволческа­та чета на дядо Жельо, наброяваща около 300 души. В края на 1877 г. тази чета се обединява с четата на Панайот Хитов и наброява около 1000 души.
Под ръководството на двамата вой­води четниците действуват в Еленския и Котленския Балкан, където ги заварва вестта за сключването на Санстефанския мирен дого­вор.
През 1885 г. дядо Жельо участвува в Сръбско-българската война.
За участието си в Освободителната рус­ко-турска и Сръбско-българската война е наг­раден с кръст за храброст и сребърен медал.

Печатите на дядо Жельо войвода

Печат на дядо Жельо войвода

Във фондовете на Ямболския исторически музей се съхранява личният печат на Жельо Христов Чернев (дядо Жельо войвода), както и печата на четата на Панайот Хитов, в коя­то той е подвойвода от 1867 г.
С първия печат са подпечатвани докумен­ти, свързани с живота на войводата след Съ­единението. Той е кръгъл по форма, бронзов печат, с текст „ВАЙВОДА ЖЕЛЮ ХРИСТОВЪ“, вписан между два концентрични кръга. В сво­бодното вътрешно пространство на печата е изобразен лъв, изправен на задните си кра­ка, с вдигната опашка, обърнат наляво и стъ­пил върху повалено турско знаме. Диаметър -23 мм; височина на. буквите 3 мм.

Печат на дядо Жельо войвода

Вторият печат е от времето, когато Жельо Христов е подвойвода в четата на Па­найот Хитов (1867 г.). Представлява кръгла медна пластина с надпис „НАРОДЕНЪ БЪЛГАР­СКИ ПЕЧАТЪ БАЛКАНСКИ „867“. В средата на печата е изобразен лъв надясно, който в ед­ната си лапа държи кръст. Върху главата на лъва има корона с кръст. Диаметър – 47 мм.
Печатът е включен в националния музеен фонд. Христина ЖЕНКОВА отдел „Възраждане“ източник:, връзка към цялата статия – линк


Паметникът на Желю Войвода в с. Маломир, Ямболско
Паметникът на Желю Войвода в с. Маломир, Ямболско
източник на изображението – Дядо Желю Войвода Community, връзка към страницата – линк

знамето на доброволческата чета на Жельо войвода, която участва в Руско-турската освободителна война от 1877-78 г
знамето на доброволческата чета на Жельо войвода

От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Жельо войвода, която участва в Руско-турската освободителна война от 1877-78 г.- линк
Оцеляло в огъня на боевете и грижливо пазено , днес то е една от най-ценните бойни реликви в музея. Неговата стойност е още по-голяма, като се има в предвид, че е единственото запазено знаме на българска доброволческа чета у нас.
На 20 август (1 септември) 1877 г. е рождената дата на четата на дядо Жельо. Същия ден тя получава своето трицветно знаме. За произхода на знамето липсват преки данни.
Върху знамето на четата на дядо Жельо войвода е избродирана датата на нейното създаване – „1877 ав. 20”. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици – бяла, зелена и червена – с тази особеност, че външната му страна е изрязана зигзагообразно. Изработването на знамето на дядо Жельовата чета в същия ред на цветовете показва, че този ред вече се е наложил в съзнанието на народа. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода”. Цялото знаме е шито на ръка.
Пръв честа да носи знамето има един от най-достойните на четата – Гочо Тодинов от с. Медникарово, Харманлийско (Старозагорска област).

Из статията на Ташо И. Ташев – Към въпроса за знамето и дейността на четата на Жельо войвода, Известия на НВИМ, Т.ІІ, София, 1977 г.- линк източник  – Дядо Желю Войвода Community, връзка към страницата – линк


Наследниците на дядо Жельо войвода

Наследниците на дядо Жельо войвода

Желю войвода е бил женен за бесарабската българка Мария, родена в Болград- Русия, починала в М.Търново през 1923г. От този брак е имал 2 деца Василка и Христо. На снимката е семейството му- в дясно- съпругата му Мария, в центъра- сина му Христо и в ляво дъщеря му Василка.

източник  – Дядо Желю Войвода Community, връзка към страницата – линк


Книги за дядо Жельо войвода

Жельо войвода

През 2005 г. Михо Г. Михов написва исторически очерк за Дядо Желю Войвода и тази мъничка книжка излиза на бял свят благодарение на него и издателство “ ИСПОР “ Ямбол.

Автор: Михо Г. Михов
Издателство: „ИСПОР“ Ямбол
Година на издаване: 2005

източник  – Дядо Желю Войвода Community, връзка към страницата – линк


Дядо Жельо поборникът

Дядо Жельо поборникът" на Иван Джамбазов
Снимка: Издателство „Божич“

Нова книга разказва за един от именитите поборници за Освобождението на България от турско робство – легендарния Дядо Жельо войвода – най-близък съратник на Раковски, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Левски, Ботев и Каравелов.

Романизираната му биография „Дядо Жельо поборникът“ на Иван Джамбазов, дело на бургаското издателство „Божич“, е написана на базата на спомените за войводата на негови родственици, съхранили паметта за преживените от него събития през хайдушкия му и по-късно революционен живот, както и за неговото отношение към редица проблеми в уредбата на младата българска държава.

Изданието е в два тома, като първият обхваща времето от хайдушкия период до Сръбско-турската война, а вторият – участието на войводата в Априлското въстание, Освободителната война, Съединението, Българо-сръбската война и дните до смъртта му на 31 май 1893 г. Авторът е използвал за написването им автентични разкази на снахата на Дядо Жельо – Иванка Демирева, предадени й от дъщерята на войводата и нейна свекърва Василия, на внук му Иван Демирев, на внучката му д-р Мария Желева, както и спомените на най-близкия му приятел Панайот Хитов, а също и източници от военно-историческия архив. източник: в-к Десант, връзка към цялата статия – линк


За родното място на дядо Жельо войвода

Има спор къде е роден Желю войвода- в Сливенска, или Ямболска област. В една история се говори за това как около 1854 г. Желю войвода спасява от турска разправа в Ришки проход две млади българки, отвличани от татари. Тази случка послужва на Илия Блъсков, да напише повестта си „Изгубена Станка“ и дава повод на сливналии, да нарекат едно село, което съществува и до днес на името на войводата. Моето семейство е приело (без кой знае какви доказателства), че Желю е роден в с. Маломир, Ямболско.

паметна плоча дядо Жельо войвода

източник  – Дядо Желю Войвода Community, връзка към страницата – линк


Гробът на Желю Войвода в с. Маломир.