Генерал-майор Иван Парашкевов Пашинов (5 януари 1862, Свищов – 28 февруари 1936, Пловдив) е български офицер, командир на 23-ти пехотен шипченски полк през Балканската война (1912–1913) и на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915–1918).
„Изучаването на родната история създава душевното единение, силния дух, подготвя утрешния подем и бъдещите подвизи.“
„Изгледала скъпи синове в скръбни дни, закалила ги в нещастието и откърмила ги със славните подвизи на техните бащи и деди, България ще преуспее!“
Произход и ранни години
Иван Пашинов е роден на 5 януари 1862 г. в Свищов. През 1877 г. емигрира във Влашко. Малко по-късно същата година избухва Руско-турската война (1877–1878) и той прави опит да се запише като доброволец в Българското опълчение, но молбата му не е удовлетворена, тъй като е едва 15-годишен. На 17 октомври 1880 г. постъпва на военна служба, а през 1883 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик, зачислен в Орханийска № 11 пеша дружина.
Сръбско-българска война (1885)
По време на Сръбско-българската война подпоручик Пашинов е командир на рота в 7-и пехотен преславски полк. С ротата си участва в Сливнишкото сражение (5–7 ноември) и в сражението при Пирот (14–15 ноември).
Военна кариера до Балканската война
На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, през 1888 г. – капитан, през 1899 г. – майор. През 1900 г. е завеждащ домакинството на 16-и пехотен ловчански полк. През 1904 г. е произведен в чин подполковник. През 1909 г. е назначен за помощник-командир на 9-и пехотен пловдивски полк, а през 1910 г. е произведен в чин полковник. През 1911 г. е назначен за командир на 23-ти пехотен шипченски полк.
Балканска война (1912–1913)
По време на Балканската война полковник Пашинов е командир на 23-ти пехотен шипченски полк, с който участва в боевете при Одрин.
Първа световна война (1915–1918)
В Първата световна война е командир на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия, в чийто състав влизат 23-ти пехотен шипченски полк, две и половина планински батареи и два ескадрона. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор и до края на войната е началник на 10-а беломорска дивизионна област. След войната, на 31 октомври 1918 г., преминава в запаса. По време на военната си кариера служи и в 6-и пехотен търновски полк.
Последни години и памет
Генерал-майор Иван Пашинов умира на 28 февруари 1936 г. в Пловдив. Погребан е в Стара Загора, Пантеон „Чадър могила“. Автор е на двутомното издание „Военна история на 23-ти пехотен шипченски полк“ (София, 1931).
Военни звания
- Подпоручик (30 август 1883)
- Поручик (24 март 1886)
- Капитан (1888)
- Майор (1899)
- Подполковник (1904)
- Полковник (1910)
- Генерал-майор (15 август 1917)
Награди
- Военен орден „За храброст“ III степен 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен и V степен на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ с военна лента и на обикновена лента
Източници:
- „Иван Пашинов“, Уикипедия.
- Руменин, Румен. „Офицерският корпус в България 1878–1944 г.“, т. 5 и 6, София, 1996.
- Йотов, Петко; Добрев, Ангел; Миленов, Благой. „Българската армия в Първата световна война (1915–1918): Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995.