(Никола Хаджикръстев Върбанов)
Никола Хаджикръстев Върбанов, известен като Никола Войводов, е български революционер от епохата на Възраждането и един от ранните дейци, които подготвят въоръжена борба срещу Османската империя. Роден е през 1842 г. във Враца в семейството на заможния търговец хаджи Кръсто Върбанов. Получава добро образование първо в родния си град, а след това във френското училище в Бебек и в Робърт колеж в Цариград.
Още като млад Никола Войводов се включва в българското национално движение. Образованието му, езиковата подготовка и контактите му в Цариград и по Дунава го правят част от по-новото поколение революционери, които мислят не само за просвета и църковна независимост, но и за организирана въоръжена акция. По това той се отличава от по-ранните хайдушки войводи, защото принадлежи вече към епохата на модерното революционно дело.
След завръщането си от Цариград Никола Войводов развива дейност сред българската емиграция и революционните среди в Румъния и Сърбия. През 1867 г., с помощта на местни българи в Галац и със съдействието на сърбина Цветко Павлович, той успява за кратко време да организира малка, но добре подготвена въстаническа чета. В нея участват българи, сърби, черногорци, както и бившият руски офицер Николай Димитриевич Далматов.
Особено важна е идеята на Никола Войводов четата да изглежда като редовна военна част, а не като разбойническа банда. Според музейните и историческите публикации той държи хората му да имат вид на войска, която излиза на открито сражение срещу противника. Това показва модерното му разбиране за освободителната борба и желанието му българската кауза да изглежда достойно пред европейското обществено мнение.
Планът предвижда четата да премине в България през Радуевац в Сърбия. За да пристигнат по-бързо и да подготвят действията, Никола Войводов и знаменосецът Цветко Павлович се качват на австрийския параход Германия. Историците приемат тази акция като първия случай в българското националноосвободително движение, когато кораб е използван за революционна цел — девет години преди прочутото преминаване на Ботевата чета с Радецки.
На 20 август 1867 г., когато Германия акостира на русенското пристанище, турските власти вече са предупредени, вероятно след предателство. Параходът е посрещнат от редовна османска войска и полиция. Следва кратка, но ожесточена схватка на самия кораб, при която Никола Войводов и Цветко Павлович загиват. Така опитът за революционна акция приключва още при слизането, но оставя дълбока следа в историята на българското освободително движение.
Макар четата му да не успява да развие бойни действия във вътрешността на страната, делото на Никола Войводов има голямо значение. То показва, че още през 1867 г. българските революционери търсят нови форми на организирано настъпление, разчитат на международни връзки и мислят за дисциплинирани въоръжени формирования. В този смисъл Никола Войводов е сред предвестниците на по-късните акции на четите от 1868 г., както и на четническата тактика, която ще се развие през 70-те години на XIX век.
Паметта за него е особено силна във Враца. Родната му къща е превърната в къща-музей още през 1967 г. по повод 100-годишнината от гибелта му. Днес тя е част от Етнографско-възрожденския комплекс Никола Войводов към Регионалния исторически музей във Враца и пази документи, снимки и материали за живота му. Никола Войводов остава в българската история като образован, решителен и рано загинал революционер, който дава пример за смелост и модерно мислене. Макар да не е толкова популярен, колкото Ботев, Левски или Панайот Хитов, той има важно място сред онези дейци, които подготвят почвата за големите революционни действия от следващото десетилетие.
Източници:
– „Никола Войводов и Цветко Павлович“, карта „На времето – Враца“.
– „Никола Войводов – врачанинът, вдъхновил Ботев“, Open Vratsa.
– „Никола Войводов“, страница на Регионален исторически музей – Враца.
– „Никола Войводов – първият наш радетел за свобода, използвал кораб за революционна акция“, БНР Видин.