Произход и ранни години

Никола (Кольо) Коев, известен като Мамин Кольо, е български революционер и войвода на ВМОРО, борец за свободата на българите в Македония и Одринска Тракия. Роден е в Хасково на 20 март 1880 г. в семейство на занаятчията Кою Николов.

Братов син е на войводата Тане Николов – баща му Кою е по-големият брат на бъдещия прочут войвода. Като дете и младеж расте в среда, наситена с патриотични идеи и разкази за борбата в Македония, което предопределя и собствения му път.

Прозвището „Мамин“ идва от народната песен и от факта, че още млад става комита – „мамин Кольо, мамина комита…“, като образът му се слива с фолклорния герой от песните за комити от Хасковско и Тракия.

ВМОРО и Илинденско въстание

В началото на XX век Мамин Кольо се включва активно във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Още от 1901 г. работи в Хасково и околните селища за събиране на помощи и набиране на хора за македоно-одринските чети.

През 1903 г. заедно с четата на Иван Наумов – Алябака, назначен за организационен войвода в Крушевско, влиза в Македония, за да участва в Илинденското въстание. Той е сред младите четници, които поемат тежестта на боевете в Македония и Одринско, като се сражава срещу османската армия и башибозука в районите, поверени на неговите чети.

По-късно участва и в други чети на ВМОРО, действащи в Одринско и Беломорието, като се утвърждава като опитен четник и подвойвода, познаващ добре местността и хората.

Подвойвода при Тане Николов и Балканските войни

От 1912 г. Мамин Кольо е подвойвода и байрактар в четата на своя чичо Тане Николов, един от най-известните войводи на ВМОРО. С четата на Тане Николов участва в действията в Македония и Тракия, които съпътстват Балканската война (1912–1913 г.).

При защитата на прохода Елидже (Беломорския проход) Мамин Кольо вече се проявява като самостоятелен войвода, командващ свои чети в боевете срещу османските сили. В публикациите за него се подчертава, че е един от най-способните помощници на Тане Николов и че в решителни моменти поема командването на самостоятелни отряди.

През зимата и ранната пролет на 1913 г. Мамин Кольо взема участие в т.нар. „Покръстителна мисия“ на Българската екзархия и Светия синод в Родопите и Гюмюрджинско, охранявайки духовната мисия за покръстване на местни помаци. Четите на Тане Николов и на Мамин Кольо осигуряват защитата на духовници и учители в условията на напрежение и ответни действия от страна на местни противници и османски власти.

По-късен живот и смърт

След 1924 г. Мамин Кольо се оттегля от революционна дейност. До 1945 г. работи като мелничар в Асеновград заедно с Тане Николов, като двамата поддържат тесни връзки с бивши четници и съратници от годините на борбата.

От 1949 г. до смъртта си през 1961 г. живее в родния Хасково. Умира на 30 юли 1961 г., на 81-годишна възраст, в Хасково, където е и погребан.

Днес е запомнен като „забравеният войвода на ВМОРО“, чието име остава основно в народните песни и старите фотографии с четите на Тане Николов. Съвременни публикации и инициативи на хасковски краеведи и общественици се опитват да върнат паметта за него като за един от онези войводи, които не търсят слава, а оставят делото си да говори вместо тях.

Източници:
– „Никола Коев“, Уикипедия.
– „Мамин Кольо – забравеният войвода на ВМОРО“, Viapontika.
– „Защо воеводата Мамин Колю има такова прозвище“, 24 Часа.
– „Никола Коев (Мамин Кольо) – кой стои зад името“, World of History BG.
– „МАМИН КОЛЮ“, The Bulgarian Times; локални публикации от Хасково.