Иван Тодоров Драсов е български националреволюционер, общественик и държавник, един от най-изтъкнатите съратници на Васил Левски в Ловеч и по-късно първи кмет на града след Освобождението. Роден е на 19 март 1848 г. в Ловеч в заможно търговско семейство – баща му Тодор Драсов произхожда от богатия род Драсови и търгува с Виена, Будапеща и Брашов.
Учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети апостоли“ в ловешката махала Дръстене, а по-късно продължава образованието си в чужбина – в търговско училище в Писек и след това в Прага, което му дава солидна подготовка и езикови знания. След завръщането си в България се занимава с търговия, но бързо се включва и в обществено-културния живот на Ловеч.
Революционна дейност и Ловешкият комитет
Иван Драсов е деец на ловешкото читалище „Наука“, участва в театралните представления и местните просветни инициативи. Когато през 1869–1871 г. Васил Левски идва в Ловеч с идеята да създаде комитет, Марин поп Луканов посочва именно Драсов като един от най-подходящите хора за тази работа.
В дома на Иван Драсов е свикано първото събрание на Ловешкия частен революционен комитет. Той става негов водещ деятел – според едни източници председател, а според други сигурно секретар, като освен това изпълнява и функциите на секретар на Централния български революционен комитет в Ловеч, когато градът е обявен от Левски за „център“ на Вътрешната революционна организация.
Като комитетски деец привлича нови съзаклятници, включително свои роднини Димо и Тодор Драсови и приятеля си Димитър Пъшков, участва в кореспонденцията на комитета, в събирането на средства, укриването и придвижването на Левски и в изграждането на Ловеч като своеобразна столица на революционната мрежа в Българско.
По време на Руско-турската война (1877–1878)
След избухването на Руско-турската война Иван Драсов се поставя в услуга на руското командване. Участва в създаването на т.нар. гълъбова поща между Зимнич и Свищов, чрез която до щаба на император Александър II се изпращат сведения за разположението и числеността на османските войски. Това увеличава доверието на руското командване към него.
Кмет на Ловеч и държавна служба
След второто Освобождение на Ловеч през август 1877 г. гражданите избират Иван Драсов за първи кмет на града (31 август 1877 – 30 юли 1878 г.). В това качество той полага основите на местната гражданска власт в тясно сътрудничество с Временното руско управление, организира възстановяването на града, общинското самоуправление и обществените дела.
По-късно е народен представител в I Велико народно събрание (1879 г.), секретар на Ловешкия окръжен съвет (1880–1881), а след това окръжен управител в няколко важни административни центрове – Берковица (1881–1882), Севлиево (1882–1883), Свищов (1883–1884), Търново (1884–1888) и Варна (1899–1901). Работи и като надзирател в Ловешката държавна болница (1895–1899). За службата си е отличен с граждански орден „За гражданска заслуга“ III степен.
Памет
Иван Драсов умира през 1901 г. Остава в историята като един от ключовите съратници на Васил Левски и водещ деец на Ловешкия революционен комитет, както и като първия кмет на Ловеч след Освобождението и активен държавен служител в първите десетилетия на свободна България. Съвременни изследвания и публикации все по-често подчертават ролята му както в националноосвободителното движение, така и в ранния политически живот на страната.
Източници:
– „Иван Драсов“, Уикипедия.
– „Иван Драсов – революционер и родолюбец“, Трета възраст.
– Денис Иванов, „Иван Драсов в навечерието на освобождението на България“ и изследвания за функциите му в Ловчанския частен революционен комитет.
– Публикации за Левски и Ловеч, за Ловешкия комитет и за местното управление след Освобождението.
Един от най-изтъкнатите дейци на Ловешкия революционен комитет, а след това и на „Привременното равителство в България“, Иван Тодоров Драсов, е роден на 19 март 1848 г. Противоречиви са обаче сведенията за точната му рожденна дата – според пенсионната му преписка Иван Драсов е роден на 19 март, а според Тодор Абазов (Кратка българска енциклопедия)и други автори – на 15 март 1848 г. в град Ловеч. Иван Драсов е син от втория брак на ловешкия търговец Тодор Драсов с Русанка, наследница на известна тетевенска фамилия. Тодор Драсов е заможен търговец, който имал отношения с Виена, Будапеща и Одеса, но умира рано и синът е принуден да напусне училище и залови с бащиния си занаят. Дюкянът му, който се намира в турската махала, става средище за младите ловчалии, които се събират тук да четат цариградски вестници и да обсъждат борбата срещу гръцкото духовенство. Иван Драсов, заедно с учителя Никола Ковачев, става инициатор на повечето от демонстрациите срещу Ловчанския владика. Участва активно и в дейността на читалището. Когато Васил Левски идва за първи път в Ловеч и споделя с Марин поп Луканов идеята си да образува тук комитет, първия, когото Луканов потърсва, е Иван Драсов. Драсов е избран за секретар на Ловчанския революционен комитет. Родната му къща става едно от основните средища на комитета. Левски и Ангел Кънчев обикновено отсядат у тях. Тук се получават и вестниците на Любен Каравелов и революционни брошури и документи, които се разпращат и до други комитети в страната. През 1871 г. заедно с Марин поп Луканов посещава Румъния. Кореспондира си и с Данаил Попов в Турну Мъгуреле, когото в отсъствието на Апостола осведомява за работата на комитета. Покрай революционната дейност намира време и да изпълни и една от главните роли в първото театрално представление в Ловеч (1872г.), подготвено с помощта на Ангел Кънчев. В началото на август 1872 г. Иван Драсов е предупреден, че османската полиция се интересува от дейността му. Напуска града и заминава да продължи образованието си в Чехия. Макар и ученик, първоначално в Писен (1872-1873), а след това и в Прага (1874), Драсов е в течение на всички начинания на БРЦК. Кореспонденцията му с Панайот Хитов, Любен Каравелов, Христо Ботев и Данаил Попов от тези години показва максимална осведоменост и голяма ангажираност спрямо българската кауза. По негова инициатива са основани частни революционни комитети на български ученици и студенти в Писек, Табор и Прага. Ловчалията е дописник и на комитетския вестник „Незавсимост“. През 1874 г. участва в общото събрание на БРЧК в Букурещ. От 1875 г. трайно се установява в Румъния. Сближава се с Христо Ботев и го подкрепя в конфликта му с Любен Каравелов. Избран е в новия състав на БРЦК на 12 авг. 1875 г. и след заминаването на Ботев в Одеса е фактическият организатор в подготовката на Старозагорското въстание (септември, 1875). Директивите му, съчетани с липса на време, предизвикват недоволство на мнозина от старите комитетски дейци в България. След провала на опита за въстание и отеглянето на Христо Ботев от БРЦК, Иван Драсов с помощта на Панайот Хитов прави последен опит за продължение на дейността на организацията. На свиканото на 1 октомври 1875 г. общо събрание Драсов е натоварен заедно с Никола Славков да предприеме обиколка по влашките градове. Идеята на събранието за изпращане на голяма чета в България обаче не е подкрепена от емиграцията и БРЦК фактически прекратява дейността си. През 1877 Иван Драсов се завръща в родния си град Ловеч. Завръщането му е помрачено от смъртта на майка му, убита по време на освобождението на града. След Освобождението Иван Драсов е първият кмет на Ловеч. След което е избран за народен представител в Учредителното народно събрание, като междувременно заема и следните държавни постове: член-секретар на Ловчанския окръжен съвет от 1 август 1878 до 16 ян. 1881 г.; окръжен управите на Берковица от 16 януари 1881 г. до 1 март 1881; на Трън – от 28 май 1882 г. до 19 септември 1822 г.; околийски началник на Трън – 19 септември 1882 до 25 март 1883 г.; окръжен управител на Свищов – от 25 март 1883 г.; на Севлиево – от 27 апр. 1884 г.; на Велико Търново – от 2 авг. 1884 г.; на Варна – от 8 февр. 1888 г. до 25 май 1894 г.; отново на В. Търново – от 18 февр. 1899 г. до 17 март 1901г. През 1879 г. Иван Драсов се задомява за Еленка Златанова, родена на 9 август 1860 г. в Плевен. От брака им се раждат: син Златан – роден 1881 г., Руска – 1885, Надежда – 1887 и Мара – 1892 г. Мара Драсова разказва за баща си: „Беше висок, с буйна коса, сини очи, в които бляскат весели искри, много спретнат, излъчващ обаяние и интелигентност… С мама се обичаха много. Тя беше плевенчанка – Еленка Златанова Иванова. Постигнала бе за времето си доста голяма култура чрез самообразование. … Баща ми почина на 53 години. Беше вече тежко болен. Закътваше се в един плетен стол и се увиваше в пухкав сив шал, донесен от Чехия. Така му и викахме – чешкия шал. Отиваше на очите му, които бавно гаснеха. Но аз не разбирах това. Все исках да се кача на коленете му, да попеем. Той обичаше да пее… А после, когато лекарите му препоръчаха чист въздух, го отведоха в една къщичка в лозята. Станеше ли му много тежко, обръщаше се с лице към стената, за да не гледат другите мъките му. Последите думи на татко към мама са били: „Жена, имот и пари не ти оставям, но на теб и децата оставям чистото си име….“ Иван Драсов умира на 26 септември 1901 г. във Варна.
източник:lovechpress.info, връзка към цялата статия – линк
източник на изображенията – bg.wikipedia.org, връзка към страницата – линк
Драсовата управа – едно начало, без което нямаше да има днешното ловешко самоуправление.
Има исторически дати, които не носят еуфорията та националните празници, но са заредени с огромна енергия и прозрения за бъдещето. Една от тези паметни дати е 31 август 1877 година. В този ден е учредена първата местна управа в Ловеч – Градски управителен съвет. Това се случва само седмица след окончателното освбождаване на града и при активното участие на местното гражданство. С изграждането на градски и окръжен управителен съвет се поставя началото на местното самоуправление в Ловеч. В състава на местния управителен съвете са избрани бележити ловчалии, хора грамотни с будна гражданска съвест и активно участие в освободителното движение. Начело на градския управителен съвет застава Иван Драсов. Едва 29 годишен, но с богатата вече биография на съратник на Левски, деец в борбата за църковна независимост, революционер, читалище деятел и самодеец. С харизмата на Драсов и възторга от свободата градският съвет се заема енергично да подрежда местните дела и да поставя основите на една нова, по-човешка власт, в услуга преди всичко на хората. Задачите са много и се налага да се работи ежедневно до късна вечер. Първите стъпки са насочени към осигуряване подслон на хората – разрешаване на жилищните проблеми на бежанските семейства, в това число и турските. Подхващат се благоусроителни дейности – осветяване на града, укрепяване на разрушени мостове и сграда, възстановяване на улици. Особено внимание е отделено на реда и сигурността. Сформира се първата местна полиция и пожарна охрана. Само за няколко месеца обстановката в града се стабилизира и животът на хората става по-сигурен и спокоен.
Иван Драсов остава начело на градския управителен съвет около година. По-късно продължава своята патриотична кариера като депутат, областен управител, но не прекъсва връзката с родния Ловеч и за кратък период е надзирател в местната държавна болница. Първата градска управа на Драсов поставя здрави основи в местното самоуправление. Прокаран е пътят, по който ще продължат всички следваща управления на града. Тази управа въвежда принципа на демократизма и грижата за гражданския интерес като водещи в дейността на местната власт.
Учредяването на първата местна власт е акт логичен и закономерен след освобождението на Ловеч. Съдбата определя това да се случи на 31 август 1877 година, а младият ловчалия Иван Драсов да стане първия кмет, понесъл на прещите си историята и бъдещето на града. Винаги съм твърдял, че патриотизма започва с любовта и уважението към родния край. Важно е да се научим да помним, ценим и уважаваме бележитите личности и дати. Трябваше ни много време за да осъзнаем необходимостта от включването на паметната дата в годишния културен календар на общината. Все още не ни стига убеденост, че трябва винаги а я отбелязваме тържествено (надявам се, че тазгодишното честване не бе прецедент, а начало). Но най-вече трябва да учим на история своите съграждани и младите поколения. Защото съм сигурен, че много от тях не разпознават историческата памет, нито в 22 август, нито в 31 август 1877 година.
източник: eratosten.wordpress.com, връзка към цялата статия – линк
източник на изображението – moreto.net, връзка към страницата – линк