Поп Грую Бански (Грую Тренчов) е един от най-ярките примери за свещеник революционер в Панагюрско – учител, председател на комитет, заклинател на Оборищенското събрание и войвода на чета по време на Априлското въстание.

Ранни години и свещеническо служение

Грую Тренчов е роден в село Баня, Панагюрско, в семейство на мутафчия. Първоначално учи в местното килийно училище, а по-късно, с помощта на чичо си, е изпратен да се подготвя за свещеник в мъжкия метох в Самоков.

След завръщането си в родния край около 1854 г. поп Грую става учител в килийното училище в Баня, а по-късно учителства и в селата Овчеполци и Тополи дол. През 1858 г. е ръкоположен за свещеник в „горните села“, а от 1863 г. служи като свещеник в родното си село Баня, където постепенно се утвърждава като духовен и обществен водач.

Пътят към революцията

Решаваща за неговото превръщане в революционер е срещата с Васил Левски, който посещава Баня при изграждането на комитетската мрежа на Вътрешната революционна организация. Под влияние на Апостола поп Грую става пламенен обществен деец и привърженик на въоръжената борба.

Когато в Панагюрско пристига Георги Бенковски, поп Грую се превръща в един от най-близките му съратници в селата около Панагюрище. На 8 февруари 1876 г. по инициатива на Бенковски и местните дейци в Баня е образуван революционен комитет, начело на който застава именно поп Грую Бански, заедно със Стоян Каролев и други будни селяни.

Домът му в Баня се превръща в център на комитетската дейност – там се провеждат съвещания, вземат се решения за въстанието и нощуват Бенковски и други дейци от IV революционен окръг.

Оборище и ролята му като заклинател

На историческото Оборищенско събрание поп Грую Бански представлява селото си Баня. Той не е просто обикновен делегат – по предложение на Бенковски именно поп Грую е избран за заклинател на участниците. В описанията се разказва как свещеникът изважда стария си требник и ятагана, държи пламенна реч за свободата и подвежда под тържествена клетва делегатите от IV революционен окръг, като първи целува требника и оръжието.

Тази сцена остава като един от най-ярките образи на свещеник, който съчетава християнска вяра и клетва пред Бога с готовност за въоръжено въстание. В съвременни публикации поп Грую често е наричан „заклинателят на оборищенските делегати“.

Войвода на чета през Априлското въстание

При избухването на Априлското въстание поп Грую не остава само в ролята на духовник и комитетски председател, а застава начело на въоръжена чета от Баня. Според описанията от първите дни на въстанието той постоянно обикаля между Панагюрище и Баня – участва в съвещанията с Бенковски, проверява как напредва леенето на куршуми и топове, насърчава терзиите, папунджиите и зографите, които шият униформи и изработват знамена.

Четата му, наброяваща няколко десетки въстаници, се включва в отбраната на района, в охраната на селото и в действия, съгласувани с панагюрските въстанически сили. Поп Грую се движи въоръжен – в спомените се говори за расото, под което носи сабя и пистолет, и за това как предизвиква шок у църковни представители, когато го виждат „на кон, със сабя в ръка и след него – байрактар“.

Арести, заточение и завръщане

След потушаването на Априлското въстание поп Грую Бански известно време се укрива, но за да спаси съселяните си от тежки репресии, решава доброволно да се предаде на османските власти. Освободен е при общата амнистия, но по време на Руско-турската война отново попада под подозрение, арестуван е и е хвърлен в затвор в Истанбул, а после е изпратен на заточение в Мала Азия.

Едва след Освобождението поп Грую е окончателно амнистиран и се завръща в родното си село Баня. Завръщането му е тържествено – посрещнат е като герой от съселяните си, които добре помнят ролята му в комитетската дейност и въстанието.

Последни години и памет

До смъртта си на 17 ноември 1908 г. поп Грую Бански продължава да служи като свещеник в Баня и да бъде активен общественик. Подкрепя местните училища и инициативи, а името му остава символ на свещеник, който не се е страхувал да застане редом с въстаниците.

Днес в село Баня е издигнат паметник на поп Грую Бански, а неговото име носят етно-комплекс и местни инициативи, свързани с възстановки на Оборищенското събрание и Априлското въстание. В публикации на историци, архиви и краеведи той е определян като един от най-ревностните дейци на Панагюрския революционен окръг и като духовник, който „няма миг в дейността си, когато да се колебае“.

Източници:
– „Грую Бански“, Уикипедия.
– Биографични и юбилейни статии: „Необикновеният живот на поп Груйо Бански – свещеникът революционер“, „Поп Груйо Бански – заклинателят на оборищенските делегати“, PIA-news, Vreme2001, Oborishte.bg.
– Краеведски и архивни материали: публикации на Държавен архив – Пазарджик и други регионални източници за поп Груйо Тренчов (Бански).
– Туристически и локални описания: „Паметник на поп Груйо Бански – Баня“, етно-комплекс „Поп Грую Бански“ и свързани публикации.