Полковник Стоян Филов Филипов е български офицер от първото поколение след Освобождението – доброволец в Руско-турската война и участник в още три войни, с дълга и противоречива кариера.

Ранни години и Руско-турската война

Стоян Филов Филипов е роден на 18 март 1859 г. в Пирдоп. Още като младеж се включва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877–1878), където служи в редиците на руската армия и Българското опълчение.

След Освобождението постъпва във Военното училище в София и завършва с първия му випуск през 1879 г., като е произведен в чин подпоручик. Това го нарежда сред първите кадрови офицери на новата българска войска.

Сръбско-българската война (1885)

Към 1885 г. Стоян Филипов вече е капитан и командир на 1-ва дружина от 2-ри пехотен струмски полк. По време на Сръбско-българската война командва и т.нар. Изворски отряд, който участва в боевете по западната граница и при отбраната на позициите срещу настъпващите сръбски части.

За проявеното мъжество и умело командване в тази война е награден с орден „За храброст“ IV степен. Това е първото му голямо бойно отличие.

Политически събития и емиграция

През 1886 г. Стоян Филипов с дружината си участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, заема страна в политическите борби след Съединението и е свързан с опити за заговор в частта си. След разкриване на заговорническа дейност е уволнен от армията и емигрира първо в Османската империя, а по-късно – в Русия.

По-късно, след промяна на политическата обстановка, се връща в България и възстановява служебната си кариера.

Кариера и участие в Балканските войни

При завръщането си Стоян Филипов поема командването на 20-и пехотен полк. През 1898 г. е произведен в чин подполковник, а през 1904 г. – в чин полковник. Като подполковник е първи командир и на новосъздадения 24-и пехотен Черноморски полк в Бургас, изграден от части на 24-и Черноморски и 11-и Сливенски полк.

По време на Балканската война (1912–1913) полковник Стоян Филипов командва 41-ви пехотен полк. Полкът участва в боевете срещу османските войски и за показана храброст командирът му е отличен с орден „За храброст“ III степен.

Взема участие и в Междусъюзническата война (1913), след което преминава в запаса. Съвременни справочници го определят като „военен деец, полковник (1904), участник в Руско-турската, Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война“ – четири войни, обхващащи почти целия ранен период от историята на българската армия.

Източници:
– „Стоян Филипов (офицер)“, Уикипедия.
– „Полковник Стоян Филипов – един герой, участник в четири войни“, Patrioti.net.
– Биографични справки за Стоян Филипов – сайт „Съединението на България“, военни форуми и календарни бележки за 18 март.