Гюргевският революционен комитет е политическата организация на „младите“ революционери, която в края на 1875 г. в Гюргево взема решението за Априлското въстание и изработва неговия план, структура и ръководство.
Исторически контекст и създаване
След провала на Старозагорското въстание и задълбочаването на Източната криза през 1875 г. част от дейците на Българския революционен централен комитет (БРЦК) стигат до извода, че е нужен нов, по-решителен опит за въстание. В редиците на движението се оформя групата на т.нар. „млади“ – Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Христо Караминков (Бунито) и др., разочаровани от досегашните безуспешни акции и склонни към радикално действие.
На 11–12 ноември 1875 г. в румънския град Гюргево те учредяват нов революционен комитет, останал в историята като Гюргевски революционен комитет. Заседанията продължават до 25 декември 1875 г., през което време групата изработва план за общонародно въстание през пролетта на 1876 г.
Състав и структура
Комитетът се състои от 19 млади, решителни дейци с революционен опит, повечето вече участвали в комитети, чети или в Старозагорското въстание.
- За председател е избран Стефан Стамболов – млад, но вече известен революционер с опит от Търново и БРЦК.
- Секретар става Стоян Заимов, който води протоколите и играе ключова роля в организационната работа.
Сред най-активните членове източниците посочват: Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов, Иван Хаджидимитров, Георги Измирлиев, Христо Караминков (Бунито), Георги Апостолов, Сава Пенев, Никола Славков и др.
Комитетът работи с вътрешно разграничение между основатели (инициаторите на срещата) и присъединени членове с пълноправен или съвещателен глас, но всички 19 са включени в условната група „дейци на Гюргевския революционен комитет“.
Планът за въстание и революционните окръзи
В духа на мрежата на Левски, Гюргевският комитет решава да организира въстанието по окръжен принцип. Страната е разделена на революционни окръзи, за всеки от които се определят главни апостоли и помощници:
- Първи (Търновски) революционен окръг – с център Горна Оряховица, главен апостол Стефан Стамболов, с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Хаджидимитров и др.
- Втори (Сливенски) революционен окръг – главен апостол Иларион Драгостинов, с помощници Георги Обретенов и Георги Икономов (в някои варианти и Стоил войвода).
- Трети (Врачански) революционен окръг – главен апостол Стоян Заимов, с помощници Георги Апостолов, Никола Обретенов и Никола Славков.
- Четвърти (Пловдивски) революционен окръг – първоначално главен апостол Панайот Волов, с помощници Георги Бенковски и Тодор Каблешков; по-късно с решение на събранието в Оборище за фактически ръководител е изведен Георги Бенковски.
- Пети (Софийски) революционен окръг – номинално главен апостол Никола Обретенов, с помощник Никола Славков, но този окръг остава практически неразработен поради липса на време и условия.
Комитетът приема идея за едновременно въстание през пролетта на 1876 г., с предварително определена дата, но допуска и възможност за по-ранно избухване в случай на предателство или принуда – точно това се случва с преждевременното вдигане на Копривщица на 20 април (1 май нов стил).
Ролята на 19-те дейци
Деветнадесетте дейци на Гюргевския революционен комитет имат няколко ключови роли:
- Политическо решение за въстание
– Те са тези, които в условията на задълбочаваща се Източна криза и отслабване на Османската империя вземат политическото решение, че е настъпил моментът за нов, по-мащабен въоръжен опит. - Изграждане на структурата
– Те разделят страната на окръзи, определят главни апостоли и помощници, разпределят райони и отговорности, правейки опит да наложат единен план вместо разпокъсани чети и локални бунтове. - Тактическа рамка и сигнал за начало
– В Гюргево се обсъжда тактиката: бързи удари по административни центрове, разрушаване на телеграфи, мобилизиране на селата чрез мрежата на комитетите и определяне на сигнал (избира се 1 май 1876 г., но при опасност се допуска започване и по-рано). - Апостолска дейност на терен
– След саморазпускането на комитета около 25 декември 1875 г. апостолите и помощниците им преминават Дунав и започват усилена работа: обикалят градове и села, свикват събрания (като това в Оборище), заклеват комитети и въстаници, събират оръжие и барут. - Лична жертва и последици
– Част от тях загиват (Бенковски, Иларион Драгостинов, Георги Измирлиев, Христо Караминков и др.), други са осъдени на заточение или дълги години затвор (Стоян Заимов, Никола Обретенов и мнозина помощници).
– Оцелелите – като Стамболов, Заимов и Никола Обретенов – по-късно оставят спомени, които оформят историческия образ на комитета.
Значение в историята на Априлското въстание
Априлското въстание традиционно се разглежда като „организирано от Гюргевския революционен комитет“, защото именно там се ражда централизираният план, който заменя спонтанността на предишни бунтове с мрежа от окръзи, апостоли и комитети. Макар въстанието да избухва преждевременно и да е жестоко потушено, дейността на комитета:
- дава организационен модел, върху който стъпват по-късни движения;
- превръща през 1876 г. българския въпрос в европейски проблем, благодарение на мащаба на акцията;
- излъчва ново поколение лидери (Бенковски, Волов, Стамболов, Измирлиев), които се превръщат в символи на българската революция.
Планът на бъдещото въстание е окончателно завършен около 25 декември 1875 г., след което Гюргевският революционен комитет се саморазпуска – мисията му е изпълнена, а щафетата е предадена на апостолите и въстаниците в България.
Източници:
– „Гюргевски революционен комитет“, Уикипедия – обща историческа рамка, състав, окръзи и апостоли.
– „Априлско въстание 1876“, history.kabinata.com – за заседанията (11–12 ноември – 25 декември 1875 г.) и решенията на комитета.
– „Гюргевски революционен комитет“, История на света (istorianasveta.eu) – за разделянето на окръзите и главните апостоли.
– „Априлското въстание – еманация на българския дух“, BulgarianHistory.org – характеристика на „младите“ и тяхната роля.
– „Априлско въстание“, Уикипедия – място на Гюргевския комитет в подготовката и избухването на въстанието.