Богдан Маринов е българо‑унгарски военен деец от XVII век, един от най-видните ръководители на Чипровското въстание (1688 г.) и военен командир на чипровските католически благородници, вписали се в борбата срещу Османската империя в рамките на Хабсбургската монархия. Роден е през 1644 г. в Чипровци в заможно католическо семейство, свързано с местната аристокрация и духовенство; произхожда от рода на епископ Илия Маринов, който през 1624 г. открива в Чипровци едно от първите светски училища в българските земи.

Като млад Богдан Маринов получава добро образование и военна подготовка, а благодарение на връзките на чипровските родове с Австрия и Унгария постъпва на служба в хабсбургската армия, където получава баронски сан (или еквивалентен благороднически титул). Така той става част от висшето командване на така нареченото „Чипровско войводство“ – военна структура от български католици, интегрирана в армията на Хабсбургите и използвана в походите срещу Османската империя по време на Голямата турска война (1683–1699).

Още през 1687 г. около двайсетина конни отряди от Чипровци и околните села, начело с Георги Пеячевич и Богдан Маринов, се присъединяват към австрийските войски в похода им към Балканите, въоръжени и екипирани за сметка на местната аристокрация. Те участват в сражения в Унгария и по течението на Дунава, а опитът, натрупан там, по-късно се използва при подготовката на Чипровското въстание.

През 1688 г., в разгара на Голямата турска война, чипровските първенци начело с Георги Пеячевич и Богдан Маринов вдигат въстание в Северозападна България. Като военен ръководител Богдан Маринов организира въстаническите чети, съчетава действията им с австрийските операции и се стреми да превърне бунта в част от координиран фронт срещу османците. Въстаниците разчитат на сериозна австрийска подкрепа, но при последвалите османски контранастъпления помощта се оказва недостатъчна, а Чипровци и околните села са разрушени.

Сведенията за края на живота на Богдан Маринов са фрагментарни – приема се, че след разгрома на въстанието той, както и много други представители на чипровските родове, се оттегля на север от Дунав, в земите на днешна Румъния и Унгария, където част от българските католици се заселват трайно. В българската и унгарската историческа памет той остава като символ на съюза между българските католици и Хабсбургската монархия срещу Османската империя и като една от ключовите фигури в „пантеона“ на Чипровското въстание наред с Георги Пеячевич, Михаил Станиславов, Лука Андрейнин и други.

Основни източници

• „Богдан Маринов“, Уикипедия.
• „Чипровско въстание“, Уикипедия – за ролята на Богдан Маринов като един от военните ръководители.
• „Чипровските барони“, The Brave Stories – статия за Богдан Маринов и Георги Пеячевич.
• „Пантеон на героичното историческо време“, literaturensviat.com – за Богдан Маринов и чипровските благородници.