Кочо Куклич войвода (между 1840 и 1845 – неизвестно) е български хайдутин от Егейска Македония, свързан с Беласица, Боздаг и районите около Бутковското и Дойранското езеро. Според наличните сведения той е роден в село Горни Порой (Горно Порой, днес Ano Poroia в Гърция) и е оженен в село Равна в дем Кукуш (дн. в Гърция), което обяснява силната му връзка с района между Серско, Кукушко и Дойранско. Нарастващите турски безчинства и насилие срещу местното българско население го подтикват да стане хайдутин през 1870 г., когато той вече е зрял мъж, натрупал житейски опит.

Кочо Куклич събира дружина, в която поставя за байрактар (знаменосец) своя племенник – още една типична черта на хайдутлука, при който семейните връзки играят важна роля в подбора на най-доверените хора. С четата си Кочо действа в планинските масиви на Беласица, Боздаг и Круша планина, както и в ниските области около Бутковското и Дойранското езера, контролирайки важни пътища и нападайки османски чиновници, спахии, данъчни и други представители на властта. Тези райони са типични за късното хайдутство в Македония – труднодостъпни планини, съчетани с важни комуникационни маршрути и силно българско население.

Според източника, на който се позовава списъкът с хайдути (Шабанова 1969), Кочо Куклич известно време действа съвместно с Иван Атанасов – Инджето, един от най-известните войводи в Източна Македония и Тракия. Двамата събират многобройна чета, която води общи действия в споменатите планини и около езерата, а след натрупване на достатъчно хора и оръжие разделят дружината и продължават самостоятелно, координирайки се при по-големи акции. Този модел – временно обединяване на чети под двама войводи и последващо разделяне – е типичен за късния XIX век и показва организационния капацитет на Кочо Куклич.

Точни сведения за съдбата и смъртта му не са запазени в публично достъпните източници; биографичният запис завършва с „между 1840 и 1845 – неизвестно“. Въпреки това включването му в научно изработен списък с български хайдути и връзката му с добре засвидетелстван войвода като Инджето показват, че Кочо Куклич не е само фолклорен образ, а реален участник в хайдушката борба в Егейска Македония през последното десетилетие преди големите въстания и организираното четническо движение.

Основни източници

• „Списък с български хайдути“, Уикипедия – запис за Кочо Куклич войвода и бележка за произхода и дейността му.
• Изследване на Шабанова (1969), цитирано в списъка – за биографичните данни и съвместните действия с Инджето.
• „Цеко Петков“, „Инджето“ и други очерци – за общата хайдушка среда в Македония и Тракия.