Даглъ Стоян е български хайдутин от първата половина на XIX век, свързан с Ямболския край, Странджа, Сакар и Бакаджиците. Родом е от Каваклийско или Лозенградско, но краеведите го свързват пряко и с Ямбол, поради което често е наричан „Даглъ Стоян от Ямбол“. Името му идва от турската дума „даглъ“ – планинец, горянин; турците го знаят и като Шейтан Стоян – Стоян Сатаната, което говори за страховита слава.

Първоначално Стоян е заможен търговец в Ямболско. Според преданието, съдбовният обрат идва, когато при гостуване в дома на приятеля му дядо Костаки нахлува еничаринът Исмаил Ходжа Байрактароглу и започва да закача красивата снаха на домакина – Стоян скача да защити жената, ранява влиятелния еничарин и така си навлича гнева на местната власт. За християнин не е допустимо „безнаказано да противостои на мюсюлманин“, затова раненият Стоян се въоръжава, настигa турците по пътя към Одрин и избива повечето от тях – от този момент „търговецът се превръща в хайдутин“.

Оттогава дом на Даглъ Стоян става планината, а единственият му верен другар – оръжието. За свърталище той използва манастира „Света Троица“ в Сакар планина (Устремския манастир), построен или възстановен по-рано от Христо войвода и служил като убежище и на Индже войвода, Вълчан войвода, Кара Колю, Кара Добри, Гарабчи Георги и други. Манастирът и околните лесове се превръщат в ядро на хайдушка зона, от която Стоян излиза на смели удари и в която се укрива, когато потерите го преследват.

Сведенията сочат около 20‑годишно хайдутуване на Даглъ Стоян из Странджа, Сакар, Бакаджиците и чак до Одрин и Цариград. Действа най-често като неуловим „вълк‑единак“ – с малка дружина или сам, а не като голям войводски отряд. Ударите му са светкавични и насочени срещу турски своеволия, неправди, жестокости и насилия, но не пощадява и изедници християни, когато потискат бедните. Заради това, че наказва насилниците и помага на бедните, за него ятаци стават и християни, и мюсюлмани – сред доверените му хора има българи, гърци, турци и роми.

В по-общи обзори на българското хайдутство Даглъ Стоян се нарежда редом със Злати Кокарчоолу, Димитър Кълъчлията, Чавдар войвода, Калифер войвода, дядо Млечко, Ангел войвода и други „юнаци, предпочели ятагана пред мотиката и гегата“. В ямболските исторически страници и туристически материали той е посочван като един от емблематичните войводи на региона, заедно с Индже, Шейтан Тодор, Будак Стоян, Кара Добри. Точните години на раждане и смърт не са известни; в енциклопедичните списъци фигурира с дати „между 1830 и 1850 – неизв.“, което очертава период на действие в първата половина на XIX век.

В паметта на Странджа и Сакар Даглъ Стоян остава като олицетворение на „горянина“ – човек, който напуска мирния си търговски живот, за да отмъщава за неправди, да брани честта на обижданите и да възстановява накърнената справедливост с оръжие в ръка. Историята му се преплита с преданията за заровени съкровища, скривалища и тайни пътеки около Устремския манастир, Сакар и Бакаджиците, но точният му гроб и краят на живота му остават неизвестни.

Източници

• „Даглъ Стоян“, Уикипедия.
• „Списък с български хайдути“ – бележка за Даглъ Стоян.
• „Хайдушкото движение в Ямболския край“ и страници на ОП „Туризъм и култура“ – Ямбол.
• Статии за Устремския манастир „Св. Троица“ и хайдутските чети в Сакар и Странджа.

Обзори на българското хайдутство (Български национален съюз и др.).