Драгой войвода е български хайдутин от XIX век, родом от Копривщица, известен като бранител на овчарите от Копривщица, Панагюрище и околните средногорски селища. В годините на кърджалийските набези и османския произвол той събира чета и излиза по старопланинските пасища, за да пази стадата и хората от разбойници, башибозук и насилници. В списъците с хайдути годините му са дадени ориентировъчно като „между 1810 и 1815 – 1862“, което го поставя сред хайдутите от първата половина на XIX век.
Четата на Драгой войвода действа основно в Средногорието и Стара планина – по линията Копривщица – Панагюрище – Златица, включително в районите Лъжене, Мензул и пасищата над Душанци. Убежището му са усойните гори около връх Климаш и местността Златьовица (известна и като Златьовица/Златьовица), където овчарите от Средногорието традиционно изкарват летните си паша. Точно в тази зона, където пасищата на Копривщица, Пирдоп и Душанци се срещат, Драгой войвода организира засада след засада, превръщайки пространството в „негова територия“.
Историческите и краеведските текстове го описват преди всичко като закрилник на овчарите, а не като класически „разбойник“. Хайдутуването му е насочено срещу кърджалийски шайки, башибозушki банди и местни изедници, които нападат стадата, изнудват или отвличат селяни; в същото време той разчита на широка мрежа от ятаци из копривщенските и панагюрските махали. В текстове за Копривщица и нейните хайдути името на Драгой се нарежда редом с Богдан войвода, Детелин войвода, Дончо Ватах, Мангър войвода, Ангел войвода, Петко Янтах, Събо Тороманов и други местни защитници.
Смъртта на Драгой войвода е локализирана конкретно: през 1862 г. той загива в сражение с турците в местността Златьовица. Канарата, край която пада, е наречена Драгоин връх – име, което и до днес напомня за последния му бой. В краеведските описания на Средна гора това място се сочи като важен исторически белег, редом с древни крепости и гробищни могили.
В паметта на копривщенци Драгой войвода остава като типичния „овчарски войвода“ – човек, излязъл от пастирската среда, който познава всяка пътека в планината и използва тези знания, за да пази хората си. Той е част от по-широката традиция на копривщенското хайдутство, която подготвя духа на града за по-късните събития от Възраждането и Априлското въстание.
Източници
- „Драгой войвода“, Уикипедия.
- „Списък с български хайдути“ – бележка за Драгой войвода.
- „Копривщенци“ – таблица за местните войводи.
- Статия за местността Златьовица и отбелязване на гибелта на Драгой войвода.
- „Освободителни борби“ – Дирекция „Музеи“ – Копривщица.
- Общи обзори за хайдутите около Копривщица и Средногорието.