Желез Добрев Железчев, известен като Желез войвода и като Желю войвода, е български хайдутин от първата половина и средата на XIX век, роден около 1810 година в село Черкешлий в Сливенския край. По-късно това село е преименувано на Желю, а днес – Желю войвода, именно в негова чест, което го прави един от малкото хайдути, дали името си на цяло селище. Според краеведски и енциклопедични източници той умира на 21 април 1878 година, малко след Освобождението, след около три десетилетия активна хайдушка дейност в Сливенския и Котленския балкан.
Като дете Желез расте в бедно селско семейство в Черкешлий и от малък предпочита да слуша „тъмни легенди и песни за войводи“, вместо люлчини и любовни песни – мотив, който се повтаря в по-късните очерци за характера му. На осемнадесет години хваща гората и се превръща в хайдутин, като през първите дванадесет години броди сам или с двама-трима другари из Сливенския и Котленския балкан. С времето се присъединява към дружината на Бойчо войвода, а по-късно участва и в чети на други войводи като Димитър Калъчлията – това се потвърждава и от „Списък с български хайдути“, където Желез войвода е отбелязан като „четник на Бойчо войвода и Димитър Калъчлията“.
За около тридесет години хайдутска дейност Желез войвода извършва множество подвизи в Сливенския и Котленския балкан – нападения срещу турски чифлици, кърджалийски банди, алчни бирници и изедници, както и защита на местното население при набези. Особено запомнено събитие е случаят около 1854 година, когато татари отвличат две момичета; Желез войвода организира преследване, настига ги и спасява девойките, заради което е възпят в народни песни и обвит с легенди. Този епизод присъства в почти всички текстове за него и се сочи като пример за неговата смелост и „рицарско“ чувство за чест.
Името му остава трайно свързано със селото. Село Черкешлий, населено в миналото с черкези, след заселването на българско население и възхода на Желез войвода, постепенно започва да се нарича Желю, а по-късно – Желю войвода. Днешното село Желю войвода в община Сливен се намира на левия бряг на река Тунджа и в местните описания изрично се посочва, че „селото носи името на хайдутина Желез Добрев Железчев, известен като Желю войвода“. В парка на селото местният скулптор Иван Костов е изградил паметник във формата на кръст с надпис „Желю Добрев Железчев – Желю войвода 1810 – 1878 г.“, който утвърждава и официално тази памет.
В „Летопис на село Желю войвода“, представен от местни краеведи, е отделено място на хайдушкото движение в района и на най-известните хайдути, сред които е изрично посочен Желез Добрев като човекът, „дал настоящото име на това населено място“. Летописът проследява и развитието на селото през Османското владичество и Възраждането, като подчертава как хайдутите, включително Желез войвода, укрепват духа и самочувствието на населението. В различни юбилейни календари на библиотека „Родина“ – Стара Загора също се отбелязват годишнини от смъртта на Желез войвода (около 1810 – 21.04.1878), с кратко уточнение, че е „хайдутин и войвода в Сливенския и Котленския балкан“.
В по-широкия „Списък с български хайдути“ Желез войвода фигурира като отделна личност от Желю войвода (Желю Христов Чернев) – първият отбелязан с години 1810 – 21 април 1878 и биография „четник на Бойчо войвода и Димитър Калъчлията“, а вторият – 1828 – 24 юни 1893, четник на Панайот Хитов, участник във войните. Това двойствено присъствие е причината понякога имената Желез/Желю да се бъркат, но енциклопедичните източници ги разграничават ясно: Желез Добрев Железчев е преди всичко регионален хайдутин и „именник“ на селото, а Желю Христов Чернев – национален революционер и войвода с големи чети.
Източници:
- „Желез войвода“ – Уикипедия (Желез Добрев Железчев, известен като Желез войвода и като Желю войвода; роден 1810 г. в село Черкешлий, по-късно преименувано на Желю войвода; тридесетгодишна хайдушка дейност, спасяването на двете момичета от татари, датата на смъртта – 21 април 1878 г., и преименуването на селото в негова чест).
- „Войвода Желез“ – historyofbg.com (разширен очерк: раждане в Черкешлий, хващане на гората на 18 години, самостоятелно хайдутуване дванадесет години, присъединяване към Бойчо войвода, борба срещу турци и „измамни българи“, подвизите му и спасяването на отвлечените от татари девойки, наричането на селото Желю в негова чест).
- „Желез войвода“ – Negapedia (синтезирана биография, потвърждаваща, че Желез Добрев Железчев е известен като Желез и Желю войвода и че селото Черкешлий е наречено на неговото име).
- „Желю войвода (село)“ – Уикипедия (история на селото, изрично отбелязва, че името идва от хайдутина Желез Добрев Железчев – Желю войвода).
- Публикации в Selo.bg и БНР „На гости в село Желю войвода“, където се казва, че „селото носи името на хайдутина Желез Добрев Железчев, известен като Желю войвода“ и се описва географията на селото.
- „Паметник на Желю Добрев – с. Желю войвода“ – Opoznai.bg (описание на паметника във формата на кръст с надпис „Желю Добрев Железчев – Желю войвода 1810 – 1878 г.“, дело на скулптора Иван Костов).
- „Летопис на село Желю войвода бе представен пред публика“ – Nabludatel.bg (описва летописа на селото, в който е отделено място на хайдушкото движение и на Желез Добрев като хайдутина, дал името на селото).
- Юбилейни календари „Стара Загора 2018/2023“ на библиотека „Родина“, отбелязващи годишнини от смъртта на Жельо/Желез войвода (ок. 1810 – 21.04.1878), с кратка характеристика „хайдутин и войвода в Сливенския и Котленския балкан“.
- „Списък с български хайдути“ – Уикипедия (разграничение между Желез войвода – 1810–1878, четник на Бойчо и Димитър Калъчлията, и Желю войвода – 1828–1893, четник на Панайот Хитов).
източник на изображението: opoznai.bg; линк
Местният скулптор Иван Костов е изградил паметник във формата на кръст в парка на селото, на която пише „Желю Добрев Железчев – Желю войвода 1810 – 1878 г.“ – български хайдутин, борец против турското робство в България“.
През епохата са действували двама видни хайдути и хайдушки войводи на име Желю — съвпадение, което днес много затруднява историците при разграничаване на подвизите им. Единият Желю — Желез Добрев Железчев — от с. Черкешлий, днес наречено на негово име с. Желю войвода, Сливенско, другият — Желю Чернев от Ямбол (по други данни от с. Карапча, днес Маломир, Ямболско), познат повече като Дядо Желю войвода. Специално за подвига в Чалъкавашкия проход, станал основа на повестта „Изгубена Станка“, Никола Д. Николов установи (Военноисторически сборник, 1964, кн. 6, стр. 87–88, и Литературна мисъл, 1965, кн. 1, стр. 153–157) категорично, че е дело на Желю от Черкешлий. За същото събитие — спасяването от Желю на две жени, буля и зълва — е запазено предание в с. Желю войвода, което се помни и днес; описано е и в неиздаден ръкопис на Димитър Димов, бивш учител от с. Желю войвода (починал 1953 г.), който се намира в Окръжния исторически музей в Сливен. Външното описание на Желю войвода, дадено в книгата, е по Ил. Р. Блъсков (Изгубена Станка, ІІ издание, Русчюк, 1867), който го е познавал лично. Няколко думи за по-нататъшната му съдба. Бил е заловен заедно с Калъчлията през 1859 г. в Шумен и осъден на три години затвор. След излежаване на присъдата Желю оставил хайдутството и се заселил в с. Метличина, Провадийско, където живял от 1863 до 1871 г. После се завърнал обратно в родния Черкешлий, изкарал твърде тежки старини, но все пак доживял да види свободата — починал на 21 април 1878.
Цончо Родев, Бурята
По отношението към мъртвите си личи отношението към живите
Категория: Култура Публикувана на Петък, 20 Януари 2023, Йорданка Раданчева
„Желез Добрев Железчев /Жельо войвода/. Активен участник в хайдушкото движение и войвода на хайдушка дружина. 1810 – 21.IV.1878“
Това пише на плочата. Чете се трудно, не защото надписът е поизронен, а защото доста клечки, клонки и треволяк следва да отмахнеш, за да стигнеш до него. Още по-лошото е, че и някои от възрастните жители на днешното село Жельо войвода не знаят, че там, в най-старото селско гробище, е погребан съселянинът им, чието име са си присвоили, уж да го почетат. Младите няма и да научат. То и гробището комай е трудно достъпно. Е, да, има паметник в центъра на селото, но едва ли много от питомците на местното училище са обърнали внимание на надписа или са чували нещо за човека. Откъде зная ли – ами питала съм ги.
Патриоти сме, дами и господа – ама не чак дотам.
